Определение №482 от 21.12.2018 по ч.пр. дело №4729/4729 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 482

гр. София, 21.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4729 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 21547/04.12.2018 г. на К. И. Б. срещу определение от 12.11.2018 г. постановено по ч.гр.д. № 2867/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което са оставени без уважение исканията на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 ГПК и по чл. 23, ал.1 ЗПП вр. с чл. 95 ГПК – за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лева за подадената от него частна касационна жалба и за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в назначаване на процесуален представител – адвокат, който да приподпише частната жалба.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежнa странa и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следното:
С обжалваното определение апелативният съд е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на исканията на К. Б. – за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв., дължима за подадената от него частна касационна жалба и за предоставяне на безплатна правна помощ – определяне на адвокат във връзка с жалбата. Посочено е, че при съвкупната преценка на декларираните от страната и констатираните служебно от съда обстоятелства (по справка от Агенция по вписванията) се установява, че по партидата на К. Б. в АВ са вписани разпоредителни сделки с имоти – покупко-продажби, от които молителят в качеството на продавач се предполага, че е реализирал доходи; вписани са две съдебни решения за делба, с които е признато, че К. Б. притежава права в съсобственост с други лица върху два недвижими имота в [населено място]; както и искови молби, в които молителят като ищец е заявил права върху дванадесет поземлени имоти в [населено място], м. С.. При тези данни съдът е приел, че имущественото състояние на молителя му позволява да заплати държавната такса от 15 лв., както и разноските за минимално адвокатско възнаграждение, определено съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Право на такова освобождаване имат лицата, които нямат имущество и доходи. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за плащане на държавна такса по делото. В случая, с оглед установените по делото данни следва да се приеме, че имущественото състояние на К. Б. му позволява да заплати минималната държавна такса от 15 лева. Съгласно справката от Агенция по вписванията молителят, освен участие в сделки, по които е реализирал средства като отчуждител и заявени права върху множество недвижими имоти е и съсобственик на няколко недвижими имота, т.е. притежава достатъчно имущество, от което да реализира доход, осигуряващ му възможност за заплащане на разход от 15 лева за производството по частната касационна жалба.
Правилно въззивният съд е оставил без уважение и искането за допускане на правна помощ. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Установените данни за имущественото състояние на К. Б. подкрепят извода на съда, че същият разполага с възможност сам да заплати дължимото за съответното производство адвокатско възнаграждение, съобразно предвидените размери в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (при минимум на възнаграждението от 200 лв. по чл. 11 от Наредбата). Уредбата на предвидената в чл. 94 и сл. от ГПК и чл. 23 ЗПП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие, но същата се предоставя само в случай на надлежно установена по делото невъзможност на страната да си я позволи, произтичаща от данните за имущественото й състояние. В конкретния случай не са установени надлежно предпоставките на чл. 23 ЗПП, поради което въззивното определение като правилно следва да се потвърди и в тази част.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.11.2018 г. постановено по възз.ч.гр.д. № 2867/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което са оставени без уважение исканията на К. И. Б., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], с правно основание по чл.83, ал. 2 ГПК и по чл. 23, ал. 1 ЗПП, вр. с чл. 95 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top