5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 26.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.12.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1125 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.613а и чл.630 ТЗ.
Образувано е по касационната жалба на ТД” К. И. В&K” ООД, [населено място] с вх.№ 6554/20.08.2011 год. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1125 от 28.06.2011 год., по т.д.н. № 3216 /2009 год., с което след отмяна решението на Софийски градски съд от 09.04.2008 год., по т.д.н. № 1164/2007 год., в частта му относно определената начална дата на неплатежоспособността на длъжника-12. 07.2002 год. е прието, че същата е 31.12.2007 год., като в останалата част е оставено в сила горепосоченото решение на СГС.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила – основание за касация по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл.607а ТЗ, предвид възникнало в полза на ищеца безспорно и изискуемо вземане, произтичащо от търговска сделка, сключена във вр. с осъществяваната от него търговска дейност. Според изложените в тази насока доводи обстоятелството, че задължението на страната към „Н. Б.” АД не е установено по размер, то същото не би могло да бъде предмет нито на договор за цесия, нито основание за образуване на производство по несъстоятелност по искане на цесионера, който при недействителност на цесията не се явява кредитор на ответното ТД и не е активно легитимиран да иска обявяването му в несъстоятелност.
Допълнително са развити и съображения за симулация на цесионния договор, прикриваща съглашение за прехвърляне на недвижимите имоти, обезпечаващи договора за кредит между ищцовото ТД и Банката- кредитодател.
В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Позовавайки се на липсата на задълбочено произнасяне във въззивния съдебен акт по преюдициалния за изхода на делото спор, касаещ действителността на сключения договор за цесия от 21.08.2008 год., касаторът твърди, че разрешеният с обжалвания съдебен акт въпрос на процесуалното право – за задължението на решаващия съд при повторното разглеждане на делото в съответната инстанция, да се съобрази с дадените му с отменителното решение на по- горе стоящия в системата на съдебна йерархия съд, конкретни задължителни указания по приложението на закона се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано с „твърде общото третиране на въпросите, свързани с преюдициалността на правните спорове в съдебната практика, като в редица случаи не е отчетена адекватността на нормите на ГПК, съобразно спецификата на предмета на този правен спор”.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на подадената касационна жалба, обусловена от твърдяно отсъствие на надлежна легитимация за касатора, който не е бил страна във въззивното производство, наличие на влязло в сила решение по чл.710 ТЗ, което не може да бъде пререшавано и липса на предпоставките за допускане на факултативен касационен контрол.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Съобразено субсидиарното приложение на ГПК и обстоятелството, че въззивният съд е определил по- дълъг от установения в чл.633, ал.1 ТЗ срок за касационно обжалване – едномесечен, считано от връчване на въззивното решение, за начало на прекратителния срока за касационно обжалване, по арг. от чл.62, ал.3 ГПК, следва да се приеме определеният от съда, спрямо който касационната жалба не е просрочена.
Същата е подадена от длъжника- надлежно конституиран като страна в производството по несъстоятелност и доколкото е срещу въззивен съдебен акт, инстанционният контрол пред ВКС, по отношение на който не е обусловен от наличието или не на влязъл в сила съдебен акт по чл.710 ТЗ, е процесуално допустима, но искането за допускане на касационен контрол е неоснователно.
Поставеният от касатора правен въпрос, макар и важен не е релевантен за крайния изход на делото.
Последователно в практиката си, създадена при уредбата на касационното производство по действащия ГПК, ВКС е поддържал разбирането, че разрешен процесуален въпрос по см. на чл. 280, ал.1ГПК е налице, както когато съдът се е произнесъл по процесуалните действия, които следва той самият да извърши или по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, така и когато вззивният съд е зачел ненадлежно извършени от страните процесуални действия, респ. не е зачел надлежно извършени такива, като е достатъчно дори и да не се е произнесъл изрично в решението си по конкретен въпрос на процесуалното право, да е процедирал в несъответствие с процесуалния закон и това несъответствие да се е отразило на правилността на решението, по начин, който е във вреда на жалбоподателя.
В случая с постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК от състав на първо търговско отделение на ВКС отменително решение № 134 от 08.12.2009 год., по т.д.№ 141/2009 год. е указано на Софийски апелативен съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, че доколкото във фазата по откриване на производството по несъстоятелност съдът е длъжен да установи материалноправните предпоставки по чл.608 ТЗ, във вр. с чл.607а ТЗ, то той дължи изрично произнасяне и по възраженията на ответника за тяхното съществуване. Това означава, че при оспорена активна легитимация на молителя решаващият съд следва да обсъди въведеното от ответника правоизключващо възражение за нищожност на конкретната сделка/ договор за цесия/, на която се основава вземането на молителя , като съобрази въведената за лицата по чл.625 ТЗ доказателствена тежест и отсъствие на преюдициалност между евентуално висящия исков спор за същото вземане и производството по несъстоятелност.
Следователно, като се е произнесъл по действителността на договора за цесия, сключен на 21.08.2006 год. между [фирма] и молителя „И. Т. Х.”АД, с оглед твърдяната от ответника абсолютна симулация и е обсъдил материализираните в този договор уговорки между съконтрахентите въззивният съд изцяло е съобразил дадените му с отменителния съдебен акт на ВКС задължителни указания по приложението на материалния закон и съдопроизводствените правила, което обосновава правен извод, че при постановяване на обжалвания въззивен съдебен акт решаващият съд не е процедирал в несъответствие с разпоредбата на чл.294, ал.1, изр.1 ГПК, аналогична на чл.218з, ал.1, изр.1ГПК/ отм./, по начин който , обусловил крайния правен резултат по делото е във вреда на жалбоподателя, а това изключва да е доказана общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Що се касае до обосноваността на изградените, въз основа на така извършените процесуални действия правни и фактически изводи, то те относими към правилността на обжалваното решение, подлежат на обсъждане при осъществяване на касационния контрол, но ирелевантни за предпоставките за допускане на факултативно касационно обжалване, не следва да бъдат взети предвид в производството по чл. 288 ГПК.
От своя страна липсата на поставен значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос, формулирането на който е възложено в изключителна тежест на касатора, съгласно постановките в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГКТК на ВКС води до процесуална невъзможност за касационната инстанция да се произнесе по основателността на визирания критерий за селекция.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че аргументацията на същия е в пълно несъответствие с дадените в т.4 на ТР № 182010 год. на ОСГКТК на ВКС, задължителни указания относно вложеното съдържание в кумулативното единство на понятията „точно прилагане на закона и развитие на правото”.
Ответната по касационната жалба страна своевременно е претендирала направените в настоящето производство деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Същите, оглед предмета на приложения договор за правна защита и съдействие от 14.10.2011 год., са договорени общо в размер на сумата 3 000 лв., но при липсата на доказателства по делото за реалното им заплащане от страна на „И. Т. Х.”АД, те не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1125 от 28.06.2011 год., постановено по т. д. н. № 3216/ 2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: