O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 12.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1474 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4053/03.11.2009 година, заявена от Л. М. Л. от гр. Д., подадена чрез адв. М срещу въззивно Решение Nо 521 от 03. 11. 2009 година по гр. в.. д. Nо 478/2009 год. на Добричкия окръжен съд по отхвърления иск по чл. 109 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържа се , че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила- чл. 253 ГПК и материалния закон.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 и т.2/ посочено като т.1/ , тъй като по въпроса за защита правото на собственост от всяко пряко или косвено неоснователно въздействие , вредно отражение или създадено състояние , което пречи да се упражнява правото на собственост в пълен обем , с оглед спецификата на конкретния казус , макар и да има многобройна практика по въпросите , няма казус като неговия, както и се представят отчасти противоречиви решения , като Решение Nо 366 от 05.04.2004 година по гр.д. Nо 2866/2002 година на ВКС- IV отд., с което се приема , че „ искът по чл. 109 ал.1 ЗС цели да защити правото на собственост срещу неоснователно въздействие и посегателство върху обекта на тази собственост. С оглед тази дефинитивност на претенцията, се налага изводът , че всяко увреждащо въздействие върху имота на ищеца може да бъде предмет на предвидената петиторна защита т.е. всяко увреждащо въздействие което противоречи на установения правен режим на ползване на имотите по начин, накърняващ чуждите права; Решение Nо 1296/30.12.2008 година по гр.д. Nо 5038/2007 година на ВКС-I отд , с което се приема , че „искът по чл. 109 ЗС може да се уважи когато на правото на собственост се пречи с неоснователни, противоправни и неправомерни действия. Искът по чл. 109 ЗС предоставя защита на правото на собственост и собственикът може да иска пълното признаване и зачитане правото му от всички правни субекти в т.ч. и като се въздържат от действия и посегателства. С негаторния иск се цели да бъдат премахнати всякакви пречки, които препятстват правата на собственика да ползва имота си пълноценно” и Решение Nо 936 от 17.07.2007 година по гр.д. Nо 506/2005 година на ВКС- V отд. – неотносима,, касаещо незаконен строеж в съсобствен недвижим имот.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника Д. М. К. .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.
С посоченото решение ,окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 63 от 21.04.2009 година постановено по гр.д. Nо 2333/2007 година на Добричкия районен съд по отхвърлените искове , заявени от Л. М. Л. срещу Д. М. К. по чл. 109 ЗС 1./ за преустановяване изграждането на собствена сграда с идентификатор 72624.618.96.2 по КК на гр. Д., в част от собствения му недвижим имот с идентификатор 72624.618.96, както и 2./ да възстанови премахната по нареждане на органите на строителен технически надзор ограда и еркер.
За да приеме ,че двата иска са неоснователни , решаващият съд е приел- по втория иск, че подаването на жалба до общинската администрация от страна на Д. К. , като собственик на съседен парцел, следва да се приеме , като акт на упражняване на граждански права, а не на неоснователно, противоправно и неправомерно действие по см. на чл. 109 ЗС , а по първия иск- че нарушеното правото на собственост на ищеца Л. при изпълнението на разрешени строителни работи от страна на ответника Д, при което са заети 2 кв.м. от собствеността на ищеца, не могат да се защитят с иск за преустановяване изграждането на собствена сграда-магазини, тъй като избраната защита е неадекватна на нарушението.
При данните по делото и преценка на наведените доводи за наличие на основания за допустимост на касационното обжалване, съобразени в контекста на разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС , настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случай не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т. 2 и т.3 ГПК .
С т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС се прие , че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение, както и да посочи този въпрос е ли в противоречие с задължителната съдебна практика и коя/ чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ , или се разрешава противоречиво от съдилищата, като се посочат и представят постановени в тази насока влезли в сила решения / чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, или е въпрос , с чието разрешение ВКС би реализирал основната си задача на съд по уеднаквяване на съдебната практика и това произнасяне би допринесъл с практиката си за развитие на конкретно посочения институт на правото.
Допустимостта на обжалването пред касационния съд може да бъде обусловена САМО ако поставеният въпрос е от значението за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства .
Релевираният с изложението материално правен въпрос –за защита правото на собственост от всяко пряко или косвено неоснователно въздействие , вредно отражение или създадено състояние , което пречи да се упражнява правото на собственост в пълен обем , с оглед спецификата на конкретния казус, от гл.т. на понятието „неоснователни действия, препятстващи спокойното упражняване правото на собственост” , предмет на иска по чл. 109 ЗС , и предмет на обстойните разяснения, дадени с ТР 31/84 ОСГК на ВС.
Квалификацията на дадено действие или бездействие на ответника като „ неоснователни действия” по см. на закона обхваща „ всяко пряко или косвено неоснователно въздействие , посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта/ имота/ според нейното предназначение.
Поставеният въпрос с изложението на касатора Л. Л. не предполага ново уеднаквяване на съдебната практика по чл. 109 ЗС от гл.т. на формулираният въпрос или преодоляване на непълнота или неяснота по приложението на разпоредбата, поради което не може да се приеме , че липсата на подобен казус, обуславя допустимостта на касационното обжалавне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Не може да се приеме , че е налице основание за допустимост бна обжалването в приложеното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Искът по чл. 109 ЗС на Л. да се възстанови премахната по нареждане на органите на строителен технически надзор ограда и еркер е отхвърлен с мотивите на съда , че подаване на жалба до контролните органи на ДСН не съставлява неправомерно действие , препятстващо упражняването правото на собственост в пълен обем. От гл.т. на разясненията по задължителната практика на съдилищата , не може да се приеме , че тази квалификация на действията на ответника К, довели до предписание ма органите на ДНС за премахване на изграден еркер и ограда , от страна на съда съставлява противоречиво разрешаване на въпроса за съдържанието на „неоснователно действие по см. на чл. 109 ЗС.
По заявеният иск по чл. 109 ЗС за преустановяване изграждането на собствена сграда с идентификатор 72624.618.96.2 по КК на гр. Д., попадаща, в част от собствения му недвижим имот с идентификатор 72624.618.96, решаващият мотив на съда , че искът не може да се уважи поради липсата на адекватност на предприетата съдебна защита , а не поради недоказаност на неоснователни по см. на чл. 109 ЗС, действия с оглед на безспорно констатираните със експертиза по делото отклонения на строителството/ макар и минимални/ в парцела на ищеца. Цитираните съдебни решения не засягат въпроса за адекватност на конкретно търсена защита по делото / като петитум на иска / и значимост на нарушението на правото на собственост, поради което и не може да се приеме , че с цитираните и представени по делото съдебни решение на ВКС се установява противоречиво разрешаване от съдилищата материално-правен въпрос, обусловил изхода на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 и т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 4053/03.11.2009 година, заявена от Л. М. Л. от гр. Д., подадена чрез адв. М срещу въззивно Решение Nо 521 от 03. 11. 2009 година по гр. в.. д. Nо 478/2009 год. на Добричкия окръжен съд по отхвърлените искове по чл. 109 ЗС срещу Д. М. К. от гр. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :