О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 20.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №445/2009 година
Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от С. Г. С. против определение №2421 /17.07.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по ч.гр.д. №997/2009г. по описа на съда,с което е оставено в сила определение №5607/09.04. по гр.д. №2292/2008г. по описа на Варненски районен съд за прекратяване производството по делото,като недопустимо.
В изложението си,приложено към частната касационна жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,прилаган противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК. Излагат се аргументи,че за да е налице основание за прекратяване на производството по член 299 от ГПК,трябва да е налице пълно съвпадение между страни,правно основание и предмет на делото,за които се твърди,че липсват в случая.
По допустимостта на частната касационна жалба до касационно обжалване касационният съд установи следното:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че с влязло в сила решение на 11.11.1998г. постановено по гр.д. №804/1997г. по описа на Варненски районен съд,20 съства,е осъдена С. С. Г. и Д. С. С. да предадат на П. И. П. владението на стая и антре,находящи се в гр. В.,ул.”Г”№30 в дворно място-парцел **** в квартал 98 на 7 подрайон по плана на гр. В.,на основание член 108 от ЗС,като е констатирал че ответницата по настоящия иск предявен от С. С. Г. на същото правно основание –член 108 от ЗС, относно същия имот е една от законните наследници на П. И. П. на 30.01.2002г.,поради което е налице сила на пресъдено нещо и след като не се твърдят нови основания за придобиване правото на собственост върху процесния имот,е недопустимо пререшаването му на основание член 299 от ГПК.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК касатора се позовава на решение №353/13.02.1980г. по гр.д. №2427/1979г. по описа на ВС,Іго,според което решението за допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо относно имотите допуснати до делба,относно лицата между които тя е допусната и относно размера на дяловете,като със сила на пресъдено нещо се ползва и решението по извършване на делбата,както и на решение №536/28.02.1959г. по гр.д. №8556/1958г. по описа на ВС,Іго-когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора,основани на един правопораждащ факт,по някои от споровете има вече влязло в сила решение,следва да се приеме,че относно правопроизводящия факт,съдът се е произнесъл окончателно и в това направление разпоредбата на член 220 от ГПК/отм/ е приложима. Произнасянето на съда по процесуалноправния въпрос,свързан с обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо,в настоящия случай,не противоречи,а е в съответствие с практиката на ВКС,във връзка с приложението на член 220 от ГПК/отм/,както и в съответствие с принципа за непререшаемост на спор,разрешен с влязло в законна сила решение,съгласно разпоредбата на член 299 от ГПК.
По отношение на твърдението на касатора,че произнасянето на съда по процесуалноправния въпрос е решаван противоречиво от съдилищата,в изложението не е посочено,нито е приложено със същото влязло в законна сила решение на съд,долустоящ на ВКС,по сходен казус,по който този въпрос да е решен противоречиво на настоящото произнасяне,а и липсват изобщо каквито и да било доводи в тази връзка. Същото се отнася и до наличие хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,изискваща непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед отстраняването и по пътя на тълкуването,за каквото също липсват аргументи в изложението,освен цитирането на съдържанието на посочените разпоредби на член 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението,постановено от въззивния съд.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2421/17.07.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по ч.гр.д. №997/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: