О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
гр. София, 27.04.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 37 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С.. „Н. б. на б. а. з.” против решение № 6291/26.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 14845/2015 г. от ІІ „а” състав на Софийски градски съд.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, като е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни. Съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като действително е налице съкращение в щата – основанието, на което е прекратено правоотношението, но извършения подбор по чл.329 КТ е незаконосъобразен, доколкото не е установено от ответника по делото – работодател, с оглед доказателствената тежест, верността на отразените в него обстоятелства. Прието е, че в протокола за подбор и приложението към него не са посочени никакви конкретни обстоятелства относно нивото на справяне с работата на участниците в подбора, никакви конкретни прояви от трудовата дейност на ищцата, които са счетени за незадоволителни и въз основа на които е формирана нейната оценка по този критерий, като е посочено единствено, че ищцата допуска грешки при изпълнение на работата си, без да са представени доказателства и да са изнесени конкретни данни за качеството на нейната работа и нейните професионални знания и умения, респ. за резултатите от използването им в начина на изпълнение на възложената работа. Съдът е приел, че в протокола не се съдържат каквито и да е мотиви при определяне на оценките по критерия ,,ниво на изпълнение на работата”, като липсата на обосновка на извършеното от комисията оценяване на служителите, участвали в подбора, не е преодоляно и с ангажирани по делото други доказателства, включително гласни. Въз основа на горното, въззивният съд е приел за недоказано, че извършеният подбор е правилен, т.е че приетите от работодателя оценки по законовите критериите на чл. 329, ал. 1 КТ обективно съответстват на действително притежаваните от служителите, включени в подбора, квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Първият поставен правен въпрос е свързан със задължението на съда да подложи на преценка всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като се твърди, че съдът не е обсъдил останалите писмени доказателства, удостоверяващи владение на език, образование, длъжностни характеристики, относно доказването на спазване на критерия професионална квалификация. Съдът е обсъдил посочените доказателства, като е приел, че при оценяването, с оглед представените доказателства за подбора по чл.329 КТ, са спазени изискванията за оценяване по критерия професионална квалификация, но решаващите му изводи са относно липсата на доказателства за правилността на поставените оценки по втория критерий, свързан с изпълнение на възложената работа.
Втория правен въпрос, който според касатора е разрешен при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е относно доказателствената сила на протокола за извършен подбор, чието съдържание е потвърдено пред съда от свидетел, с потвърждение на положения подпис, без свидетелят да е заявил особено мнение или факти за неверни оценка в приложения протокол и оценителна таблица. Твърди се, че по този въпрос е налице противоречие с възприетото в мотивите по гр.д.№ 935/2011 г. на ІV гр.отд. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Въпросът е относим към настоящия случай дотолкова, доколкото и в настоящото дело, като свидетел е разпитан като свидетел лице, което е подписало представения по делото протокол за извършен подбор, но в случая, видно от данните по делото, свидетелят е заявил, освен, че подписа е негов, че не е участвувал в подбор – че „не са назначавани хора за подбор”, че свидетелят не е участвял „в подбор на служители преди и след нейното /на ищцата/ махане”, като подписа на свидетелят е положен след прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата. Всички тези данни по делото дават основание на настоящия състав да приеме, че поставения правен въпрос е несъотносим към данните по делото и респ. неотносим към производството по чл.288 ГПК. Въпросът за потвърждаване на данните по протокол за извършен подбор от лицето, което го е подписало би бил относим, ако са налице данни, че лицето, подписало протокола реално е участвувало в извършването му, каквито данни по делото липсват. Отделен е въпросът относно наличието на противоречие в подобен случай, предвид конкретните данни по всеки един спор.
Поставя се правен въпрос относно това, задължителен ли е подбора в случаите, в които в него участвува лица, които изпълняват длъжността при непълно работно време. Въпросът е поставен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Видно от отговора на исковата молба, този правен въпрос, като възражение или довод от страна на работодателят не е правен, поради което първоинстанционния съд не е произнесъл по него, оттам и не е съществувало задължение за въззивния съд да се произнася по него, тъй като ответникът е длъжен да направи своето възражения и доводи с отговора на исковата молба, т.е. поставения правен въпрос не е бил въведен в спора в процесуалните срокове за това, въззивният съд не се е произнесъл по него и не е дължал такова произнасяне.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 600 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6291/26.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 14845/2015 г. от ІІ „а” състав на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. „Н. б. на б. а. з.” да заплати на Е. К. В. сумата 600 /шестстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.