О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
гр. София, 22.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 1827/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. К. и К. Г. Д. срещу въззивно решение № 5328 от 23.11.2018г., постановено по в.гр.д.№ 558/2018г. на Благоевградския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 7152 от 15.12.2017г. по гр.д. № 366/2017г. на Разложкия районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторите против “Спорт Добринище”ООД, гр.Благоевград иск с правна квалификация чл.108 ЗС за признаването им за собственици на по 1/8 ид.част от имот с пл.№ * в кв.18а по плана на [населено място] от 1960г., с площ от 4200 кв.м., съставляващ понастоящем част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ 25 001 кв.м., както и за предаване владението на целия имот.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че процесният имот е отразен в първия план на [населено място] от 1922г. с пл.№ * в кв.7. В плана на селото от 1960 г. същият е отразен с пл.№ 11 като е записано, че представлява ливада, извън плана на селото, а като негови собственици са отбелязани наследодателите на ищците в първоинстанционното производство. Имотът е бил отреден за изграждане на футболно игрище и през 1962г. е отнет от неговите собственици, като в отчуждителната преписка липсват данни определените за обезщетени суми да са били изплатени. Прието е също, че към момента на отнемането имотът е представлявал земеделска земя – ливада, който извод е мотивиран със заключението на вещото лице-техническа експертиза, събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и с твърденията на самите ищци в исковата молба. Съгласно дружествен договор от 14.02.2005г. имот с пл.№ * в кв.1 по плана на [населено място], в който попада и процесния имот, е внесен като апортна вноска в капитала на ответното дружество. С оглед на това съдът е приел, че имотът е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, каквато не е проведена успешно, тъй като по заявлението на ищците е постановен отказ за възстановяване на правото на собственост и е направен извод за неоснователност на предявения иск по чл.108 ЗС, тъй като ищците не се легитимират като негови собственици. В допълнение е посочено, че по делото не е установено и наследодателят на ищеца К. Г. Д. да се е легитимирал като собственик на имота, както и че постановеното решение № 957 от 04.10.2006г. по гр.д.№ 1097/2005г. на РС-Разлог, с което е уважен предявен от Р. А. Д. и Г. К. Д. против Община Банско иск по чл.108 ЗС относно процесния имот, е непротивопоставимо на ответното дружество, тъй като е постановено между други страни.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Кои земи са земеделски по смисъла на ЗСПЗЗ (чл.2) и подлежат на възстановяване по реда на този закон; 2. Има ли обвързващо действие (противопоставимо ли е) спрямо приобретателя на недвижим имот съдебното решение (в установителната му част) по иск за собственост предявен срещу праводателя след извършване на прехвърлянето на имота и без участието в процеса на приобретателя, когато с решението се отрича правото на собственост на прехвърлителя и се признава право на собственост в полза на друго лице; 3. Длъжен ли е съдът при постановяване на решението по спора да формира своите правни изводи по спорните въпроси, като изложи мотиви и правна аргументация, в които да се обсъдят всички искания и възражения на страните по отношение на поставените спорни въпроси и 4. Кога е налице идентичност в предмета на съдебните дела и постановените по тях съдебни решения и кога съдът, който постановява по-късното решение, е длъжен да зачете вече формираната сила на пресъдено нещо на предходно съдебно решение както по правоотношение, което е предмет на делото, така и по правоотношение, което не е предмет на делото, но има значение за неговото решаване. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата “Спорт Добринище”ООД счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.
Първият поставен въпрос, независимо че е твърде общо формулиран, не е решен в противоречие с посочената от касаторите практика на ВКС, според която при извършеното от ЗСПЗЗ разграничение относно земеделския характер на земята, законът /чл.2/ взема за критерий предназначението на земята, а не по какъв начин тя се ползва фактически, тъй като въззивният съд не е взел друго становище по този въпрос, а е приел, че към момента на отнемането му процесният имот е бил извън плана на селото и е представлявал ливада, поради което е имал земеделски характер. В съответствие с практиката на ВКС, на която се е позовал и въззивният съд в решението си, е прието също, че при неправомерно отнемане на един имот от значение, за това по реда на кой реституционен закон ще се възстанови собствеността върху него /по реда на чл.10, ал.4 ЗСПЗЗ или по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ/ е обстоятелството дали този имот е бил земеделски по своя характер към момента на отнемането му от собственика (Р № 767 от 16.11.2010г. по гр.д.№ 1760/2009г. на ВКС, I г.о.).
Вторият въпрос също е решен в съответствие с практиката на ВКС, според която лицата, които черпят права от едно лице по силата на правна сделка, сключена преди завеждането на иск за собственост срещу това лице, нямат качеството на негови правоприемници по смисъла на чл.298, ал.2 ГПК и силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение не се разпростира по отношение на тях, т.е. решението не е противопоставимо на приобретателя по сделката. В посочената от касаторите практика на ВКС не е взето друго становище по тази въпрос и противоречие с нея не е налице. Същото важи и за т.3Б на ТР № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, с която е прието, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, който интерес е мотивиран и с обстоятелството, че ако искът е насочен само срещу приобретателя, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото.
Следващият въпрос по своята същност представлява общо касационно оплакване, неотносимо в производството по чл.288 ГПК по селектиране на касационната жалба. Поставянето на този въпрос от касаторите е мотивирано с доводи, че въззивният съд не е аргументирал становището си за непротивопоставимост на влязлото в сила решение с участието на общината по отношение на ответника по настоящото дело, въпреки, че такива съображения, макар и кратки, са изложени в решението, с оглед на което и не е налице никакво противоречие с посочената от тях практика на ВКС във връзка с него.
По последния поставен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне и същият няма обуславящо изхода на спора значение, тъй като въззивният съд е приел, че решението по гр.д.№ 1079/2005г. на РС-Разлог не обвързва ответника по настоящото дело поради липсата на субективен идентитет между двете дела, а не поради различен предмет. Липсва противоречие на въззивното решение и с соченото от касатора ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, т.7, в която също е прието, че основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл.304, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато страните по двете дела са едни и същи.
Решаването на поставените въпроси в съответствие с практиката на ВКС изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, респ. не са налице визираните в ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.4 във връзка с него предпоставки, по отношение на които никакви доводи не са изложени.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То не е и очевидно неправилно, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Предвид изложеното, изложените в обжалваното решение съображения не са явно необосновани поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, а напротив изцяло съобразени със закона и съдебната практика, поради което следва се приеме, че не е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС.
С оглед изложеното обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по жалбата сторените от него в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5328 от 23.11.2018г., постановено по в.гр.д.№ 558/2018г. на Благоевградския окръжен съд.
О с ъ ж д а С. В. К. от [населено място], [община] и К. Г. Д. от [населено място] да заплатят на “Спорт Добринище” ООД, гр.Благоевград, ЕИК 101678581 сумата 800 лв./осемстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: