Р Е Ш Е Н И Е
№ 482
София, 12.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 24.09.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3724/2008 година
Производството е по член 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. П. Ж.,Й. М. Д.,С. И. И.,Е. Т. И.,И. Т. И.,Ц. С. Б.,А. С. Г. и П. С. Г. против решение №1067/02.07.2008г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №3302/2007г. по описа на същия съд, с което обезсилва изцяло като недопустимо решение №140/09.11.2007г.,постановено по гр.д. №47/2007г. по описа на А. районен съд,като е признато за установено между М. П. Ж.,Й. М. Д.,С. И. И.,Е. Т. И.,И. Т. И.,Ц. С. Б.,А. С. Г. и П. С. Г.,по предявеният от тях иск с правно основание член 14 ал.8 от ЗВСГЗГФ,и ответниците К. И. Д.,И. Р. П. и М. Р. Ч.,че към момента на одържавяване на горите през 1958г. правото на собственост върху гора с площ от 16 дка в местността”Е” в землището на с. Н. извор е принадлежало на П. Д. Г. ,б.ж. на с. Н. извор,поч.на 08.11.1961г.,и е прекратено производството по делото.
Касационното обжалване е допуснато,поради наличие на предпоставките на член 280 ал.1 т.1 от ГПК. Разрешенията от съда материално правен въпрос е във връзка с повдигнатия спор за материално право-кому е принадлежала собствеността на процесните земи,представляващи дървопоризводителна горска площ,към момента на одържавяването им през 1958г.,в хипотезата,при която само част от наследниците на общия наслодедател са заявили по предвидената от закона реституционна административна процедура възстановяването на правото на собственост върху същата и възможността решението на административния орган-ОСЗГ да се обори по исков ред.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба К. И. Д.,И. Р. П. и М. Р. Ч.,молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,ГК,състав на Второ гражданско отделение,като взе предвид доводите на касаторите и извърши проверка на правилността на въззивното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК,приема следното.
Касационната жалба е постъпила в законноустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С депозираната пред съда искова молба,ишците твърдят,че страните по делото са наследници по закон на общия наследодател П.1961г.,като ответниците по иска-К. И. Д.,И. Р. П. и М. Р. Ч. са наследници на сина на общия наследодател П на 19.03.1996г.,като с решение №20/13.02.2001г. Поземлената комисия гр. А.,на основание заявление вх. №83/28.10.1999г. със заявител К. И. Д.,на основание член 14 ал.6 от ЗВСГЗГФ е възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на наследници на Р. П. Д. ,б.ж. на с. Н. извор,в нови реални граници върху имот №109002 по картата на възстановената собственост на землището с площ 15,999 дка,представляваща дървопроизводителна горска площ,находящ се в местността”Е” при описани граници,за които претендират,че правото на собственост е принадлежало на общия наследодател П искат от съда да се признае за установено,че последният е бил собственик на процесните гори към момента на одържавяването им по силата на Закона за горите от1958г. С молба –уточнение на исковата молба вх. №5306/04.03.2008г. пред въззивната инстанция/лист 39 от делото/,с оглед указанията на съда е уточнен петитума на исковата молба и изрично е заявено от ищците ,че наследниците на П. Д. Г. ,поч.1961г.,в това си качество не са поискали възстановяване правото на собственост по реда на ЗВГЗГФ,за възстановяване правото на собственост върху гора с площ от 15,999дка в местн.”Е”,като такова възстановяване е поискано от наследниците на Р. П. Д. син на общия наследодател. Видно от приложеното на лист 39 и сл. от първоинстанционното производство заверено копие от административната преписка на наследници на Р. П. Д. на ответниците,образувана по ЗВСГЗГФ пред Общинска служба”З”гр. Асеновград,със заявител К. И. Д.,е поискано възстановяване правото на собственост на гори и земи от горски фонд в размер на 16 дка в местн.”Е”,собственост на Р. П. Д. ж. на с. Н. извор,възстановени след проведена процедура по анкетиране,поради липса на архив-документи за собственост,унищожени за тези имот в посоченото землище,която е приключила с постановяване на горепосоченото решение за възстановяване на процесните имоти на наследниците на Р. П. Д. При това положение,безспорно съдът е сезиран със спор за материално право с правно основание член 13 ал.8 от ЗВСГЗГФ,отнасящо се до факта кому е принадлежало правото на собственост върху процесните имоти към момента на обобществяването им,в посочения случай при одържавяването на горите през 1958г.,аналогичен на текста и споровете по отношение на земеделските земи,възстановявани по предвидената процедура по ЗСПЗЗ. Оспорването правото на собственост върху подлежащи на възстановяване гори и земи от горския фонд по съдебен ред е обусловено от правен интерес и такъв би бил налице при висящо административно производство по член 13 ал.1 от ЗВСГЗГФ или възможност то да бъде образувано,каквато възможност безспорно не е налице за наследниците на общия наследодател П,нито пък може да започне поради изтичането на сроковете по член13 ал.2 във връзка с параграф 5 б от ПЗР на ЗВСГЗГФ,каквато хипотеза безспорно е налице в настоящия случай,то предявяването на иска по член 17 ал.8 от ЗВСГЗГФ е процесуално недопустимо. Това е така,защото няма данни а и самите ищци,при уточняване на исковата си претенция са заявили,че не са поискали възстановяване правото на собственост върху процесните земи,като принадлежали на общия наследодател П,нито пък са заявили такава претенция след изтичане на срока по реда на член 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ,поради което изводът на въззивния съд за липса на правен интерес и в тази връзка недопустимост на предявения иск е правилен и законосъобразен.
Неоснователен е релевираният в касационната жалба довод,че въззивния съд е пропуснал обстоятелството,че заявителят за възстановяване правото на собственост върху процесните земи е наследник и на общия наследодател П заместване на починалия син Р. П. Д. ,като се позовава на член 11 ал.4 от ППЗВСГЗГФ,свързан с процедурата за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд,която започва с подаване на заявление за възстановяването й пред съответния административен орган,като подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници. Това е така, обаче тази разпоредба се отнася до кръга от наследници на наследодателя,за който се твърди,че е бивш собственик на заявените за възстановяване гори и земи от горския фонд,а като такъв случая се явява Р. П. Д. ,съгласно приложената преписка,започнала по заявление на един от неговите наследници К. И. Д. и тази разпоредба визира наследниците на последния-в случая ответниците по делото. Със стартиралата по реда на този закон административна процедура се визира правото на реституция на тези земи,като принадлежали само на наследодателя на ответниците- Р. П. Д. ,на собствено основание. При това положение по отношение на ищците,като наследници на общия наследодател П не може да се отнесе и приложи предвиденото в разпоредбата на член 11 ал.4 от ЗВСГЗГФ.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1067/02.07.2008г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №3302/2007г- по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. П. Ж.,Й. М. Д.,С. И. И.,Е. Т. И.,И. Т. И.,Ц. Стайкова Б. ,А. С. Г. и П. С. Г. да заплатят на К. И. Д.,И. Р. П. и М. Р. Ч. сумата от 200 лева/двеста лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: