О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 27.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.04.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1131/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Щ. Р. М. и Ф. С. И. и двамата от гр. К. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1* от 10.08.2009 год., постановено по в.гр.д. № 2301/2008 год., в частта, с която е оставено в сила решение № 53 от 01.08.2008 год., по гр.д. № 1159/2007 год. на Софийски градски съд и са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите, като ищци, срещу ЗПАД”А”АД , гр. С. обективно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над присъденото обезщетение от по 25 000 лв. за всеки един от тях до пълния размер на исковата сума от по 150 000 лв., като са присъдени деловодни разноски по компенсация в полза на ответното ЮЛ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.51, ал.2 ЗЗД, чл.52 ЗЗД и чл.38 ЗА, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Съображенията си срещу извода на решаващия съд относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите в приетия от 1/2 размер касаторите са обосновали с противоречието му с доказателствения материал, събран по делото и с императивното изискване на чл.117 ЗДвП..
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, са мотивирани с твърдението, че с обжалвания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл по „съществен материалноправен въпрос, имащ значение за развитие на правото, който освен това е решаван и противоречиво от съдилищата”.
В подкрепа на твърдението за противоречие със съдебната практика касаторите са представили решение № 213/2004 год., по гр.д. № 1265/ 99 год. на ВКС; определение № 353/15.06.2009 год., по т.д. № 355/2009 год. на І т.о. на ВКС, както и 3 съдебни акта на Софийски апелативен съд, без отметка, че са влезли в сила.
Ответната по касационната жалба страна ЗПАД”А”АД, със седалище гр. С., чрез своя процесуален представител в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на установената от законодателя основна процесуална предпоставка – формулиран от касатора конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който разрешен от въззивния съд да е обусловил крайния правен резултат по делото.
Подробно са обосновани и алтернативно изложените доводи за неоснователност на въведените с касационната жалба касацинни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон за редовността и искането за достъп до касационен контрол е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящите касатори, като ищци, субективно съединени искови претенции, основани на чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента Х. Х. Х. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата в резултат на виновно предизвиканото от същия, като водач на л.а. „А” с ДК № А* на 30.08.2006 год., на първокласен път Бургас- София в пътна отсечка южно от гр. М., посока- изток –запад ПТП, смърт на малолетната им дъщеря Ж. С. б.ж. на гр. М. за разликата над сумата от по 25 000 лева за всеки един от тях до пълния претендиран размер от по 150 000 лв., въззивният съд е приел за основателно въведеното от ответното АД възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Правният си извод за наличие на предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД Софийски апелативен съд е изградил въз основа на обстоен анализ на събраните по делото, в съответствие с въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест, относими към същите доказателства, вкл. с оглед влязлото в сила споразумение по н.о.х.д. № 526/2007 год. на Старозагорския окръжен съд, установяващи внезапно предприето зигзаобразно пресичане от страна на починалото дете на силно натовареното платно за движение на първокласен път І -6, свързващ гр. К. с гр. Г., южно от ромската махала на гр. М., в което не само отсъства пешеходна пътека за преминаване, но и пътни знаци, ограничаващи скоростта на моторните превозни средства.
В съответствие с определената степен от ? на съпричиняване на вредата решаващата инстанция, преценявайки степента на родство на ищците и загиналата, съществуващите отношения на привързаност и обич между отделните членове на фактически създаденото семейство, тежестта, характера и интензитета на понесените болки и страдания, настъпилата в живота на М. и И. възможно най- тежката житейска ситуация – загуба на дете и уникалността, незаменимостта на същото за неговите родители, независимо от броя на живородените деца, както и оставянето му без родителски надзор в деня на инцидента е конкретизирала размера на следващото се на пострадалите лица обезщетение за неимуществени вреди на по 25 000 лева за всяко от едно от тях, намалявайки по този начин общият размер от по 50 000 лв..
Следователно при съпоставката на решаващите мотиви на въззивния съд и съдържащите се в изложението на касаторите по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи се налага правен извод, че основанията за допускане на касационно обжалване – отсъстват.
Съгласно създадената с действащия ГПК процесуалноправна уредба на касационното производство, осъществяваният от ВКС инстанционен контрол е факултативен- обусловен от формалното наличие на изчерпателно и лимитивно изброените от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки – главна и допълнителна, посочването и обосноваването на които е възложено императивно в изключителна тежест на касатора.
В случая това изискване на процесуалния закон не е изпълнено.
В депозираното от касаторите изложение на основанията за достъп до касационен контрол въобще отсъства конкретно посочен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който като специфичен за възникналия правен спор и включващ се в предмета на същия, да е обусловил и крайния правен резултат по делото, в каквато насока са дадените в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/ 19.02.2010 год., по т.д. № 1/ 2009 год. задължителни за съдилищата указания.
Поради това не би могло да се приеме, че с общата формулировка за произнасяне от въззивния съд по „съществен материалноправен въпрос, имащ значение за развитие на правото, който освен това е решаван и противоречиво от съдилищата” е удовлетворено изискването на законодателя, въведено с чл.280, ал.1 ГПК.
Несъмнено е, че при отсъствие на конкретно посочен от касаторите въпрос, вкл. относно приложението на чл.38 ЗА- водеща процесуална предпоставка за достъп до касационен контрол, за касационната инстанция, по съображения черпени от диспозитивното начало и принципът за равенството на страните в гражданския процес, отсъства процесуална възможност да изведе същия вместо страната- жалбоподател.
Отделен в тази вр. е въпросът, че дори независимо от липсата на конкретност тази обща формулировка всъщност възпроизвежда отново съдържащите се в обстоятелствената част на касационната жалба оплаквания за неправилно отчетено съпричиняване на вредата и за занижен размер на присъдените на пострадалите обезщетения, т.е. за нарушение на принципа на справедливост, установен с чл.52 ЗЗД, които като относими към касационните основания по чл.281, т.3, не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, ГПК дори да са евентуално основателни.
Следователно само на това основание- отсъствие на главната предпоставка за допускане на касационното обжалване искането за допускане на касационното обжалване следва да се остави без уважение.
За прецизност, обаче следва да се посочи, че в случая въобще не са налице и визираните от касатора критерии за селекция- допълнителна процесуална предпоставка.
Освен, че при липса на надлежна заверка за влизането им в сила цитираните съдебни актове на Софийски апелативен съд по ноторни съображения не се включват в съществуващата съдебна практика на съдилищата и следователно обективно не биха могли да създадат твърдяното противоречие, нито такова следва от приложеното постановено по реда на чл.288 ГПК определение № 353/2009 год. по т. д. № 355/2009 год., предвид неговия характер и разрешените със същото въпроси, то доколкото определената в цитираното и представено с касационната жалба решение № 213/2000 год., по гр.д. № 1265/99 год. на ВКС различна, спрямо възприетата в обжалвания съдебен акт, степен на съразмерност на съпричиняване на вредата и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, се дължи на различния фактически и доказателствен материал по делата, а не на различно възприетото от съдилищата тълкуване на чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, то противоречието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- отсъства.
Не е доказано в случая и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Наличието на задължителна съдебна практика по чл.52 ЗЗД – ППВС № 4/68 год. относно критериите при прилагане на въведения с цитираната законова разпоредба принцип на справедливост, на трайно установена съдебна практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и ясното съдържание на двете законови разпоредби, изключват въпросите за размера на дължимото за неимуществени вреди обезщетение на пострадалите, както и тези за предпоставките за приемане на съпричинен вредоносния резултат да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла вложен от законодателя в соченото законово понятие.
Водим от гореизложените съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на Щ. Р. М. и Ф. С. И., двамата от гр. К. с вх. № 8362/27.10.2009 год. на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1* от 10. 08. 2009 год., по в.гр.д. № 2301/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: