О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 17.04.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №100 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв.Л., срещу решение от 01.06.2012г., постановено по гр.д.№4897/2012г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 22.12.2011г. по гр.д.№52747/2011г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявените от М. И. Ханджийска-Т. и И. Е. Т. искове по чл.200 КТ съответно до размерите 20000лв. и 25000лв. и мораторни лихви.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба М. И. Ханджийска-Т. и И. Е. Т., чрез процесуалния си представител адв.Н., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявения от М. И. Ханджийска-Т. и И. Е. Т. иск с правно основание чл.200 КТ съответно за сумите 20000лв. и 25000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Е. К. Т., настъпила в резултат на трудова злополука.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въпросът: „Следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от същия груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ и определения от съда процент съпричиняване на вредоносния резултат” е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №68 от 01.03.2010г. по гр.д.№3456/2008г. на ВКС, ІІг.о. С представеното решение е прието, че при определяне на процента на съпричиняване водещ е конкретният принос на увредения. С въззивното решение е прието 50% съпричиняване от страна на пострадалия във вредоносния резултат. Доводите на касатора, че този процент на съпричиняване не е съобразен с действителния принос на пострадалия, не са относими към допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а към основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, по което касационната инстанция се произнася при разглеждане на касационната жалба ако такова бъде допуснато. Когато е установено участие на пострадалия в увреждането, това негово поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с участието на пострадалия в увреждането. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на процента на съпричиняване, като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо е неговото участие в нейното обезщетяване. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържа, че въпросът: „При възражение за съпричиняване на трудова злополука на основание чл.201, ал.2 КТ, допустимо ли е отговорността на работодателя да бъде намалена с повече от 50%”, е от значение за развитие на правото. Съгласно приетото в т.4 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ не е непълна, неясна или противоречива, и по приложението й има създадена съдебна практика /включително посочената от касатора – решение №68 от 01.03.2010г. по гр.д.№3456/2008г. на ВКС, ІІг.о., с което е прието, че при определяне на процента на съпричиняване водещ е конкретният принос на увредения и решение №792 от 06.12.1988г. по гр.д.№674/1988г. на ВС, ІVг.о., с което е прието, че не може да се определи 100% съпричиняване/, която не се нуждае от промяна.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.06.2012г., постановено по гр.д.№4897/2012г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: