5
гр. д. № 3198/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 482
София, 07.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 29 септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3198/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Н. Д. Н. и Н. Д. Н. са подали касационна жалба срещу решение № VІ-122 от 18.03.2015 г. по в. гр. д. № 1417/2014 г. на Бургаски окръжен съд. С него е потвърдено решение от 06.06.2014 г. по гр. д. № 8584/2012 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу Т. М., С. К. М. и Н. К. М. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на направено дарение от наследодателката Н. К. М., в полза на сина й К. С. М. на 1/8 ид. ч. от дворно място с идентификатор 48691.502.373 в [населено място] и на ? ид. ч. от обектите в построената в него сграда, съставляващи апартамент с идентиф. 48691.502.373.1.6; част от таванския етаж обособена като жилище с идентиф. 48691.502.373.1.8; част от гаражния етаж, представляваща югоизточната стая, преустроена в жилище с идентификатор 48691.502.373.1.2 както и гараж с идентификатор 48691.502.373.1. до размера необходим за възстановяване на запазената част на ищците, които са наследници по право на заместване на починалата преди наследодателката нейна дъщеря Е. С. Н..
Касационните доводи са за допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението и необоснованост.
Иска се допускането на въззивното решение до касационно обжалване по разрешените с него въпроси: 1. за тежестта и значението на косвените доказателства, които разгледани в съвкупност могат да обосноват извод, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба страните не са целели настъпването на правните последици на възмезден договор, а са желали да прикрият дарение.
2. за доказателственото значение на признанието, когато е налице съвпадение на твърдените от едната страна факти и признати от другата страна неизгодни за нея факти. Въззивният съд е отрекъл доказателственото значение на признанието, което е в противоречие с възприетото в задължителната практика на ВКС – Р № 475 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г. на ІІІ г. о. и Р 249/2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г. на ІІ г. о.
3. за задължението на съда при изясняване волята на страните и съдържанието на сделката да обсъди и оцени тяхното поведението преди, при и след сключване на сделката и поведението им, свързано с изпълнението й; длъжен ли е да изясни действителната воля на страните.
4. при проверка на правилността на първоинстанционното решение длъжен ли е съдът да приложи установена в обществен интерес императивна норма, дори ако страната не се е позовала изрично на нея. Не е конкретизирана нормата, която страната счита че не е приложена, но от общия контекст на наведеното възражение за липса на еквивалентност между продадения имот и частта от цената, която е платена, следва, че е насочен към това задължен ли е съдът при констатиране на това да се произнесе дали сделката е нищожна и като сключена в нарушение на добрите нрави.
5. Като пети въпрос е направено твърдение, че ищците са поддържали довод след като е признато от ответниците, че по договора е платена само сумата 3000 лв., дали за разликата до пълната уговорена цена не е налице договор за дарение между страните. Считат че разрешаването на този въпрос обуславя основанието на чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК, тъй като по него няма формирана задължителна практика.
Поддържа, че въпросите от 1 до 4 са разрешени в противоречие с задължителната практика на ВКС, което съставлява основание по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК.
Ответниците по касация оспорват наличието на основания за допускане до касационна проверка, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
От фактическа страна по делото е установено, че общата наследодателка Н. К. М. е починала на 26.02.2008 г., като е оставила за наследници касаторите – внуци от починала преди нея на 09.11.2005 г. дъщеря Е. Н. и син К. М.. Ответниците по иска са наследници на починалия през 2010 г. син.
Приживе наследодателката се е разпоредила с притежаваните от нея недвижими имоти, описани по-горе, като на 20.09.2007 г. ги е продала на сина си К. М. за сумата 20 000 лв.
Ответницата С. М., дъщеря на К. М., изслушана по реда на чл. 176 ГПК е заявила, че в изпълнение на сключения договор баща й е платил на майка си само сумата 3000 лв. за да ремонтира жилището, което е ползвала. Плащането на тази сума е установено с гласни доказателства, депозирани от лицата, на които е бил възложен ремонта на помещенията. По делото не са ангажирани доказателства да е платена цялата уговорена сума, въпреки записаното в договора, че сумата е изплатена на купувача преди сключването му.
От обясненията на ответницата се установява и това, че грижи за наследодателката Н. М., починала на 96 г., са полагани от майката на ищците, а след нейната смърт от наследодателя на ответниците, както и че сключването на договорът за продажба е мотивиран с това, че купувачът е полагал грижи до сключване на договора и ще продължи да полага такива и след това.
С приета по делото експертиза е установено, че продаденият имот към датата на сключване на договора е имал средна пазарна стойност 60640 лв.
След преценка на доказателства съдът е достигнал до извода, че договорът не е симулативен. С него не е прикрито дарение. Извършеното частично плащане на уговорената цена, сочи че договорът между страните има възмезден характер. Неизпълнението на облигационното задължение за изплащане на цялата уговорена сума не опорочава договора, а е основание за търсене на облигационното вземане или развалянето му.
Първият въпрос не може да бъде определен като разрешен от съда процесуален въпрос. Този въпрос подлежи на обсъждане от съда при допусната касационна проверка, тъй като е свързан с обосноваността на правните изводи на съда. По тези съображения въпросът не съставлява общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Вторият въпрос е разрешен от съда при правилно прилагане на процесуалния закон, установяващ за съда задължението да прецени доказателствата в тяхната взаимна връзка. Преценил е установеното с гласни доказателства плащане на част от уговорената цена на продадения имот и признанието на една от ответниците, че праводателят й е сключил договора и срещу поето от него задължение за полагане на грижи и за в бъдеще за праводателката. Обсъдил е и признанието на ответниците, че до смъртта си през 2005 г. наследодателката на ищците е полагала грижи за майка си. От това е направил обоснован извод, че сключеният договор е възмезден. Законосъобразно и в съответствие с трайната практика е приел, че плащането само на част от цената не е доказателство страните да са целяли сключването на безвъзмездна сделка. Признатият от ответниците неизгоден за тях факт в отговора по исковата молба, че по договора е платена само част от цената, но той е сключен за възмездяване на вече положени грижи и за такива, които ще бъдат полагани в бъдеще, не доказват страните по договора да са формирали воля за сключване на безвъзмезден договор, обратно, те обосновават извод, че договорът е възмезден, като уговорената престация е смесена: парична и за полагане на грижи за праводателката. Този извод на съда съответства и на процесуалното поведение на касаторите, които не са оспорили направеното признание, че задължението за престиране на грижи, което не е обективирано в договора, е изпълнено от приобретателя на имота.
Съдът е изпълнил и задължението си да тълкува волята на страните, поради което и този трети въпрос не обосновава основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението.
Четвъртият въпрос за това дали съдът е задължен да приложи императивна материалноправна норма дори ако страната не се позовава на нея, не обуславя основание за допускане на касационна проверка.
В исковата молба касаторите поддържат, че договорът е опорочен, защото уговорената цена е платена от купувача само до размер на 3000 лв., както и защото не съответства на стойността на придобития имот, която с приета експертиза е определена на сумата от 62000 лв. Съдът е обсъдил този довод и е намерил, че плащането на част от уговорената сума е основание за разваляне на договора поради неизпълнение, но не е доказателство, че за разликата до пълната стойност на имота между страните е сключен договор за дарение.
Изводът съответства на установените факти със събраните доказателства и заявеното от ищците основание за нищожност на договора. Несъответствието на платената цена със средната пазарна цена на имота, може да бъде обсъждано при релевиран довод за недействителност на договора на това основание. Ако страната не се позовава на друго основание за нищожност, съдът служебно не може да обсъжда дали договорът не е нищожен на друго основание. Предметът на иска се очертава от заявените от ищеца факти и търсената правна защита, което е израз на диспозитивното начало в процеса.
На следващо място позоваването на това основание е и некоректно формулирано, тъй като твърдението за липса на еквивалентност се извежда от разликата между пазарната стойност на имота и частично платената цена. Релевантна за това основанието за нищожност – нарушаване на добрите нрави би било несъответствието между уговорената цена и средната пазарна стойност на имота, каквото твърдение не се поддържа от ищците.
Не е налице основание за допускане касационна проверка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по поставения 5-ти въпрос. Съдът не се е произнасял по този въпрос. За неоснователна е намерена тази теза, с аргумента че неизпълнението на облигационно задължение е основание за разваляне на договора, но не променя възмездния му характер.
От признанието на ответниците за размера на платената част от уговорената цена на продадения имот и престираните грижи за праводателката от 2005 г. до смъртта й, настъпила през 2008 г., е изведен извод, че сключеният договор е възмезден като действително уговорената престация е смесена – парична и полагане на грижи.
В обобщение не са налице поддържаните основания за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-122 от 18.03.2015 г. по в. гр. д. № 1417/2014 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: