9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
гр. София, 15.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2581 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Белсуин“ ЕООД, представлявано от адв. Ангел Донов, срещу определение № 494 от 30.07.2018г. по ч.т.д. № 197/2017г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 779 от 27.03.2018г. по гр.д. № 609/2016г. на Варненски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно определение е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е основал на разпоредбата на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на факта, че присъденият на ищеца адвокатски хонорар е в минимално определения размер съгласно тази наредба. Сочи, че съдът не е отчел факта, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, за да предполага плащане на сумата 7 279,34 лева адвокатски хонорар. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.2 ГПК – поради очевидната му неправилност, като за обосноваването й е повторил оплакванията си, изложени в частната касационната жалба.
Ответникът по касация „Промишлено и хибридно животновъдство „Брадърс Комерс“ ЕАД не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частните касационни жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е изложил съображения за неоснователност на оплакването на частния жалбоподател, че присъдените в негова тежест разноски, в това число за адвокатско възнаграждение, са завишени, тъй като не съответствали на фактическата и правна сложност на разглеждания правен спор. Посочил е, че търсеният от ищеца адвокатски хонорар /7500 лева/ е намален от съда до минималния размер /7279,34 лева/ съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възражението на частния жалбоподател „Белсуин“ ЕООД за прекомерност на същия е уважено. Въззивният съд е посочил още, че минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя по посочената наредба спрямо размера на претенцията на иска, като съгласно чл.78, ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение може да бъде намалено от съда по възражение на насрещната страна за прекомерност съобразно действителната и правна сложност на делото най-много до минимално определения размер, но под този размер съдът не може да намалява адвокатския хонорар, независимо от сложността на делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Частният жалбоподател е обосновал искането си за допускане на касационно обжалване единствено с твърдение за очевидна неправилност на обжалваното определение. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 494 от 30.07.2018г. по ч.т.д. № 197/2017г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: