2
определение по гр.д.№ 3376 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 07.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3376 от 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано по подадена от С. Т. Т. касационна жалба срещу решение от 10.11.2014 г. по гр.д.№ 9579 от 2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 09.04.2014 г. по гр.д.№ 29952 от 2012 г. на Софийския районен съд, ГО, 24 състав В ЧАСТТА МУ за отхвърляне на предявения от С. Т. Т. срещу бившата му съпруга Е. М. С. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата 9 600 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствения на страните лек автомобил, марка „Деу Т.” с рег. [рег.номер на МПС] за периода от 08.04.2009 г. до 08.12.2011 г.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване пълномощникът на касатора сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на горепосочената разпоредба би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Може ли със свидетелски показания да се установява сключен между съсобствениците договор за разпределение на ползването на съсобствени вещи, 2. Ако е сключен такъв устен безсрочен договор, дали той може да бъде прекратен с последваща писмена претенция на единия съсобственик спрямо другия за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствената вещ и 3. Ако съсобственикът не е оспорил изрично твърдението на другия съсобственик за наличието на такъв устен договор, значи ли, че е съгласен с него и че не може да го прекрати с писмено поискване на обезщетение, считано от момента на поискването.
В писмен отговор от 12.06.2015 г. пълномощникът на ответницата Е. М. С. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и на ответницата да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд в частта му за отхвърляне на предявения от С. Т. Т. срещу Е. М. С. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на съсобствения автомобил, марка „Деу Т.”, въззивният съд е приел, че ответницата не дължи на ищеца такова обезщетение, тъй като между тях е било сключено устно споразумение за разпределение на ползването на двата съсобствени автомобила. По силата на това споразумение С. Т. е останал да ползва автомобила, марка „Тойота”, а Е. С.- процесния автомобил, марка „Деу Т.”. Прието е, че тъй като ищецът не е оспорил своевременно твърдението на ответницата за наличие на такова споразумение /направил е това едва във въззивната жалба/, то преклудирано се явява възражението му, че това споразумение е било само за периода преди развода и че е било прекратено с изпращането на нотариалната покана за плащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
Предвид на тези мотиви на съда поставените от касатора правни въпроси не са такива по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение: В. съд въобще не се е произнасял нито относно това дали сключен между съсобствениците устен и безсрочен договор за разпределение на ползване на съсобствена вещ може да се доказва със свидетелски показания, нито относно това дали такъв договор може да бъде прекратен с последваща писмена претенция на единия съсобственик спрямо другия за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствената вещ, нито относно това дали, ако съсобственикът не е оспорил изрично твърдението на другия съсобственик за наличието на такъв устен договор, той следва да се счита за съгласен с него и не може да го прекрати с писмено поискване на обезщетение. Единственият мотив, поради който съдът е приел за доказано, че такъв договор е бил сключен между съсобствениците на процесния лек автомобил и че към настоящия момент този договор все още не е прекратен, е че касаторът не е оспорил своевременно твърдението на ответницата в отговора й на исковата молба за съществуването на такъв договор, поради което възражението му, че договорът е прекратен следва да се счита за преклудирано. В изложението към касационната жалба касаторът не е поставил процесуалния въпрос дали подобно възражение се преклудира и от кой момент, поради което и съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС настоящата инстанция няма право служебно да разглежда и да се произнася по този въпрос.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, Първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.11.2014 г. по гр.д.№ 9579 от 2014 г. на Софийския градски съд В О. МУ ЧАСТ, с която е потвърдено решение от 09.04.2014 г. по гр.д.№ 29952 от 2012 г. на Софийския районен съд, ГО, 24 състав за отхвърляне на предявения от С. Т. Т. срещу бившата му съпруга Е. М. С. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата 9 600 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствения на страните лек автомобил, марка „Деу Т.” с рег. [рег.номер на МПС] за периода от 08.04.2009 г. до 08.12.2011 г.
ОСЪЖДА С. Т. Т. от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] вх.,А, ап.5 да заплати на Е. М. С. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.5, чрез адв.Е. Т. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.