3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 12.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. Славчева
ч. т. дело № 293/2011 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], Плевенска област срещу определение № 93/03.02.2011 г. по ч. т. д. № 63/2011 г. на състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 2330 от 02.12.2010 г. на Плевенския окръжен съд по ч. гр. д. № 1086/2010 г., с което е отменено определение № 4089 от 20.10.2010 г. по ч. гр. д. № 2262/2010 г. на Плевенския районен съд за обезсилване на основание чл. 415, ал. 2 ГПК на заповед за изпълнение № 1518 от 09.04.2010 г. за сумата 42 000 лв., издадена по заявление на [фирма] за солидарното осъждане на частния жалбоподател и представляващия го Н. И. Б. в лично качество.
В частната жалба са въведени доводи за неправилност на обжалваното определение на ВКС поради постановяването му при допуснати от предходния тричленен състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развити са съображения, че атакуваното въззивно определение е от категорията на тези, даващи разрешение по същество на други производства – в случая на заповедното, започнало по реда на чл. 417 ГПК. Поради това се иска отмяната му и връщане на делото на същия състав на ВКС за произнасяне по същество по частната касационна жалба.
Ответната страна [фирма] изразява становище по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, че частната жалба е недопустима, а по същество и неоснователна.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на второ отделение приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
С атакуваното пред предходния тричленен състав на ВКС въззивно определение на Плевенския ОС не се дава разрешение по същество на заповедното производство, тъй като с него е прието, че не са били налице законоустановените предпоставки за обезсилване на издадените в това производство заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Същевременно то не е и преграждащо, тъй като с отмяната на първоинстанционното определение по чл. 415, ал. 2 ГПК за тяхното обезсилване въззивната инстанция е възстановила висящността на заповедното производство. Като е съобразил това положение, предходният тричленен състав на ВКС правилно е преценил, че подадената от длъжника [фирма] частна касационна жалба се явява процесуално недопустима, след като атакуваното въззивно определение нито прегражда, нито дава разрешение по същество на заповедното производство. Възражението на настоящия частен жалбоподател, че положителният установителен иск по чл. 422 ГПК бил предявен след срока по чл. 415, ал. 1 ГПК може да бъде слушано единствено в хода на образуваното по него исково производство (като процес относно процеса), но не и в производство по чл.274 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 93 от 03.02.2011 по ч.т.д.№ 63/2011 г. на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: