О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 482
София, 17.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1325/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Д., [населено място] срещу въззивно решение № 258 от 17.10.2013 г. по в.гр.д.№ 291/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 98 от 08.05.2013 г. по гр.д.№ 606/2012 г. на Ловешкия окръжен съд за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че към 01.10.2010 г. съществува вземане на [фирма], [населено място] по договор за овърдрафт по разплащателна сметка „Твоят кредит” от 18.03.2008 г., обезпечен с поръчителство на касатора с договор от 18.03.2009 г. в размер на сумата 40 000 лв., представляваща главница и сумата от 8 001.18 лв. – договорна лихва, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 263/04.10.2010 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 600/2010 г. на Районен съд – Тетевен.
В касационната жалба са въведени касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК поради постановяване на решението в нарушение на материалния закон – чл.739, ал.1 ТЗ и чл.142 ЗЗД.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че по въпроса в кой момент се погасява задължението в производството по несъстоятелност – от момента на включване на вземането в списъка на неприетите вземания или от момента на приключване на производството по несъстоятелност въззивното решение е постановено в противоречие с Определение № 318 от 01.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 1133/2009 г., ІІ т.о. , Определение № 695 от 07.12.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 606/2009 г., І т.о., Определение № 429 от 17.12.2005 г. на ВКС по ч.т.д.№ 371/2005 г., І т.о., Определение № 109 от 26.01.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 588/2009 г., ІІ т.о. – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поради отклонение от практиката при разрешаване на посочения въпрос според касатора е последвал неправилния извод на въззивния съд, че вземането на ищеца към него като поръчител не е погасено, въпреки поддържаната от него теза, че е загубил правата си срещу главния длъжник.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел за установено, че между страните по спора е възникнала валидна облигационна връзка по силата на договор за поръчителство, обезпечаващ договор за овърдрафт, като поради неизправност на длъжника по него банката-ищец е упражнила правото си да превърне целият кредит в предсрочно изискуем, ведно с начислените договорни лихви, а по договора за овъррдрафт по силата на чл.141 ЗЗД ответникът отговаря солидарно, като неговото поръчителство се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение. Основното възражение на настоящия касатор, че задължението на главния длъжник не съществува, което важи и за задължението на поръчителя съгласно чл.142 ЗЗД е счетено за неоснователно по съображения, че макар вземането на [фирма] да не е в списъка на приетите вземания, съставен от синдика на главния длъжник [фирма] /в несъстоятелност/, тъй като е предявено извън срока по чл.685 и сл.ТЗ, в случая не е налице хипотезата на чл.739 ал.1 ТЗ, съгласно която непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Изложено е, че правилото на чл.739 ТЗ установява последици, настъпването на които е обвързано с приключване на производството по несъстоятелност, а не със срока за предявяване на вземанията на кредиторите по чл.685,ал.1 от ТЗ. Самото пропускане на срока за предявяване на едно вземане не води автоматично до погасяването му, като то следва да се вземе предвид, само ако произнасянето на съда по настоящия спор е последващо спрямо приключването на производството по несъстоятелност.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация.
Поставеният от касатора правен въпрос отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като от отговора му зависи правилността на обжалвания акт. По отношение на него обаче не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като противоречивата практика на ВКС е преодоляна с Определение № 678 от 17.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 247/2012 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК и имащо характера на задължителна съдебна практика. С това определение е прието, че правилото на чл. 739, ал. 1 ТЗ се свързва с последиците относно погасяването на непредявените в производството по несъстоятелност вземания само при вече приключило производство по несъстоятелност и не е свързано с изпускането на срока за предявяване на вземането по чл. 685 ТЗ, респективно по чл. 688 ТЗ. Аргумент за този извод е изведен от систематичното място на разпоредбата на закона /чл. 739, ал. 1 ТЗ/ в Раздел II на Глава 47, регламентираща приключването на производството по несъстоятелност, след осребряване на масата на несъстоятелността и разпределение на наличните средства, прекратяване на производството и заличаване на длъжника в търговския регистър. Независимо че този въпрос е разгледан във връзка с разпоредбата на чл.637, ал.1 ТЗ, имплицитно в даденото разрешение се съдържа и отговора на поставения въпрос, а именно, че евентуалното погасяване на вземането по чл. 739, ал. 1 ТЗ би могло да бъде зачетено, но само ако произнасянето на съда по имуществения спор е последващо спрямо приключването на производството по несъстоятелност, в който смисъл е даденото от въззивния съд разрешение.
В обобщение не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 258 от 17.10.2013 г. по в.гр.д.№ 291/2013 г. на Великотърновския апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: