О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
Гр.София, 14.06.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.603 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Мини Марица Изток“ЕАД, клон Рудник Трояново 3, срещу решение №.373/31.11.18 по г.д.№.1367/18 на Окръжен съд Стара Загора – с което е потвърдено решение №.78/20.07.18 по г.д.№.223/18 на Гълъбовски районен съд за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ.
Ответната страна Т. А. Т. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение – по силата на което ищецът е заемала длъжност ”Ръководител участък добивна промишленост-Водоотлив“ в участък „Водоотлив“ на „Мини Марица Изток“ЕАД, клон „Рудник Трояново 3“, с.Медникарово, общ.Гълъбово, което е било прекратено на основание чл.328 ал.2 КТ без да са налице всички кумулативни предпоставки на разпоредбата. По делото няма спор, че заеманата длъжност е била ръководна по смисъла на пар.1 т.3 ДР на КТ и попада в обхвата на чл.328 ал.2 КТ, че на 5.02.18 за управлението на клон Рудник „Трояново 3“ е бил сключен договор за управление /в сила от 20.01.18 до 20.01.21г./ между изпълнителния директор на „Мини Марица Изток 3“ЕАД и Т. Ж. К., че на 27.02.18 /т.е. в рамките на 9-месечния преклузивен срок по чл.328 ал.2 КТ/ последният е уволнил ищеца на основание чл.328 ал.2 КТ с атакуваната заповед. По спорния въпрос относно съдържанието на договора за управление като критерий за това дали съответният управител има право да ползва основанието на чл.328 ал.2 ГПК, съдът се е позовал на постоянната практика на ВКС, съгласно която всеки договор за управление следва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне /а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции/, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора; когато към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с лице по пар.1 т.3 ДР на КТ на основание чл.328 ал.2 КТ не е налице бизнес задача и бизнес програма, това прекратяване е незаконосъобразно – тъй като липсата им сочи на липса на валидно правоотношение по договор за управление с оглед нормата, визираща правото на управителя да приложи основанието по чл.328 ал.2 КТ. В конкретния случай към договора за управление има две приложения–„Методика, обвързваща възнагражденията на управителите на клонове в „Мини Марица-Изток“ЕАД с изпълнение на пряката им дейност и спуснатите им бизнес планове“ – която касае определянето на възнаграждението на управителите на клонове съобразно постигнатите от тях икономически резултати, и „Бизнес програма“ – която всъщност представлява бизнес задачата, която изпълнителният директор на „Мини Марица Изток“ЕАД поставя на управителя на клона на „Трояново 3“ /самата бизнес програма е подписана от изпълнителния директор като част от договора за управление и в нея са посочени разчети по различни показатели за годините на действие на договора/. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че управителят, въз основа на бизнес задачата, поставена от изпълнителния директор, е следвало да разработи своя бизнес програма-в която да посочи конкретните мерки за изпълнение на поставената с договора бизнес задача; именно в изпълнение на тези мерки той може да прецени, че е целесъобразно прекратяването на трудовото правоотношение с някои от лицата, заемащи ръководни длъжности. Без такава разработена бизнес програма, обаче, не би могъл да прецени дали тези лица ще спомогнат или не за изпълнение на възложената му бизнес задача. В случая липсата на бизнес програма е приравнено на липса на договор за управление като предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ. При тези обстоятелства съдът е приел, че цитираното основание не е налице, заповедта за уволнение е незаконосъобразна, и претенциите по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ-основателни.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като формулира следните въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС /т.1/ и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /т.2/: 1.”При уволнение на основание чл.328 ал.2 КТ може ли бизнес задачата с конкретни икономически показатели, които управляващия клона трябва да постигне, да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление? /реш. №.115/17.09.18 по г.д.№.2150/17, ІІ ГО, реш.№.249/4.07.13 по г.д.№.1358/ 12, ІV ГО/; 2.“Необходимо ли е съдът да направи обоснован анализ и тълкуване на съдържанието на бизнес програмата при уволнение на основание чл.328 ал.2 КТ или е достатъчна констатация за наличието й? На какви критерии следва да отговаря съдържанието й, за да се приеме, че е налице бизнес програма?“.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая първият изведен въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка-съдът не се е произнасял дали бизнес задачата може да бъде поставена само с договора за управление или и с други актове и документи, стоящи извън него. Поради това и така поставеният въпрос е неотносим към решаващата му воля. Аналогичното важи и за втория въпрос – който също не е бил предмет на обсъждане. От друга страна въззивната инстанция, именно като е съобразила съдържанието на двете приложения към договора за управление и практиката на ВКС /реш.№.32/25.02.14 по г.д. № 4502/13 ІІІ ГО, реш.№.718/21.10.10 по г.д.№.67/10, ІІІ ГО, реш.№.481/ 13.12.11 по г.д. №168/11, ІV ГО и др./, се е произнесла относно характера им – и е приела, че документът, озаглавен „бизнес програма“, подписан от изпълнителния директор на „Мини Марица Изток“ЕАД като част от договора за управление, всъщност съставлява бизнес задачата, която той поставя на управителя на клона. При тези обстоятелства и доколкото въобще липсва съставена от последния бизнес програма с посочени конкретни мерки за изпълнение на тази бизнес задача, съдът е приел, че липсва елемент от фактическия състав на основанието за уволнение по чл.328 ал.2 КТ. Предвид изложеното не са налице сочените хипотези на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
С оглед изхода на спора на Т.Т. следва да се присъдят направените разноски в касационното производство – 1050лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.373/31.11.18 по г.д.№.1367/18 на Окръжен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА „Мини Марица Изток“ЕАД, клон Рудник Троянова 3, ЕИК 8330175520019, да плати на Т. А. Т. 1050лв. /хиляда и петдесет лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: