О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 15.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 162/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Ф” АД, гр. В. срещу решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 162/2009 г.. Към жалбата е приложено изложение за допускане на касационно обжалване и искане за спиране изпълнението на въззивното решение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Варненският окръжен съд с въззивно решение от 17. 12. 2008 г. по гр. д. № 2389/2008 г. е оставил в сила решението на Варненския районен съд по гр. д. № 3836/2009 г. в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на П. М. , извършено със заповед № 45/7. 4. 2008 г. на директора на Летище В. и М. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност ”организатор”. С въззивното решение, окръжният съд е отменил частично решението на районния съд, с което е отхвърлен изцяло искът на М. по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение и с решение по същество е осъдил „Ф” АД да му заплати сумата 2082.65 лв., както и сумата 142.70 лв. разноски по делото. Въззивният съд е постановил обжалваното решение, след като е възприел и потвърдил изводите на първата инстанция за незаконност на уволнението на П. М. , тъй-като заповедта за прекратяване на трудовия му договор е издадена от некомпететен орган.
Жалбоподателят „Ф”, АД твърди, че е налице съществен материалноправен въпрос, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 278, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е въпросът за валидно делегиране на правомощия от управленския орган на дружеството на директор в същото дружество, каквато възможност е предвидена в чл. 34, ал. 1 от Устава на дружеството.
Касационният съд счита за обосновано твърдението, че въпросът за делегиране на правомощия от лицето, представляващо работодателя, на друго длъжностно лице, има съществено значение по настоящото дело, но констатира, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е съобразено с точното прилагане на закона. Като се е позовал на чл. 272 ГПК, въззивният съд е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд, че представители на дружеството работодател при прекратяване на трудовите правоотношения, могат да бъдат прокурист и главния изпълнителен директор, съвместно двамата, или само прокурист по пълномощие на главния изпълнителен директор. В случая е безспорно установено, че заповедта за уволнение на ищеца М. е издадена от Д. К. в качеството му на директор на летище В. , а не в качеството му на прокурист. Обсъдено е пълномощното от 1. 4. 2008 г., с което е упълномощен К. , в качеството му на директор на летище В. , да прекратява трудовите договори на работниците и служителите от персонала на летището и е прието, че това упълномощаване от изпълнителните директори на дружеството не може да бъде зачетено, тъй-като то не е съобразено с вписването в търговския регистър по партидата на дружеството, което овластява с представителни функции за прекратяване на трудовите договори само лицето, определено за прокурист съгласно чл. 21 ТЗ – удостоверение от 14. 1. 2008 г. на НИСФИ „Д” . Преценката на решаващия съд е съобразена с нормативната уредба и съдебната практика и няма основание да се счита, че е налице неточно прилагане на закона.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация следва да бъде оставено без уважение, а така също и неговото искане за спиране изпълнението на въззивното решение за присъдената, в полза на ищеца, сума 2082.65 лв. – обезщетение за безработица поради незаконно уволнение. Недопускането на касационно обжалване, фактически, прекратява производството по касационната жалба на „Ф” АД, поради влизане в сила на обжалваното въззивно решение – чл. 296, т. 3 ГПК и възникване на правото на принудително изпълнение – чл. 404, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17. 12. 2008 г. по гр. д. № 2389/2008 г. на Варненския окръжен съд по жалбата на „Ф” АД, гр. В..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ф” АД, гр. В. за спиране изпълнението на същото въззивно решение, с което дружеството е осъдено да заплати на П. Б. М. сумата 2082.65 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: