4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 482
Гр.София, 19.07.2013 г
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 2903 по описа за 2013 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. И. Д. от [населено място] чрез пълномощника му адв.Н. Ч. срещу определение № 116 от 10.1.2013 г, постановено по гр.дело № 3771/12 г на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 203 от 20.6.12 г по гр.дело № 607/2000 г по описа на Районен съд Първомай.
В частната жалба се подържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно.Делото е прекратено при положение, че жалблоподателят не е заявил недвусмислено желание за оттегляне на подадената частна жалба.
За да обоснове достъп до касационен контрол жалбоподателят подържа, въззивното определение е постановено в противоречие с незадължителната практиката на ВКС-основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по процесуално правния въпрос, уточнен от съда съобразно правомощията му по Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, а именно : налице ли са предпоставки за прекратяване на производството по делото, когато в молбата за оттегляне на иска /в случая жалбата/, обективираното от молителя искане не представлява заявено до съда несъмнено, ясно и категорично искане за десезиране на съда.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение, приема следното :
С решение от 11.4.2001 г по гр.дело № 607/2000 г на Районен съд Първомай е уважен предявеният от М. А., Д. Й., В. А. и М. А. иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, като е признато за установено по отношение на И. Д. А., че възстановените му по преписка № 532-04 от 24.2.1992 г на ПК- П. общо 49, 3 дка земеделска земя са били собственост на общия на страните наследодател Д. А. Т., към момента на образуване на ТКЗС.Това решение е оставено в сила с решение от 12.3.2002 г по гр.дело № 1358/2001 г на Окръжен съд-Пловдив.С решение № 470 от 11.5.2003 г, по гр.дело №[ЕИК] г Върховният касационен съд, П. гражданско отделение е оставил в сила въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, постановено на 12.3.02 г по гр.дело № 1358/2001 г.
С решение № 30 от 21.5.2004 г по гр.дело № 857/2003 г, Върховният касационен съд, петчленен състав е оставил без уважение подадената от И. Д. А. молба за отмяна по чл.231 ал.1 б.”а” от ГПК на влязлото в сила решение на тричленен състав на ВКС и на оставеното с него в сила въззивно решение от 12.3.02 г по гр.дело № 1358/2001 г на Окръжен съд Пловдив .
С решение № 244 от 4.11.2004 г, постановено по гр.дело № 303/2004 г петчленен състав на Върховният касационен съд, Гражданска колегия е оставил без уважение нова молба по чл.231 ал.1 б.”а” ГПК, подадена от И. Д. А. за отмяна на същите решения.
И. Д. А. е починал през 2010 г и е оставил за наследник по закон сина си А. И. Д..На 25.10.2011 г последният е подал за молба за отмяна на влезлите в сила решения, с които е уважен иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ на основание чл. 303 ал.1 т.1 от ГПК.
С определение от 9.1.12 г, постановено по гр.дело № 607/2000 г, РС Първомай е прекратил производството по молбата за отмяна поради неотстранени в срок нередовности и е прекратил производството по делото.Срещу това определение касаторът е подал частна жалба вх.№ 297/23.1.12 г, която е оставена от съда без движение със задължение молителят да представи преписи, съобразно броя на противните страни в процеса в едноседмичен срок.С писмена молба от 18.6.12 г, депозирана по делото А. Д. е заявил, че оттегля иска, а съдът е приел, че е сезиран с процесуално действие по оттегляне на частната жалба, поради което с определение № 203 от 20.6.12 г е прекратил производството по гр.дело № 607/2000 г на РС Първомай.С обжалваното определение Окръжен съд Плодив е потвърдил това на първоинстанционния съд с мотивите, че е налице валидно процесуално действие, изходящо от легитимирана страна по оттегляне на жалбата, което е законосъобразно е довело до десезиране на съда.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Твърди се, че поставеният процесуално правен въпрос е разрешен в противоречие с определение № от 7.6.1967 г по ч.гр.дело № 1163/1967 г на ВС, Второ гражданско отделение и решение № 45 от 22.5.1972 г по гр.дело № 38/72 г на ОСГК.
Посоченото решение е неотносимо към спора, тъй като касае предявен иск по чл.14 ал.4 от СК /отм/, който при нередовност поражда у съда задължение да го остави без движение с указания за остраняване на неговите нередовности.Молбата за оттегляне на частната жалба обаче няма характера на искова молба и относно нея съдът няма задължение да я остави без движение с указания страната да потвърди дали действително, недвусмислено и ясно заявява искане за оттегляне при положение, че такова личи от писмения й текст.Цитираното протоколно определение от 7.6.67 г, постановявя, че не съществува законова забрана жалбоподателят който е заявил, че оттегля жалбата си да се откаже от своето заявление преди съдът да се е произнесъл по него.В такъв случай ходът на делото ще продължи и жалбата да бъде разгледана.
Настоящият случай не е такъв.С писмена молба жалбоподателят е заявил, че се отказва от иска /в случая от жалбата/ и не е оттеглил своето изявление до произнасяне на съда, поради което законосъобразно последния се е десезирал от разглеждане на спора.
Следователно не е налице соченото основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касаицонно обжалване.Останалите въпроси, формулирани в изложението не са разгледани от въззивния съд поради което не са обусловили решаващите му изводи и следователно не могат да обосноват селекцията на жалбата по чл.280 от ГПК.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е ЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 116 от 10.1.2013 г, постановено по гр.дело № 3771/12 г на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.