4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 482
София, 18.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 11 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 962 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. х АД-Б. против решение № 31/18.04.2011 г. по т.д. № 63/2011 г. на Бургаски АС, с което се потвърждава решение № 374/3.12.2010 г. по т.д. № 923/2009 г. на Бургаски ОС, с което се отхвърлят исковете на касатора срещу Е. АД-Ст. З. за заплащане на сумите: 433 380.55 лв. цена за извършени СМР на обект Ц. п в Св.В., общ.Н., 187 290.95 мораторна лихва върху главницата за процесния период, 88 676.11 лв. ДДС върху главницата, 37 458.23 лв. мораторна лихва върху ДДС, законна лихва върху главницата, законна лихва върху ДДС и разноски.
Ответното Е. АД-Ст.З. е представило отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива по това производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди следното: 1.Въпросът за основателността на претенцията за заплащане на изкоп, натоварване и транспорт на скални почви, като вид земни маси, разгледан от съда без да се извърши тълкуване съгласно чл.20 ЗЗД на волята на страните, бил решен в противоречие с Р 83/11.02.2010 по гр.д. 4605/2008 на ІV г.о., 2. Въпросът за определяне на “присъдения размер” на иска от съда в случаите, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, бил решен в противоречие с Р 454/11.06.2010 по гр.д. 342/2009 на ІІІ г.о., с което е прието, че при наличие на доказателства за основателност на иска съдът не е могъл да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер-чл.162 ГПК., 3. Въпросът за дължимостта на авансовото плащане бил разрешен в противоречие с т.3 на ППВС 1/13.07.53, тъй като от мотивите на второинстанционния съд трябва да личи, че е извършена “цялостна проверка на правилността” на решението., 4. Решението е недопустимо, тъй като въззивният съд “уважава” исковете на непредявено основание, поради което противоречало на Р 132/5.11.2010 по т.д. 896/2009 на І т.о.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1. Така, както е формулиран въпросът-за основателността на претенцията, този въпрос не е правен, а фактически, защото е въпрос на фактите по делото и доказването им. Представеното Р 83/11.02.2010 г. по гр.д. 4605/2008 на ІV г.о. не се ползва със СПН, тъй като с него се отменя и връща на въззивния съд.
Тук касаторът поставя и въпросът защо в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не приема заключението на в.л. по приетата и неоспорена СТЕ, че на обекта има извършени изкопни работи в обем 27 845 куб.м., след като по делото няма доказателства опровергаващи установеното от в.лице. Но твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила е основание по чл.281,т.3 ГПК, което е предмет на производството по чл.290 във вр. с чл.293,ал.2 ГПК, но няма общо с производството по чл.288 ГПК, чийто предмет са основанията по чл.284,ал.3,т.1 във вр. с чл.280,ал.1 ГПК. Отделно от това, въззивният съд е обсъдил заключението на в.лице в мотивите на стр.4 и 5 от обжалваното решение, с което не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона-чл.202 ГПК, тъй като съдът не е длъжен да възприема заключението на в.лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Тук следва да се има предвид и разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК, както и опр. № 57/3.02.2009 г. по т.д. № 632/2008 г. на ІІ т.о.
2. В представеното Р 454/11.06.2010 по гр.д.342/2009 на ІІІ г.о. е възпроизведена разпоредбата на чл.130 ГПК-отм., която е идентична с тази на чл.162 ГПК за правото на преценка на съда. Но твърдяното от касатора нарушение на чл.162 ГПК може да се квалифицира като основание по чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК. Отделно от това, съдът не е приел, че искът е установен в своето основание, което е предпоставка за прилагане на чл.162 ГПК. Следва да се има предвид, че по този въпрос няма оплакване за съществено нарушение на това съдопроизводствено правило във въззивната жалба на сегашния касатор.
3. Неправилно е поставен въпросът, че от мотивите на второинстанционния съд трябва да личи, че е извършена цялостна проверка на правилността на решението. При новата уредба на правомощията на въззивния съд в чл.269 ГПК, които са ограничени, както и при наличието на т.19 ТР 1/2000 ОСГК, е неоснователно да се твърди противоречие с ППВС 1/53. Следва да се прави разграничението, че въззивният съд продължава дейността на първата инстанция по изследване на доказателствата и фактите, докато ВКС има пряко контролни функции върху обжалвания акт. В правната доктрина съществува и становище, че при ограниченото въззивно обжалване въззивният съд може и да проверява правилността на решението, но се подчертава, че тези функции са косвени.
4. Няма вероятност решението да е недопустимо по смисъла на т.1 ТР 1/2010 ОСГТК и във вр. с приетото с ТР 2/29.02.2012 по тълк.д. 2/2011 ОСГТК. В петитума на исковата молба се иска заплащане на 443 380.55 лв. дължима цена на извършени и незаплатени СМР за изкоп, натоварване и транспорт на земни маси за обект Ц. палас-Св.В.. Точно този иск за главницата е отхвърлен с диспозитива на първоинстанционното решение, което е потвърдено от въззивната инстанция. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че се претендират незаплатените 433 380.55 лв. без ДДС за изкоп, натоварване и транспорт на част в размер на 10 599 куб.м. от цялото количество земни маси в общ размер на 31 099 куб.м. И във връзка с това, в мотивите на обжалваното решение е прието, че не е доказано да са извършени изкопни работи в обем на 31 099 куб.м., от които да не са заплатени такива за 10 599 куб.м., поради което правилно е отхвърлен основния иск за 443 380.55 лв. Следва да се има предвид, че и въпросът за недопустимост не е повдиган във въззивната жалба на сегашния касатор.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 31/18.04.2011 г. по т.д. № 63/2011 г. на Бургаски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: