О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 03.10. 2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1372 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. П. и Д. А. П. чрез пълномощниците им адвокат Г. Н. и адвокат Р. Р. против решение № 1824 от 6.12.2017 г., постановено по гр.д. № 1356 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 748 от 23.02.2017 г. по гр.д. № 15823/2012 г. на Районен съд-Варна за уважаване на предявения от П. А. К. и Д. И. К. против П. Д. П. и Д. А. П. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот с идентификатор № 58445.501.681 с площ от 869 кв.м., ведно с двуетажна сграда с идентификатор № 58445.501.681.1 в [населено място], обл.В..
П. А. К. и Д. И. К. са подали чрез пълномощника си адвокат М. П. отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените по повод касационната жалба разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Ищците са основали иска си на твърденията, че са придобили собствеността на поземления имот и са го застроили в режим на съпружеска имуществена общност; на 2.03.2011 г. сключили с ответниците предварителен договор за покупко-продажба, като на 27.07.2012 г. с нотариална покана им предоставили 14-дневен срок да изпълнят задължението си за плащане, след изтичане на който предварителния договор ще се счита прекратен и ответниците следва да им предадат владението върху имота; предвид липсата на изпълнение, предварителния договор е прекратен, а владението на ответниците е лишено от правно основание. В отговора по чл.131 ГПК ответниците са оспорили иска с твърдения, че срокът на предварителния договор е удължен за неопределен период, като ищците не се явили на уговорената дата за постигане на допълнително споразумение, в отправената нотариална покана не са уточнили начина и мястото на изпълнение.
Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на поземления имот с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 78, том I, рег. № 1077, дело № 60 от 2005 г. на нотариус с рег. № 446, който са застроили въз основа на разрешение за строеж № 124/23.06.2005 г., издадено от [община] и сградата е въведена в експлоатация съгласно № 38/27.10.2005 г., на [община], като материалната доказателствена сила на приложените по делото писмени доказателства, легитимиращи ищците като собственици на имота, не е оборена, което задължава съда, на основание чл.179, ал.1 ГПК, да приеме, че удостоверените в тях факти действително са се осъществили. Прието е и за установено сключването между страните на предварителен договор от 2.03.2011 г., както и че с Решение № 1042/04.03.2015 по гр.дело № 11724//2012г. по описа на ВРС, ГО, ХІХ състав, потвърдено с решение № 1507/30.07.2015г. по в.гр.д.№ 1458/2015г. по описа на ВОС, ГО, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1488/29.12.2015г. по гр.дело № 5664/2015г. на ВКС, ІV г.о., са отхвърлени предявените от ответниците по настоящото дело срещу ищците искове за обявяването му за окончателен. Направен е извод, че всички възражения свързани с валидността и изпълнението на процесния предварителен договор са преклудирани в рамките на съдебното производство, по което е постановено влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иска за обявяването му за окончателен, както и че с едностранното разваляне на предварителния договор е отпаднало и основанието, на което въззивниците са имали право да осъществяват фактическа власт върху имота, съгласно т.4.5 от договора.
Въззивният съд е приел, че по делото е спорен въпроса относно упражняваната от ответниците фактическа власт, което обстоятелство се установява от съвкупния анализ на ангажираните гласни и писмени доказателства. Изложил е съображения, че макар свидетелите да са категорични единствено относно твърдението си, че Д. живее в къщата, това не изключва решаващия извод, че съпругата му също е владяла, а сега държи, вещта. Още с подписването на предварителния договор между страните е достигната договореност, че владението върху имота се прехвърля на бъдещите купувачи, които е следвало да придобият както собствеността, така и владението като фактическо състояние в режим на СИО. Във водените между страните предходни съдебни производства се е установило, че продавачите са изправната страна, т.е. те са изпълнили насрещните си задължения по договора, в това число се предали и владението върху имота, факт, който не е оспорен от ответниците. Нещо повече, в рамките на инициираното от тях производството по гр. дело № 617/2016 г. по описа на ВОС този факт е използван от ищците П. като основание за претендираното обезщетение по предявените исковете по член 72 алинея 1 вр.член 70 алинея 3 от ЗС. Направен е извод, че с установеното едностранно разваляне на предварителния договор основанието за осъществяване на фактическата власт е отпаднало, като ответниците не са доказали друго правнозащитимо основание, а и не са навеждали твърдения в тази насока, поради което следва да се приеме, че държат вещта без да е налице годно правно основание.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите:
1) нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти, които не са установени, нито са твърдяни от страна в процеса;
2) допустимо ли е съобразно принципа за непосредственост, решението на съда да се основава на свидетелски показания, събрани в друго производство, в т.ч. в досъдебно производство, на постановления на прокурора, други констатации и мнения на разследващите органи и други и съответно прокурорското постановление за прекратяване на прокурорска преписка, съдържащото се в него мнение на прокурора и направените от него констатации, задължителни ли са за съда в гражданския процес и имат ли обвързаваща материална доказателствена сила за съда в гражданския процес;
3) в мотивите на решението следва ли съда да е посочил кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства и когато някоя от страните е изложила доводи във връзка с достоверността на тези доказателства, на тези доводи трябва ли съда да даде обоснован отговор, съответно при преценка на свидетелските показания съдът следва ли да обсъди установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства и при извършването на тази преценка съдът следва ли да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо;
4) когато твърдените от някоя от страните факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът трябва ли да укаже на заинтересованата страна да ги изясни, конкретизира или да отстрани противоречията в тях. Когато някое от претендираните права или някое от направените възражения произтича от факт, който не се твърди в исковата молба или отговора и не е допълнен съгласно чл.143, ал.2 ГПК, съдът длъжен ли е съгласно чл.145, ал.1 ГПК да постави на заинтересованата страна въпрос по този факт, като укаже значението му за претендираното право или направеното възражение. Ако страната направи подобно уточнение, съдът трябва ли да отбележи нейното изявление и трябва ли да даде указания според доказателствената тежест на заинтересованата страна, че не сочи доказателства за установяването или опровергаването на факта. Уточненията, извършени от страната включват ли се в доклада на съда по делото. Ако страната, след извършените уточнения на исковата молба или отговора на исковата молба направи доказателствени искания, те преклудирани ли са.
Първият въпрос е свързан с извода на съда, че ответниците са придобили фактическата власт въз основа на предварителния договор, по силата на който им е предадено владението и е обоснован с тезата на касаторите, че нито в исковата молба, нито в проведените съдебни заседания, ищците не са се позовали на предварителния договор и в частност на т.1.3 от същия, като основание или като доказателство за твърдяното от тях осъществяване на владение от страна на ответниците, а твърдението е заявено едва при даване ход на устните състезания пред първоинстанционния съд. Посочената теза обаче не съответства на данните по делото, тъй като в исковата молба ясно е налице позоваване на ищците, че с разваляне на предварителния договор е отпаднало основанието на което ответниците осъществяват владение върху имота /имплицитно включващо и твърдението, че владението е предадено въз основа на предварителния договор/, поради което въпросът не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Вторият и третият въпрос са насочени към осъщественото от съда обсъждане на свидетелските показания в отговор на доводите на ответниците във въззивната им жалба. Обосновката им е, че съдът се е позовал на съдържанието на постановление от 26.10.2017 г. на ВРП и че не е взел предвид доводи срещу свидетелските показания, включително за противоречие в свидетелските показания, свързани с доказано преустановяване на ел.захранването на имота и направените изводи въз основа на свидетелските показания са в противоречие на правилата на логическото мислене.
Действително в противоречие с посочената от касаторите практика на ВКС по втория въпрос за доказателственото значение на прокуроско постановление, въззивният съд е извел аргументи от съдържанието на постановление от 26.10.2017 г. на ВРП. Липсва основание обаче за допускане на касационно обжалване, тъй като посочения документ не е единствения, обсъден в съвкупност от съда с оглед формиране на фактическите му изводи, поради което въпросът е неотносим към изхода на спора.
По третия въпрос въззивното решение съответства на посочената от касаторите практика на ВКС, тъй като съдът е изложил изрични съображения защо дава вяра на всички свидетели, защо показанията на свидетеля Г. Г., че от 2009-2010 г. ответниците живеят на друго място /в местността „Т.“/ и доказателствата, че електрозахранването в процесния имот е било преустановено през определен период от време, не опровергават извода, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесния имот, който се налага не само от оспорените от тях гласни доказателства, но и от предявения от тях иск по гр.д. № 617/2016 г. по описа на ВОС с правно основание чл.72, ал.1 вр. чл.70, ал.3 ЗС за сумата от 44 908лв. именно в качеството си на владелци, придобито по вследствие на сключения предварителен договор, което представлява извънсъдебно признание на факта на осъществената фактическа власт, на която са се позовали също и в своя жалба до IV РУ – В..
Последният въпрос е свързан с отказа на въззивния съд да допусне оспорване на титула за собственост на ищците и да събере доказателства по реда на чл.266 ГПК и е обоснован с твърдението, че в отговора на исковата молба ответниците са оспорили предявения иск и в първото съдебно заседание преди изготвяне на окончателния доклад на съда са конкретизирали оспорванията, като са оспорили нотариалния акт от 2005 г. с твърдения, че подписа на продавача не е положен от него. Практиката на ВКС, на която се позовават касаторите, дава тълкуване на задълженията на съда в хипотеза, когато в исковата молба се претендират права или в отговора на исковата молба са заявени възражения, произтичащи от факти, които не са посочени, поради което е неотносима в настоящия случай – в отговора на исковата молба ревандикационният иск е оспорен с твърдения, свързани с липсата на основание ищците да развалят предварителния договор без да е заявено възражение за нищожност на тяхното придобивно основание, а незаявените с отговора на исковата молба възражения се преклудират на основание чл.133 ГПК.
П. А. К. и Д. И. К. не са представили доказателства за направени по повод касационната жалба разноски, поради което искането за възстановяването им е неоснователно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1824 от 6.12.2017 г., постановено по гр.д. № 1356 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: