5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
гр. София, 17.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1971 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” срещу решение № 709 от 26.03.2018г. по в.т.д. № 3397 / 2017г. на Апелативен съд – София, с което, след отмяна на решение № 570 / 24.03.2017г. по т.д. № 962 / 2014г. на Софийски градски съд, са уважени предявените от „СИЙ” ЕООД срещу Агенцията искове по чл.79, ал.1, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 57 000 лева, представляваща възнаграждение по договор № Д-30/28.07.2011г. с предмет изготвяне на доклад за физическо и финансово обследване на имотите, предоставени в управление на Агенцията и стопанисвани от специализираните й звена, ведно със законната лихва от 19.02.2014г. до окончателното погасяване на задължението, както и в частта за присъдените разноски от 5 320 лева.
В касационната жалба се сочи, че въззивният състав е дължал произнасяне дали е налице частично неизпълнение и в какъв размер е то. Твърди се, че съдът в нарушение на чл 261 ЗЗД е присъдил на изпълнителя възнаграждение за работа, която не е годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Касаторът счита, че съдът се е произнесъл за дължимостта на възнаграждението, въпреки липсата на доказано приемане от възложителя на работата.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, „СИЙ” ЕООД, [населено място], в представения отговор изразява становище за липса на основания за допускане на решението до касационен контрол, съответно за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна е установено, че между Агенция „Пътна инфраструктура” и „СИЙ” ЕООД е сключен договор Д -30/28.07.2011г. за физическо и финансово обследване на имотите, предоставени в управление на Агенцията и стопанисване от специализираните й звена. В чл. 1 страните са уговорени параметрите на доклада, който следва да изготви изпълнителят по договора и ищец по делото – „СИЙ” ЕООД: І. Обследване и анализ на имотите и вещите на Агенцията и актуализиране на регистрите, като този раздел включва: 1.1. Обследване на сградния фонд, местоположение на имотите и тяхното състояние; 1.2. Посещения на всички обекти и изготвяне на снимков материал; 1.3. Анализ на обектите, отдадени под наем, регистър и разчети договорни отношения; 1.4. Преглед на наличната документация – документи за собственост, начин на поддръжка и разходи за нея, бюджетиране на разходите; 1.5. Изготвяне на писмен доклад, описващ всички налични имоти на Агенцията и тяхното текущо състояние, разходи и приходи за стопанисването им; ІІ. Стратегия за правилна поддръжка, управление и развитие в дългосрочен план, която включва: 2.1. Стратегия и развитие на отделните обекти; 2.2. Пазарен анализ; 2.3. Насоченост на всеки от обектите за максимално генериране на приходи; 2.4. Анализ на силни и слаби страни на обектите; 2.5. Стратегия за реализиране на проекта или на части от него; 2.6. Рекламна и маркетингова стратегия; 2.7. Потенциални клиенти; 2.8. Финансиране; 2.9. Предложение за ефективен мениджмънт и структура за управление. В чл. 3 от договора е предвиден тримесечен срок за изпълнение, който започва да тече от датата на подписването му – 28.07.2011г. В срок от 15 дни след предаване на доклада, предмет на поръчката, подписване на приемно – предавателен протокол и издаване на фактура, възложителят заплаща 100 % от уговореното възнаграждение. В чл. 8 от договора е закрепено задължение за изпълнителя да представи чернова на доклада пет дни преди изтичане на тримесечния срок. В 7- дневен срок от получаването възложителят има право да направи своите писмени възражения относно съответствие между съдържанието на доклада и уговорения обхват, а изпълнителят се задължава в 14-дневен срок да отстрани констатираните непълноти и да предостави на възложителя надлежно изготвен доклад. Решаващият състав е приел за безспорни между страните и фактите, че на 24.10.2011г. и 28.10.2011г. ищецът е предоставил доклад от ответника, възложителят е направил искане за преработка и на 28.11.2011г. възложителят е представил такава, като изпълнителят е съставил фактура, но тя впоследствие е била върната от възложителя. Не е спорно, че във връзка с приемане на извършената от „СИЙ” ЕООД работа със заповед РД -11 -1184/1.11.2011г. на председателя на управителния съвет на Агенцията е била създадена работна група от осем души, на която е било възложено да се запознае с документацията и да направи своите писмени възражения съобразно предвиденото в договора или да приеме извършената работа. В изпълнение на издадената заповед е бил съставен доклад вх.№ 93-01-5728/13.12.2011г., в който е посочено, че представената разработка не е съобразена с основните закони, свързани с управление на държавната собственост, каквито са ЗДС и ППЗДС, както и с нормативните актове, свързани с дейността на Агенцията, какъвто е Законът за пътищата. Посочено е още, че представената информация от изпълнителя представлява преповтаряне на данни без необходимия анализ на същите като изготвената разработка не може да се ползва за поставените в предмета на договора цели, поради което работната група е дала становище за неприемането й.
Въз основа на писмени доказателства по делото въззивната инстанция е приела за установено, че в доклада на изпълнителя са анализирани нормативни актове, които са приложими за имотите, стопанисвани от Агенцията – Конституция на Р България, Закон за държавната собственост, Закон за собствеността и ползването на земеделски земи, Закон за горите, Закон за пътищата, ППЗДС, ППЗСПЗЗ, ППЗГ, ППЗП и Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенцията. Разгледан е и статутът на Агенцията. За всички имоти, посочени като предоставени в управление на Агенцията и стопанисвани от специализираните й звена, в изпълнение на процесния договор е съставен регистър, в който е посочено местонахождението на всеки имот с неговия административен адрес и регулационен статут, посочени са, ако ги има, документите, които установяват наличието на собственост и правното основание за придобиването й, изготвен е снимков материал, направено е кратко представяне на всеки имот по областни управления с описание на неговото настоящо състояние и са направени предложения за използване или освобождаване от собствеността върху всеки от имотите. Констатирано е наличието на неизползваеми сгради и дейности, които са прехвърлени на други звена и за обслужването на които вече не са необходими имоти. Установено е драстично намаляване на кадровия персонал в рамките на Агенцията и специализираните й звена. Направен е анализ на пазара на недвижими имоти за период от 2 – 3 години преди края на 2010г., съответно за всяка област са дадени средни пазарни продажбени цени и средни пазарни наемни цени. Установено е, че голяма част от имотите не са в добро състояние и е направено предложение за прецизна оценка относно необходимостта от стопанисване на съответния брой имоти за нуждите на ведомството, като е акцентирано върху тези, които имат реална стойност и могат да бъдат ползвани за реализиране на приходи. С цел постигане на по – ефективно управление, е направено предложение за освобождаване от собственост върху тези от имотите, които са в лошо състояние и не обслужват конкретни дейности на ведомството.
След анализ на събраните по делото писмени доказателства и заключението на повторната експертиза, което съдът е кредитирал като неоспорена от страните и съответстващо на останалия доказателствен материал по делото, решаващият състав е счел за неоснователно възражението на възложителя за неизпълнение, изразяващо се в неспазване на изискването за анализ на правната уредба и на констатираните в доклада факти, още повече, че в договора, подписан между страните, не е вменено изрично подобно задължение за изпълнителя. Последният е представил доклад по всички точки, изброени в Раздел І и ІІ на чл. 1 от процесния договор, както и по отношение на всички имоти, за които е получил възлагане от Агенцията. Направил е в достатъчна степен конкретизирани предложения за оптимизиране управлението на имотите, като решение за съдбата на всеки един от тях следва да бъде взето от Агенцията. Въз основа на това е изведено, че не може да се говори за пълно неизпълнение, което да даде основание за неприемане на извършената работа. Наред с това, въззивният съд е взел предвид и обстоятелството, че в договора не са заложени количествени критерии, на които следва да отговаря възложената работа, както и не е предвиден специфичен резултат, който следва да бъде постигнат с възложения доклад. С оглед на това, съдът е счел за неоснователни възраженията на възложителя и е приел, че е налице изпълнение на договорената работа, поради което Агенцията дължи уговореното възнаграждение в размер на 57 000 лева с ДДС.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил, като включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда, правни въпроси, касаещи: „1/ задължението на изпълнителя да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обективното или предвиденото в договора предназначение по чл. 261, ал. 1 ЗЗД; 2/ дължимостта на възнаграждение, въпреки липсата на доказано приета от възложителя работа, за съдържанието на възражението по чл. 265, ал. 1 ЗЗД; 3/ мотивиране на решението в съответствие с всички противопоставени от ответната страна възражения /чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК/”. Касаторът се позовава на наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал. 2, предл. последно ГПК, като цитира следната практика: решение № 23 от 04.08.2014г. по т. д. № 1938/2013г. на І т.о. на ВКС, решение № 110 от 11.08.2011г. по т.д. № 597/2010г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 231 от 13.07.2011г. по т.д. № 1056/2009г. на ІІ т.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, предвид следното:
Формулираните от касатора правни въпроси не отговарят на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Противно на твърдението на касатора, в обжалваното решение въззивният съд не само е отрекъл липсата на пълно неизпълнение, но е приел, че е налице изпълнение на работата, така както е договорена. Ето защо, въпросите, свързани с приложението на чл. 261, ал.1 ЗЗД и чл. 265, ал.1 ЗЗД не могат да обусловят допускането на решението до касационен контрол. При наличие на изпълнение от ищеца на договорената работа, за възложителят възниква задължението за нейното приемане, като той не може да се позовава на неизпълнение на това си задължение. Това становище изрично е застъпено от решаващия състав, който е посочил, че дали предадената от изпълнителя работа е следвало да бъде приета, зависи от обстоятелството, дали ищецът е изпълнил задълженията си съобразно уговореното в договора. С оглед мотивите на въззивния акт, неоснователно е твърдението на касатора, че направените от него възражения за неизпълнение на пълния обем на работата и за неприемането й, във връзка с които е зададен процесуалноправният въпрос, не са обсъдени, поради което същият не може да предпостави осъществяването на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Последната не е налице и спрямо въпроса, дали се дължи възнаграждение при липса на доказано приета от възложителя работа, тъй като съдът по същество е приел, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, поради което насрещната страна му дължи заплащане на уговореното възнаграждение. Даденото от въззивната инстанция разрешение е в пълно съответствие с практиката на ВКС, в която се приема, че възложителят при надлежно изпълнение на договорената работа не може да се позовава на неизпълнение на задължението си да я приеме и дължи заплащането й.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 709 от 26.03.2018г. по в.т.д. № 3397 / 2017г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.