О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София,20.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 446 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С разпореждане №1033/22.07.2011г.,постановено от зам. председателя на Окръжен съд-Ловеч подадената от Х. С. С. касационна жалба против решение №156/16.06.2011г., постановено по гр.д.№139/2011г. по описа на Окръжен съд-Ловеч е върната,като е прието,че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Разпореждането е обжалвано от Х. С. С. с оплаквания,че същото е незаконосъобразно,постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано и с искане да бъде отменено и бъде разпоредено подадената от нея касационна жалба да бъде администрирана за разглеждане от ВКС. Поддържа,че обжалваното разпореждане не е мотивирано,което счита,че обосновава наличие на основание за неговата отмяна. Излага съображения,че цената на иска следва да бъде определена съобразно действително платената цена при продажбата на идеалната част от имота,предмет на заявената претенция за изкупуване по реда на чл.33,ал.2 ЗС. Навежда също така доводи,че при делата,по които се разглеждат собственически и облигационни искове, свързани с правото на собственост върху недвижим имот и които са от важно обществено значение и определят до голяма степен стабилността на гражданския оборот,като освен това са сложни от фактическа и правна страна,данъчната оценка не бива да бъде определяща за обжалваемия материален интерес,като се позовава на определения,постановени от тричленни състави на ВКС.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Действително в обжалваното разпореждане не са изложени подробни съображения за недопустимостта на касационното обжалване,но настоящият състав приема,че това обстоятелство само по себе си не сочи на основание за отмяна на съдебния акт,доколкото в разпореждането е посочено,че недопустимостта се определя от разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК,съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. за граждански спорове. Разпоредбата ясно установява критерия за допустимостта на касационното обжалване,с оглед на което не може да се приеме,че обжалваното разпореждане е неясно.
Неоснователни са наведените от жалбоподателката доводи,че при преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК по предявен иск с правно основание чл.33,ал.2 ЗС следва да се има предвид действителната цена,по която е извършено прехвърлянето на идеалната част,предмет на претенцията за изкупуване.
Цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска по предвидения в ГПК ред при образуване на производството по делото пред първоинстанционния съд и въз основа на нея се определя както родовата подсъдност,така и дължимата държавна такса в производството пред първоинстанционния и пред въззивния съд,а при допустимост на касационното обжалване и в производството пред ВКС. Законът не установява изискване за посочване на различна цена на иска при обжалване на съдебен акт пред по-горна инстанция,нито предвижда възможност за промяна на цената на иска,респ. за определянето й по правила,различни от тези,които са намерили приложение при образуване на делото пред първоинстанционния съд и то по усмотрение на предявилото иска лице,което при образуване на делото пред първоинстанционния съд е посочило цена на иска в определен размер, след което желае да внесе промяна в тази цена с оглед възможността за допускане на касационно обжалване. Съобразяването на подобна промяна по отношение на цената на иска би било допустимо само ако е изрично предвидено. И след като законодателят не е предвидил възможност за промяна в цената на иска към момента на подаване на касационната жалба,т.е. не е установил различни правила за определянето й от установените в глава VІІІ ГПК,следва да се приеме,че цената на иска по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК следва да бъде определена въз основа на представената при образуване на производството пред първоинстанционния съд данъчна оценка,т.е. съответствува на определената при образуване на производството пред първоинстанционния съд цена на иска.
Не могат да бъдат споделени и съображенията на жалбоподателката, че при дела,по които се разглеждат собственически и облигационни искове, свързани с правото на собственост върху недвижим имот,цената на иска следва да бъде определяна по критерий,различен от установения в глава VІІІ ГПК.
Законодателят изрично е установил правилата,по които се определя цената на иска,вкл. и по дела,касаещи правото на собственост върху недвижим имот /чл.69,ал.1,т.2 и 4 ГПК/. Определенията на тричленни състави на ВКС,на които се позовава жалбоподателката,са постановени при действието на редакцията на чл.280,ал.2 ГПК,която определяше допустимостта на касационното обжалване като функция от обжалваемия интерес, по отношение на който са изразявани съображения,че не винаги е идентичен с данъчната оценка на имота. Редакцията на разпоредбата към настоящия момент обаче свързва преценката на допустимостта на касационното обжалване с цената на иска и ако същата е определена при образуване на производството пред първоинстанционния съд въз основа на данъчната оценка на имота и въпросът не е бил повдиган пред съда в сроковете и при условията на чл.70 ГПК,не може да се приеме,че е налице основание за промяна в така определената цена на иска впоследствие,освен в хипотезата на чл.214 ГПК,която обаче в настоящия случай не се поддържа да е налице.
Неоснователен е и доводът,че допустимостта на касационно обжалване на въззивни решения,с които решението на първоинстанционния съд е обезсилено и производството по делото е прекратено следва да се преценява по правилата за определенията,тъй като подобно разграничение в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК не е проведено.
В случая цената на иска,посочена от ищцата при предявяване на иска и удостоверена с удостоверение за данъчна оценка №1979/25.05.2010г., издадено от [община],възлиза на 3746.80лв.,т.е. е под установения в чл.280,ал.2 ГПК размер,поради което следва да се приеме,че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1033/22.07.2011г. на зам.председателя на Окръжен съд-Ловеч,с което е върната подадената от Х. С. С. касационна жалба против решение №156/16.06.2011г.,постановено по гр.д.№139/2011г.
Председател:
Членове: