2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 482
С., 16,07,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 11 юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
ч. т. дело № 346 /2012 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Е.-с.О., общ.Б., против определение от 7.05.2012 г. по ч.гр.д. № 50/2012 г. на ОС-Монтана, с което се оставя без уважение частната жалба против определение от 6.03.2012 г. на съдията по вписванията при РС-Монтана, с което е отказано вписване по заявление вх. № 1255/6.03.2012 г. на прекратяване на договор за преаренда от 26.12.2011 г. между ч.жалбоподател и А. инвест Е.-с.М., обл.М..
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Императивни ли са нормите на чл.27,ал.1 и чл.29,ал.1 ЗАЗ и допустимо ли е прекратяване на договор за преаренда с едностранно предизвестие извън посочените от закона случаи?, 2. Допустимо ли е при искане за вписване на прекратяване на аренден договор, съдът да проверява законността на основанието за прекратяване?, 3. Подлежи ли на вписване едностранното писмено предизвестие за прекратяване на арендния договор или се вписва самото прекратяване, като обстоятелство?
По първите два въпроса се твърди приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, а по третия-по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Представени са две определение по чл.274,ал.3 ГПК на ВКС-по ч.т.д. № 635/2011 г. на І т.о. и по ч.т.д. № 745/2011 г. на ІІ т.о.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Основният мотив на съда за отказ е, че след като З. не е предвидил прекратяване с едностранно предизвестие на срочен договор за аренда-чл.27,ал.1,т.4 във вр. с чл.29,ал.1, то съдията по вписванията не може да впише това обстоятелство на заявеното основание.
Приетото от съда не противоречи на задължителната практика на ВКС. По ч.т.д. № 635/2011 г. на І т.о. е прието, че на вписване би подлежало самото прекратяване с посочване и проверка на обстоятелствата по чл.29 ЗАЗ. По поставените от същия частен жалбоподател същи въпроси по идентично дело, с определение по ч.т.д. № 316/2012 г. на ВКС-І т.о. е прието, че способът по чл.27,ал.1,т.4 ЗАЗ за прекратяване е неприложим по отношение на договор за преаренда, който е сключен за срок от 4 години. Това, че производството е охранително не изключва преценката на съдията по вписванията дали е налице подлежащо на вписване обстоятелство и дали то е възникнало валидно, съобразно изискванията на закона.
Наличието на задължителна практика по т.1 изключва приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение от 7.05.2012 г. по ч.гр.д. № 50/2012 г. на ОС-Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: