5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
гр. София, 17.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1285 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. К., [населено място], представляван от адв. Г., срещу решение № 79 от 14.01.2015г. по гр.д. № 2486/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав, с което е потвърдено решение № 7859 от 25.04.2014г. по гр.д. № 14310/2013г. на СГС, ГК, I-18 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора И. С. К. против [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ за заплащане на обецщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.05.2012г. за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че определеното от въззивния съд обезщетение за претърпените от касатора неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който се измерва конкретно настъпилата вреда. Поддържа, че решението е неправилно, тъй като задължение на съда е не само да посочи съдържащите се в т. II на ППВС № 4/1968г. релевантни обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението за неимуществени вреди, но и да извърши цялостна преценка в тяхната съвкупност, в това число като изходи от общото понятие за справедливост и даде негови основни характеристики, вкл. като обоснове в решението си какво е съдържанието на тази „справедливост”, довела до извод за остойностяване на претърпените неимуществени вреди. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил действителното негативно отражение, което съвкупността от получените травми може да предизвика във физически и емоционален план, а единствено е съобразил броя на травмите и тяхната наказателно-правна квалификация. Счита, че необосновано въззивният съд е дал превес на отзвучаването на част от травмите към момента на разглеждане на делото, а не на интензитета им и на произтеклите от тях няколко месечни социални и битови неудобства, довели до пълна негативна промяна в начина на живот и поведение на пострадалото лице. Твърди още, че изводът за отзвучаване на по-голямата част от травмите е неверен. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с ППВС № 4 от 1968г., решение № 158 от 28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 177 от 27.10.2009г. по т.д. № 14/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 31 от 25.03.2014г. по т.д. № 1203/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 73 от 27.05.2014г. по т.д. № 3343/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2974/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 93 от 23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о.. Твърди, че въззивният съд само формално е посочил отделните травми, но не е преценил в достатъчна степен в тяхната съвкупност формираните в цялост негативни емоционални изживявния на пострадалото лице, не е обосновал тежестта и вида на множеството травматични увреждания на ищеца.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Твърди, че касаторът не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, както и че въззивното решение не е в противоречие със задължителната съдебна практика. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с претърпените от ищеца при процесното ПТП телесни увреждания, е изложил съображения по спорния във въззивното производство въпрос относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Взел е предвид, че ищецът е получил следните травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма; мозъчен оток; хеморагични контузии на двете хемисфери на главния мозък; травматичен кръвоизлив на меките мозъчни обвивки; контузия на главата и гръдния кош и поясната област; кръвоизлив в десния максиларен синус; счупване на телата на 5-ти, 7-ми гръдни прешлени и на 1-ви поясен прешлен; неголеми двустранни плеврални изливи; счупване на големия туберкул на дясната раменна кост; контузия и дванадесет разкъсни рани на дясната подбедрица, като лечебният период е продължил около 4 месеца, а общо възстановителният период – около една година. Приел е, че първоинстанционният съд е отчел всички конкретни обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определяне на конкретния размер на обезщетението – фактът, че ищецът е получил множество травми, като всяка от тях е по своя характер средна телесна повреда /освен разкъсно-контузните рани/; продължителността на възстановителния период, включително и обстоятелството, че през част от времето ищецът е бил на постелен режим; обстоятелството, че е налице трайно увреждане на здравето му, тъй като смачканите прешлени не могат да се възстановят в предишния им вид; остатъчните ограничения в обема на движенията; останалите трайни загрозяващи белези; болковият синдром; констатираното от вещото лице-психолог посттравматично стресово разстройство, което се изразяв в лека депресия и страхови изживявания, както и повишена тревожност, емоционална напрегнатост и безпокойство; младата възраст на пострадалия. Приел е, че с оглед на това е определено обезщетение в размер на 60 000 лева, който е по-висок от обичайно определяните за такъв вид травми именно поради конкретиката на случая. В. съд е достигнал до извода, че не са налице основания за увеличаване на този размер, тъй като трайните увреждания не са от такъв характер, че да препятстват ищеца да упражнява труд, а от повечето от травмите ищецът се е възстановил – счупването на рамото е зараснало и движенията на ръката са възстановени в пълен обем, възстановено е и зрението в дясното око, а посттравматичното стресово разстройство не е в тежка форма.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В изложението е поставен материалноправен въпрос относно критериите за определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, който е релевантен за делото, но по отношение на този въпрос не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика, в това число сочената от касатора – решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 158 от 28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 177 от 27.10.2009г. по т.д. № 14/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 31 от 25.03.2014г. по т.д. № 1203/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 73 от 27.05.2014г. по т.д. № 3343/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 93 от 23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., и др., е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изходи от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. При определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, в това число претърпените от ищеца увреждания, проведеното лечение, периода на търпените болки и страдания, настоящото му състояние и прогнозата за отзвучаване на оплакванията, датата на настъпване на увреждането и възрастта на ищеца към този момент, и е определил обезщетение в размер на 60 000 лв., с което не се е отклонил от посочената практика на ВКС по въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускне на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъжат разноски за касационното производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 14.01.2015г. по гр.д. № 2486/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: