О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София 30.12.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
ч гр. дело №2163/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК вр. чл. 274 ал.3 от ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на Й. Д. Й.,Златка Т. ,Анелия Д. , П. Д. ,Гроздена Д. и И. Д. ,всички чрез адв. П, срещу определение №1042 от 15.07.2008г по ч. гр.дело № 2924/2008г. на Софийски градски съд , с което е оставена без уважение частна жалба против определение от 14.03.2008г за прекратяване на производството по гр.д №27790/2007г. на СРС 33 състав , поради недопустимост на иска. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и допълване на правото – чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и противоречиво разрешаване на въпроса за допустимостта от установителин иск с оглед правния интерес . Приложени са редица решения на АС при БТПП , решения №1845/1963 и реш. №11/1979гпо гр.д. 782/78 на ВС на РБ ,решение № 1349/2002 на ІV г.о. и решение №1109/2003г на Vг.о на ВКС ,в които съображенията на съдилищата относно преценката за правния интерес са основани на разбирането ,че при оспорено или застрашено право страната има интерес да установи действителното правно положение , а като пример за липсата на правен интерес от установителен иск е изтъквана възможността от предявяването на осъдителен или конститутивен иск . Тъй като в случая ищците по прекратеното производство не разполагат тези правни способи , поддържат правния си интерес от установяване на едно свое право: да развалят извънсъдебно сключен предварителен договор . Същото е уточнено като предмет на установителния иск, предявен отделно от друго образуваното дело по конститутивния иск на насрещната страна по чл. 19 ал.3 от ЗЗД. Поради това считат правото си да развалят извънсъдебно договора за оспорено , респ. застрашено . При горната аргументация се поддържат основания за допускане до касация по чл. 280 ал.1 т. 1 , 2 и 3 от ГПК срещу определението , с което съдилищата са приели за тях да липсва правен интерес от така предявения установителен иск.
Върховен касационен съд , състав на V г.о. намира,че основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 ГПК не следва да се допуска, по следните съображения:
Жалбоподателите са поискали от съда за признае за установено правото им на разваляне на предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот , като едно потестативно право , породено от наведените в исковата молба факти и за случай , при който законът предвижда същото да се реализира едностранно и извънсъдебно. Искът е приет за недопустим поради това , че отделно от настоящето исково съдебно производство, между страните по същия договор е висящото гражданско производство по иск на насрещната страна , с предмет обявяване на предварителния договор за окончателен .
Изводът за недопустимост на така предявения установителен иск съответства на точното прилагане на процесуалния закон ,а приложените от защитата на касаторите съдебни актове от практиката не обективират друго разрешение на въпроса за правия интерес. Насрещната страна не е „оспорила” никакво право на ищците, а е предявила иск, за да се изпълни едно тяхно задължение. Правото да се развали извънсъдебно договор не може да се приеме за „застрашено” , ако по исков ред е поискано изпълнение или е предявен конститутивен иск,тъй като именно предизвиканият по исков ред спор е условие за неговата проява и постановяване на решение с правоустановително действие в случай ,че правото по чл. 87 ал.1 ЗЗД е било вече извънсъдебно упражнено. Щом жалбоподателите считат, че вече не дължат изпълнение за задълженията си по предварителния договор , то защитата им е чрез възражение по вече предявения иск за обявяване на договора за окончателен , а не чрез иск в отделен процес, който има за предмет същото, а не друго правоотношение. В това именно е отликата спрямо случая , коментиран в приложеното решение по арб. д. № 98/1993г на АС при БТПП с признат интерес от установяване на действителното правно положение на страна с право по чл. 87 ал.1 от ЗЗД , предявила иск. Неприемлив е на следващо място доводът,че собственият интерес от предявяването на осъдителен или конститутивен иск от титуляр на правото е единствено признато и възприето от константната съдебна практика съображение , за да бъде отречен правния интерес от самостоятелно предявяване на установителен иск.,т.е че „по аргумент за противното” извън тези случаи правен интерес е налице. Наличието на правен интерес подлежи на положителна преценка за всеки отделен случай, а изтъкваното от защитата логическо правило не е пътят за доказването му . Поради това и приложените към изложението съдебни решения от практиката на ВС и ВКС не обосновават основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Действително, предмет на възражение в процеса по чл. 19 ал.3 от ЗЗД могат да бъдат факти от други, преюдициални правоотношения, както и такива , произтичащи от самото правоотношение по предварителния договор ,вече въведено като спорен предмет на висящ исков процес . Докато в първия случай може да бъде обоснован правен интерес от установителен иск в отделен, самостоятелен процес за нонкретното правоотношение ,то във втория случай възражението изчерпва интереса от защита. По поставения въпрос относно допустимостта на иск ,с който се материализира възражение за наличие на факти с правопогасяващо действие , не съществува никаква неяснота или колебание в прилагането на конкретни правни норми и правни принципи и поради това не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този критерии .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение определение №1042 от 15.07.2008г по ч гр.дело № 2924/2008г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .