О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 23.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.10.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3958/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№16242/25.05.2015г.,подадена от Е. Д. К.,чрез особения й представител адвокат Т. Г. В.,против решение№735/17.04.2015г. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение,постановено по в.гр.д.№138/2015г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №3399/30.06.2014г.,постановено по гр.д.№7682/2011г. по описа на Варненски районен съд,четиридесети състав,за приемане за установено,на основание член 124,ал.1 ГПК, по отношение на Д. Д. Я.,Е. Д. К.,С. Г. Я.,Л. Г. Д. и Г. Г. Я.,че Г. А. Т.,е собственик на основание давностно владение,осъществено в периода от 22.11.1997г.,съгласно ал.79,ал.1 ЗС,на описания в решението недвижим имот.Със същото решение са присъдени разноски в полза на Г. Т. в размер на 1000 лева
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Г. А. Т.,чрез пълномощника си адвокат М. С.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с исковата си молба от 28.05.2011г.,ищецът Г. А. Т. е предявил положителен установителен иск за собственост срещу Д. Д. Я.,Е. Д. К.,С. Г. Я. и Л. Г. Д. по отношение собствеността на недвижим имот,находящ се в [населено място],район „А.”,местн.Р.,местн.”24”,с площ от 655кв.м,представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.5426.2360 по кадастрална карта и кадастрални регистри,одобрен със заповед №рд-18-73/23.23.06.2008г. на ИД на АГКК,номер по предходен план:2360,при описани граници,като твърди че е придобил правото на собственост чрез давностно владение,упражнявано през периода от 1996г. до настоящия момент,а ответниците оспорили иска,като черпят правата си върху процесния имот,въз основа на настъпила реституция по реда на ЗСПЗЗ,на възстановения им в стари реални граници имот с решение на ПК от 25.06.1998г.,в качеството им на наследници на общия им наследодател Д. Я. Д.-поч.11.02.1983г.,а именно:нива от 22,524 дка в землището на Г.,местн.”Бялата пръст”,като процесния имот е част от този земеделски имот.Във връзка със събраните по делото гласни доказателства за упражняваната от ищеца фактическа власт върху имота,след техния анализ и преценка,съдът е приел,че ищецът Г. Т. е установил фактическа власт върху имота в периода 1990-1991г.,откогато го владее трайно,постоянно и непрекъснато,като го е демонстрирал чрез фактически действия-ограждане на имота,изграждане на постройка в същия,и по делото не са установени действия,които да се противопоставят на това владение и да го смущават от страна на когото и да било,включително и от страна на ответниците.Съдът е отбелязъл,че предвид разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ,придобивната давност в полза на ищеца е възможно да започне да тече след 22.11.1997г.,но след като собствеността върху процесния имот е възстановена на ответниците, с издаването на решението на ПК от 25.06.1998г.,то от този момент следва да се счита,че в полза на ищеца е започнала да тече придобивна давност и до датата на предявяване на иска 25.05.2011г. изискуемият от закона детегодишен давностен срок е изтекъл.Съдът е стигнал до извода,че в резултат на упражняваното от ищеца трайно владение по отношение на процесния имот с намерение за своене в период по- дълъг от изискуемия от закона десетгодишен срок,считано от възстановяване на собствеността на ответниците-25.06.1998г.,последният го е придобил по давност,поради което предявнеият иск е доказан и основателен.
В изложението си основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,инкорпорирано в касационната жалба на касатора,раздел”изложение по допустимостта на настоящата касационна жалба”,касаторът заявява/цитирам/:
„Във връзка с прилагането на чл.288 ГПК и въ връзка с член 280,ал.1,вр. с чл.281,т.3,вр. с чл.284,ал.1,т.3 от ГПК ,излагам,освен горните съображения,също и несответствие на обжалваното решение със следните съдебни каузални и тълкувателни решения:
1/Тълкувателно решение №3/2009г. на Върховният касационен съд на Република България,Общо събрание на Гражданска колегия,в съдебно заседание от 29.04.2010.,в частта,с която ВКС е изложил,че” Регламентираното процесуално задължение”да не се дава ход на исковата молба”до нейното вписване,за разликата от изискванията за редовност на исковата молба по чл.127 ГПК,/чл.98 ГПК-отм/,въпреки че няма значение към подлежащия на вписване акт,има значение за оповестяването на процеса и противопоставимостта на спорното материално право спрямо трети лица,поради което Общото събрание на гражданската колегия на ВКС намира,че това становище следва да бъде възприето като правилно”-След като вписването има действие срещу всички трети лица,в републиката,то има действие и срещу ищеца в първоначалното производство,явяващ се въззиваем по решението,което се обжалва тук.”.
В изложението се цитират, без да се прилагат,две определения постановени по дела по описа на ВКС,без да се посочва от касатора,кое е отделението,постановило тези актове,като видно от цитираното от тяхното съдържание,те са свързани с въпроса за правното действие на вписаната искова молба.
Преди всичко,съгласно приетото в.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен за изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.Това е този правен въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението на касатора към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78,ал.3 ГПК,на ответника по касационната жалба Г. А. Т.,следва да се присъдят поисканите и направени в настоящото производство разноски по делото в размер на 600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 26.06.2015г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №735/17.05.2015. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение,постановено по в.гр.д.№138/2015г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е. Д. К. да заплати на Г. А. Т. сумата от 600 лева/шестотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: