5
определение по гр.д.№ 2476 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 18.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2476 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на И. С. В., А. С. В. и К. А. В. срещу решение № 88 от 16.03.2016 г. по в.гр.д.№ 897 от 2015 г. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия.
Съделителите И. С. В. и А. С. В. обжалват въззивното решение в частта му, с която е отменено решение № 993 от 19.10.2015 г. по гр.д.№ 3490 от 2013 г. на Пернишкия районен съд за извършване на разпределение по реда на чл.353 ГПК на допуснатите до делба имоти /масивна триетажна жилищна сграда с площ от 72 кв.м, масивен гараж с площ от 27 кв.м. и стопанска сграда с площ от 76 кв.м., построени в УПИ X.-1290 в кв.52 по плана на [населено място] от 1999 г./ и вместо него е постановено ново решение за изнасяне на имотите на публична продан. Твърдят, че решението на Пернишкия окръжен съд в тази част е неправилно и незаконосъобразно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Според тези касатори обжалваното решение противоречи на задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 285 от 09.05.2001 г. по гр.д.№ 760 от 2000 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 28 от 13.02.2014 г. по гр.д.№ 5515 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 406 от 10.01.2012 г. по гр.д.№ 729 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 397 от 24.10.2011 г. по гр.д.№ 1499 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 102 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 490 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 116 от 11.05.2012 г. по гр.д.№ 1032 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 111 от 20.10.2014 г. по гр.д.№ 2494 от 2014 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 165 от 08.05.2012 г. по гр.д.№ 900 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г.о./ по следните правни въпроси, доуточнени от ВКС както следва:
1. Може ли да се извърши делба чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК на допуснати до делба имоти или те следва да бъдат изнесени на публична продан, ако от имотите могат да се образуват дялове в натура за всеки от съделителите, макар тези дялове да не са еднородни /в случая жилищна сграда, гараж и стопанска постройка/ ?
2. Следва ли начинът за извършване на делба /изнасяне на публична продан, разпределение по реда на чл.353 ГПК или теглене на жребий/ да бъде съобразен с трайно установеното фактическо положение между страните относно начина на ползване на съсобствените имоти и с факта на извършване на подобренията в тях ?
3. Разпределението по реда на чл.353 ГПК има ли приоритет пред другите способи за извършване на делбата ?
4. Следва ли въззивният съд да мотивира решението си относно начина, по който извършва делбата ?
Освен това, тези касатори считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. Може ли искането за извършване на делбата по колена да бъде направено след първото по делото заседание след допускане на делбата ?
2. Може ли съдът да извърши делбата по колена, без да е направено искане за възлагане на имотите на съделителите по колена ?
3. Създават ли се предпоставки за неоснователно обогатяване на съделител, на който имотът е възложен, ако подобренията в него са извършени от други съделители и са на значителна стойност, и съответно за обедняване на извършилите подобренията съделители, ако имотът бъде изнесен на публична продан или възложен на друг съделител ?
В писмен отговор от 03.06.2016 г. К. А. В. не оспорва касационната жалба на съделителите И. В. и А. В..
Съделителката К. А. В. обжалва решението както в частта за изнасяне на имотите на публична продан, така и в частта, с която е било потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на тази съделителка да заплати на И. В. сумата 6 938 лв. и на А. В. сумата 4 577,50 лв., представляващи част от стойността на присъдените с първоинстанционното решение суми за извършени в делбените имоти подобрения. Твърди, че въззивното решение в тези части е неправилно поради нарушение на закона и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Според тази касаторка, налице е противоречие между приетото в обжалваното решение и в задължителната и незадължителна практика на ВКС / решение № 177 от 19.05.1991 г. по гр.д.№ 1455 от 1990 г. на ВС, ГК, Първо г.о., решение № 60 от 26.07.2010 г. по гр.д.№ 1378 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 634 от 10.04.2010 г. по гр.д.№ 455 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и т.I.2, т.II.7, т.II.8 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г./ по следните правни въпроси:
1. По кой способ следва да се извърши делбата, ако в нея участват съделители, наследници от различни колена на общ наследодател и няма имоти за всеки от съделителите, но имотите са достатъчни, за да се обособят дялове за всяко коляно ?
2. Как следва да се уредят отношенията по повод на извършени подобрения от съсобственик с останалите съсобственици, когато той владее обособена част от имота на правно основание, което впоследствие е отпаднало като нищожно ?
3. Следва ли да се считат за подобрение и да бъдат възмездявани незаконно извършени /без строителни книжа и документи/ строително-монтажни работи ?
4. Следва ли да се заплащат движимите вещи, които могат да бъдат отделени без съществено да се намали стойността на имота, предмет на делбата ?
Освен това, касаторката К. В. счита, че по втория от поставените от нея въпроси е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване- произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор от 03.05.2016 г. съделителите И. С. В. и А. С. В. оспорват касационната жалба на К. В. в частта й, касаеща присъдените суми за извършени в делбените имоти подобрения.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване счита следното: С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд за разпределение да делбените имоти по реда на чл.353 ГПК и е изнесъл тези имоти на публична продан. Приел е, че тъй като допуснатата до делба жилищна сграда не може да бъде поделена на три дяла /колкото е броя на съделителите/, тази сграда и другите два допуснати до делба имоти /гараж и стопанска постройка/ не могат да бъдат разпределени по реда на чл.353 ГПК, а следва да бъдат изнесени на публична продан.
По предявените искове по чл.346 ГПК за заплащане на извършени от съделителите И. В. и А. В. необходими разноски и подобрения в съсобствените сгради, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което К. В. е осъдена да заплати на И. В. сумата 14 202,50 лв. /от които 1440 лв., представляващи ? от направените за делбените имоти необходими разноски на обща стойност от 5 760 лв. и 12 762,50 лв., представляващи стойност на извършените от И. В. подобрения в имотите/ и на А. В. сумата 10 967,50 лв. /от които 1440 лв., представляващи ? от направените за делбените имоти необходими разноски на обща стойност от 5 760 лв. и 9 527,50 лв., представляващи стойност на извършените от А. В. подобрения в делбените имоти/.
Към дължимите суми за подобрения съдът е включил и стойността на мебелите на ет.1 и ет.2, на електрическите радиатори на ет.1 и на 2 бр.климатици на ет.2 от жилищната сграда, както и стойността на извършените в дворното място и на ет.1 и ет.2 от жилищната сграда незаконни строително-монтажни работи:
– За мебелите, находящи се на ет.1 и ет.2 от жилищната сграда, на обща стойност от 10 680 лв. /5000 лв. на ет.1 и 5680 лв. на ет.2/ съдът е приел, че макар те да са движими вещи, тъй като са правени по индивидуален проект за конкретната сграда, демонтирането им ще доведе до съществено изменение на имота.
– За електрическите радиатори на ет.1 на стойност 800 лв. и 2 бр.климатици на ет.2 на стойност 4000 лв. е прието, че те представляват част от отоплителната инсталация на сградата, поради което демонтирането им също би довело до съществено изменение на имота.
– Що се отнася до стойността на извършените незаконни СМР /изграждане на площадка и нов вход към жилищната сграда на стойност 1000 лв., разрушаване на две вътрешни стени на ет.1 и изграждане на две нови стени на този етаж на стойност 360 лв. и разрушаване на две вътрешни стени на ет.2 и изграждане на нови стени на същия етаж на стойност 340 лв./, съдът не е изложел мотиви защо присъжда тези суми.
Така постановеното решение в частта му за изнасяне на имотите на публична продан противоречи на задължителната практика на ВКС /посочените от касаторите решение № 116 от 11.05.2012 г. по гр.д.№ 1032 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 634 от 04.10.2010 г. по гр.д.№ 1378 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., както и много други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/ по въпроса: по какъв способ следва да се извърши съдебна делба, когато е възможно от допуснатите до делба имоти да бъдат обособени толкова дяла, колкото са съделителите по колена или когато до делба са допуснати толкова имоти, колкото са съделителите по колена. Поради това решението на Пернишкия окръжен съд в частта му за извършване на делбата чрез изнасяне на имотите на публична продан следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на суми за необходими разноски и подобрения в делбените имоти, обжалваното решение също следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречието му със задължителна практика на ВКС. Съгласно приетото в т. II.8 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г., движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение. В противоречие с приетото в това ППВС въззивният съд е приел, че съделителката К. В. следва да заплати на съделителите И. В. и А. В. стойността на електрически радиатори на ет.1 от жилищната сграда, на 2 бр.климатици, монтирани на ет.2 от жилищната сграда и на изработените по индивидуален проект мебели, въпреки че те представляват движими вещи, които могат да бъдат отделени от сградата, без да я увредят.
Поради всичко гореизложено решението на Пернишкия окръжен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 16.03.2016 г. по в.гр.д.№ 897 от 2015 г. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите И. С. В. и А. С. В. да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер общо на 50 лв. /петдесет лева/.
ДАВА едноседмичен срок на касаторката К. А. В. да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 510,62 лв. /петстотин и десет лева и шестдесет и две стотинки/.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне на таксите в срок касационните жалби ще бъдат върнати, а образуваното по тях дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на дадения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.