О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
гр. София, 30.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 476 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „О” ЕАД, гр. В. чрез процесуалния му представител адв. Г срещу определение № 501 от 24.10.2008г. по ч. гр. д. № 747/2008г. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено разпореждането от 13.08.2008г. по ч. гр. д. № 261/2008г. на Червенобрежки районен съд за издаване на изпълнителен лист на О. И. Х. ” ЕАД, гр. В. против „А” Е. , с. Р., област Плевен, за сумата от 375 000 лв., представляваща парично задължение по нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 1* т. ІІІ, н. дело № 561/2006г. на нотариус Ясен Янев, от които вземане в размер на 250 000 лв. по договор за стоково-парично кредитиране от 25.09.2006г. и вземане за неустойка в размер на 125 000 лв. по т. 4, ал. 1 от същия договор, ведно със законната лихва от 01.10.2007г. до 11.08.2008г. и законната лихва от 11.08.2008г. до изплащане на вземането, както и сумата от 14 500 лв. – разноски по делото, молбата на „О” ЕАД, гр. В. за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 418 от ГПК, обективирана в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжниците „А” Е. , с. Р., област Плевен и Х. Й. Х. от гр. Г., за парично вземане в размер на 375 000 лв., което се основава на документ по чл. 417, т. 6 от ГПК – посочения нотариален акт и заявителят е осъден да заплати на ответното дружество сумата 2 015 лв. – разноски по делото.
В частната касационна жалба са инвокирани доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В писмено изложение частният жалбоподател поддържа становище, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са следните съществени материалноправни и процесуалноправен въпроси: 1/ удостоверява ли представеният нотариален акт за учредяване на договорна ипотека подлежащо на принудително изпълнение вземане срещу длъжниците; 2/ правилно ли съдът се е абстрахирал от чл. 141 от ЗЗД, съгласно който поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник, и от чл. 418 от ГПК, като е констатирал, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита; 3/ допустима ли е частната жалба при липса на формално възражение по чл. 414 от ГПК. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и разпореждането, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение да бъде оставено в сила.
Ответниците „А” Е. , с. Р., област Плевен и Х. Й. Х. от гр. Г. оспорват частната касационна жалба. Поддържат становище, че същата е недопустима, тъй като определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Релевирани са евентуални доводи за неоснователност на частната касационна жалба, като подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Плевенски окръжен съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи.
Предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК не е налице. Съобразно посочената разпоредба същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос е наложено от непълнота в закона или е свързано с тълкуване на закона, на неясни правни норми с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Въззивният съд е приел, че от съдържанието на представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот не се установява конкретно уговорена сума, която да бъде предмет на принудително изпълнение, т. е. липсва конкретизация на самото съществуващо вземане. Такава конкретизация не се съдържа и в представения договор за стоково-парично кредитиране на селскостопански производители от 25.09.2006г., към който препраща ипотечният акт, а клаузата, съгласно която сумата на общия размер на кредитиране до 250 000 лв. включва и непогасената част от задълженията на кредитополучателя към „О” Е. за стопанската 2005г.-2006г. и точният размер на тези задължения ще бъде фиксиран между страните в един последващ момент към 30.11.2006г., внася допълнителна неяснота. Съдът е изложил съображения, че липсва конкретизация и по отношение на претендираното вземане за парична неустойка, като клаузата в т. 4., ал. 1 от договора предвижда събиране на неустойка в размер на 50% върху всяко конкретно задължение, посочено в чл. 3, ал. 4 от договора, което задължение също не е конкретизирано като парична сума. Направен е извод, че представеният нотариален акт не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в посочения в заявлението размер, не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 3 от ЗЗД, поради което искането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист е неоснователно. По отношение на довода на заявителя, че претендираният размер се установява с оглед настъпила предсрочна изискуемост на пълния размер на кредита, въззивната инстанция е приела, че фактът на предсрочната изискуемост на кредита в случая е извън съдържанието на представения нотариален акт и не е доказан по нито един от начините, посочени в чл. 418, ал. 3 от ГПК. Изразено е становище, че срещу ипотекарния длъжник не е налице основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като срещу него не е установено подлежащо на изпълнение вземане.
Посоченият от частния жалбоподател материалноправен въпрос удостоверява ли представеният нотариален акт за учредяване на договорна ипотека подлежащо на принудително изпълнение вземане срещу длъжниците е съществен за конкретното дело, но не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Този въпрос е специфичен за всеки отделен случай. Правните норми на чл. 417, т. 6, чл. 418, ал. 2 и ал. 3 от ГПК точно и ясно визират, че е необходимо документът да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на принудително събиране изискуемо вземане срещу длъжника, а изпълнението на насрещното задължение или настъпването на обстоятелството, поставени като условие за настъпване изискуемостта на вземането в съответния документ, трябва да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ. В тази насока не е налице непълнота на закона или неяснота на правните норми, които да изискват тълкуването им. Преценката дали конкретният документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците и дали са изпълнени насрещното задължение и настъпило обстоятелството по чл. 418, ал. 3 от ГПК се основава на съответните представени документи, които са специфични за всеки казус, с оглед установената по всяко дело фактическа обстановка.
Въпросът правилно ли съдът се е абстрахирал от чл. 141 от ЗЗД, съгласно който поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник, и от чл. 418 от ГПК, като е констатирал, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като посочените две разпоредби са точни и ясни и не създават проблеми при тяхното прилагане. Посочването от съда, че не е налице законово основание за уважаване на искането изпълнителният лист да бъде издаден и срещу ипотекарния длъжник, не обуславя допускане на касационно обжалване, поради това, че основните доводи на съда, за да отхвърли заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се състоят в неудостоверяване на подлежащо на изпълнение вземане в посочения в заявлението размер, както по отношение на главницата, така и по отношение на неустойката.
Въпросът за наличието на възражение по чл. 414 във връзка с чл. 419, ал. 2 от ГПК като предпоставка за допустимостта на частната жалба е важен, но не е съществен в настоящия случай, тъй като такова възражение е подадено от ответниците заедно с частната жалба на 15.09.2008г. /стр. 19, 20 и 21 от ч. гр. д. № 747/2008г. на Плевенски окръжен съд/.
Въз основа на изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Плевенски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 501 от 24.10.2008г. по ч. гр. д. № 747/2008г. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.