О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 07.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1807/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №1689 от 17.05.2016г., постановено по ч.гр..д.№2174/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, ІІІ с-в, с което е потвърдено разпореждане №2384/1.02.2016г. по т.д.№7395/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 с-в.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Сочи се, че незаконосъобразно въззивният съд е приел, че връчването на съобщението на адреса на седалището на дружеството за внасяне на държавна такса е редовно, въпреки че по делото е посочен адрес за връчване на призовки и съобщения, различен от адреса на управление на дружеството. Същевременно се твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като въобще не е обсъдил изложеното в частната жалба оспорване на подписа на лицето, което е получило съобщението, както и че не е обсъдил направеното в тази връзка искане за изслушване на графологична експертиза.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните процесуалноправни въпроси, за които твърди, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно:
1.„Редовно ли е извършено връчване на съобщение по делото на търговец на адреса му на управление при условие, че по делото е посочен друг адрес за връчване на съобщенията?” , който въпрос е допълнен по следния начин „допустимо ли е да се игнорира разпоредбата на чл.39 ал.1 ГПК и се даде приоритет на чл.50 ал.3 от ГПК като се счита за редовно връчване на търговец, когато съобщението е връчено на адреса на управление?” и
2.„Правилно и законосъобразно ли е произнасяне на съда със съдебно определение по образувано частно въззивно производство при условие, че е оспорен подписа на лицето, получило съдебното съобщение за отстраняване нередовностите на жалбата и е поискано назначаване на графологична експертиза, а въззивният съд не е разгледал така направеното оспорване, съответно искането за допускане на експертиза?, който въпрос е уточнен с въпроса „при направено оспорване на подписа на получателя на съобщението за отстраняване на нередовността и искане за графологична експертиза, законосъобразен и правилен ли ще е съдебния акт /съдебното определение/, в който дори не са обсъдени подобни оспорване и искане”.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответното по частната жалба дружество [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на основание и по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение от 17.05.2016г., въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане №2384/1.02.2016г. по т.д.№7395/2013г. на СГС, с което е върната въззивната жалба на [фирма] срещу постановеното по същото дело решение от 27.05.2015г. За да потвърди обжалваното разпореждане, Апелативният съд е приел за установено, че с разпореждане от 2.07.2015г. по т.д.№7395/2013г. на СГС, е била оставена без движение въззивната жалба на [фирма] срещу постановеното по същото дело решение с указание до жалбоподателя да внесе по сметката на САС дължимата държавна такса в размер на 1 520 лв. Съдът е отразил, че разпореждането е било изпратено на посочения адрес на пълномощника на страната – адвокат П., но поради обстоятелството, че при посещенията на 14 и 19 октомври 2015г. и на 2 ноември 2015г. същият не е намерен на адреса, по указание на съда съобщението е връчено на адреса на седалището на дружеството чрез счетоводителя му Р. Ц.. Установено е, че в срока по чл.262 ал.1 от ГПК жалбоподателят не е отстранил нередовността на въззивната жалба.
Въззивният състав е изложил съображения за надлежното уведомяване на жалбоподателя, направено на адреса на управление на дружеството. Посочил е, че служителят на съда е оставил съобщения за адвокат П. да получи разпореждането в канцеларията на съда при неуспешните три опита да намери пълномощника на жалбоподателя. Отделно съдът е отчел обстоятелството, че съобщението е било получено на адреса на дружеството от лицето Р. Ц. – счетоводтел, която в хода на първоинстанционното производство е получавала на този адрес съобщения за страната, срещу чието редовно връчване жалбоподателят не е възразявал. С оглед изложеното, въззивният състав е стигнал до извода, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процедурата по връчването на указанията на съда, предприето по реда на чл.50 ал.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК първи процесуалноправен въпрос:„Редовно ли е извършено връчване на съобщение по делото на търговец на адреса му на управление при условие, че по делото е посочен друг адрес за връчване на съобщенията?”, допълнен по следния начин: „допустимо ли е да се игнорира разпоредбата на чл.39 ал.1 ГПК и се даде приоритет на чл.50 ал.3 от ГПК като се счита за редовно връчване на търговец, когато съобщението е връчено на адреса на управление?” не може да обоснове допускане на въззивното определение до касационно обжалване, тъй като въпросът не е обусловил решаващата воля на съда по конкретното дело. Както бе посочено в настоящото определение, решаващите мотиви на въззивният състав, за да приеме редовно съобщаване по чл.50 ал.3 ГПК, включват както неуспешните опити за връчване по реда на чл.39 ал.1 ГПК, така и констатацията на съда, че дружеството е получавало без възражения призовки и съобщения по делото на неговия адрес на управление. В случая съдът не е дал приоритет на разпоредбата на чл.50 ал.3 ГПК пред тази на чл.39 ал.1 ГПК, а е изложил отделно съображение за наличието на самостоятелна предпоставка за връчване по реда на чл.50 ал.3 ГПК – т.е., че връчването на призовките по първоинстанционното дело е било редовно на всеки един от адресите – на пълномощника на дружеството, респ. на адреса на управление на дружеството /самият пълномощник на [фирма] в допълнителния отговор на исковата молба на л.64 от делото е посочил и адреса на дружеството като адрес за връчване на съобщения и призовки/. Ето защо, доколкото в поставения от касатора въпрос, не е отчетено съображението на въззивния съд, че в конкретния случай призовките са били редовно връчвани по реда на чл.50 ал.3 ГПК чрез счетоводителя Р. Ц., то така формулираният въпрос не се явява значим за спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
Не отговаря на характеристиката на въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и вторият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК: .„Правилно и законосъобразно ли е произнасяне на съда със съдебно определение по образувано частно въззивно производство при условие, че е оспорен подписа на лицето, получило съдебното съобщение за отстраняване нередовностите на жалбата и е поискано назначаване на графологична експертиза, а въззивният съд не е разгледал така направеното оспорване, съответно искането за допускане на експертиза?, конкретизиран, както следва: „при направено оспорване на подписа на получателя на съобщението за отстраняване на нередовността и искане за графологична експертиза, законосъобразен и правилен ли ще е съдебния акт /съдебното определение/, в който дори не са обсъдени подобни оспорване и искане”. Съгласно разясненията, дадени в Тълк.решение№1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт. В производството по допускане на касация касационният съд не може и дължи произнасяне по правилността и законосъобразността на процесуалните действия на въззивния съд. Дали съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила е въпрос, относим за наличието на касационно основание п чл.281 т.3 ГПК, който може да бъде обсъждан след допускане на касацията. Ето защо въпросът дали обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен при необсъждането на твърдения и на искания на жалбоподателя, сам по себе си не може да обоснове наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускането на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Мотивиран от горното и на основание чл.274 ал.3 ал.1 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1689 от 17.05.2016г., постановено по ч.гр..д.№2174/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, ІІІ с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :