O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 12.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1488/2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 50682/02.10.2009 година, заявена от Г. С. К. от гр. С. чрез адв. Д срещу въззивно Решение от 10.08.2009 година, по гр.възз.д. Nо 2785/2006 година на Софийския градски съд .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно изцяло –както по отношение на отхвърления иск по чл. 108 ЗС, така и в частта , с която не е уважен иска по чл. 59 ЗЗД., като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и противоречие със закона, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Доводите насочени към незаконосъобразността на изводите на съда , че не може да се зачете реституцията по ЗСПЗЗ, след като има отчуждаване по благоустройствените закони и пътя за реституцията е друг.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се поддържа с довод , че по въпросите за зачитане Решението на административния орган – ОбСЗГ за реституцията на земеделска земя в стари реални граници и уважаване на заявения ревандикационен иск срещу ответника- търговско дружество като трето лице по см. а чл. 10 ал.13 ЗСПЗЗ , съдът е приложил неправилно закона , приемайки, че след като има отчуждаване на земеделската земя с РМС, то реституцията следва да се извърши по друг ред и се приложат правата на друг реституционен закон, а не по правилата на ЗСПЗЗ, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
С изложението се прилагат Решение Nо 31/2004 година по гр.д. Nо 2589/2002 година на ВКС-IV отд./ , с което се приема , че само при решение на ОПК, с което се възстановява собствеността върху земеделски земи, може да се заяви и успешно да се проведе равандикационен иск за тази земя , в противен случай производството е недопустимо.- неотносимо, Решение Nо 24 /1999 година по гр.д. Nо 1912/1997 година на ВКС-IV отд., с което се приема, че искът по чл. 108 ЗС за възстановена земеделска земя е преждевременно заявен, ако към решението на ПК по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ липсва заверена скица на имота ,както и , че съдът по ревандикационния иск преценява самостоятелно налице ли е валидно възникнало право на собственост, без да е обвързан от действието на административния акт- решение на ПК, ако то противоречи на закона”., Решение Nо 1223/2001 година по гр.д. Nо 2397/2001 година на ВКС –IV отд., с което се приема ,че „спорът на кого принадлежи земеделския имот, собствеността върху който е възстановена от ПК в стари реални граници, е спор по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Този спор се разрешава съобразно чл. 18 з л.3 ППЗСПЗЗ, когато земеделския имот е предоставен на едни лице по реда на отменения ЗТПС . Извършеното отчуждаване на земеделски имот по реда на благоустройствените закони не променя първоначалния статут на земеделска земя , притежавана преди образуването на ТКЗС или ДЗС и собствеността се възстановява по реда на ЗСПЗЗ. Правата на приобретателите на имота са защитени само ако върху имота има построени сгради или е отстъпено право на строеж и законно разрешение строеж е започнал към 1.03.1991 година- т.е. не са налице условията за възстановяване на собствеността върху земеделския имот”; Решение Nо 18 от 10.02.2000 година по гр.д. Nо 1080/1999 година на ВКС- IV отд., с което се приема , че земеделската земя, внесена в ТКЗС и включена в строителните граници на населеното място подлежи на възстановяване в лицето на бившия и собственик или на неговите наследници, макар и да е била предмет на правомерна сделка, чрез която е придобита от третото лице, щом като не е застроена със законни строежи. Трето лице по см. на ЗСПЗЗ, което не може да запази правото на собственост върху подлежащата на реституция земя , е не само приобретателя по сделката , а и неговите частни правоприемници, които не могат да имат повече права от праводателя си”.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация „И” Е. София.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед данните за данните за пазарната оценка на имота от 32 900 лв., обосноваваща обжалваем интерес над минимално определения такъв по чл. 280 ал.2 ГПК.
С посоченото решение, в производството по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е отменено Решение от 29.06.2006 година постановено по гр.д.Nо 3332/2005 година на Софийския районен съд по уважения положителен установителен иск на Г. С. К. срещу „И” Е. София, с които е прието за установено, че тя е собственик на 470 кв.м.-празно място ,част от бивша ливада от 1.650 кв.м. м.”В” Горубляне , сега имот пл. Nо 26053 п-л VII кв. 4 от плана на НПЗ-Горубляне и е постановено ново решения , с което искът е отхвърлен.
След преценка на наведените доводи и представените съдебни решения, на който страната касатор обосновава допустимостта на касационното обжалване, съобразно дадените разяснения на ТР 1/2009 година на ВКС ОСГКТК , настоящият състав намира , че НЕ СА налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1т.2 ГПК,
С т.1 на посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС е приема , че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение, и посочи този въпрос е ли в противоречие с задължителната съдебна практика/ чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ , или се разрешава противоречиво от съдилищата, като се посочат и представят постановени в тази насока влезли в сила решения / чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, или е въпрос , с чието разрешение ВКС би реализирал основната ги задача на съд по уеднаквяване на съдебната практика и допринася с практиката си за развитие на правните институти.
Допустимостта на обжалването пред касационния съд може да бъде обусловена САМО ако поставеният въпрос е от значението за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства .
Релевираните с касационната жалба материално правни въпроси – за зачитане Решението на административния орган – ОбСЗГ за реституцията на земеделска земя в стари реални граници и уважаване на заявения ревандикационен иск срещу ответника- търговско дружество като трето лице по см. на чл. 10 ал.13 ЗСПЗЗ и за неправилното приложение на закона с възприетата теза , че след като има отчуждаване на земеделската земя с РМС, то реституцията следва да се извърши по друг ред и се прилагат правата на друг реституционен закон, а не по правилата на ЗСПЗЗ, не са въпроси , обусловили крайния правен извод на съда за да отхвърли иска, поради което и не могат да обусловят и допустимостта на касационното обжалване по делото.
За да се отхвърли иска по чл. 108 ЗС съдът е приел, , че ищцата Г не може да се легитимира като собственик по силата на земеделска реституция, тъй като към датата на приключване на реституционната процедура, процесният имот е включен в капитала на търговско дружество и ищцата не може да получи реално обезщетение- арг. на чл. 10б ЗСПЗЗ, позовавайки се на цитираната практика на ВКС.
Собствеността на Г. С. К. е възстановена с Решение от 16.10.2002 година на СРС-43 с-в по гр.д. Nо 9631/2001 година след отмяна на Решение Nо 228 /28.08.2001 година на ПК, в частта , с която ПК Младост е отказала възстановяването в стари реални граници правото на собственост на наследниците на С. Т. К. относно 470 кв.м., празно място, зелена площ в терена на „З”/ Завод за електро- преобразувателни елементи / по скица/, част от бивша ливада от 1.650 дка в м.”В”, Горубляне , сега имот пл.Nо 26053 п-л. II кв. 4 по НЗП-Горубляне. Въз основа на това съдебно решение, е постановено ново Решение Nо 228/ 02.06.2004 година на ОбСЗГ Панчарево, с което е възстановена собствеността на 470 кв.м. в стари реални граници,…….. , имот , заявен под Nо 7 от заявлението и установено с емлячен регистър 462/27.01.1992 година .
Ответникът-„И” Е. София, противопоставя своите права като правоприемник на държавна фирма „И”, регистрирана 1989 година на основание чл.11 ал.2 УКАЗ 56 , като правоприемник на прекратения с РМС 30/1989 година ЗЕПЕ досежно активите и пасивите по баланса от 31.12.1988 година, преобразувана е ЕАД, обявена в несъстоятелност , в това число и на процесните 470 кв.м., като част възложената по чл. 171 ал.4 ТЗ остатъчна маса от несъстоятелността от „място / терен/ върху , което са построени посочените сгради от 98 468 кв.м….., плюс мрежи за съоръжение на техническата инфраструктура и т.н. „
Правните изводи на съда са базирани единствено на последиците на законовата разпоредба на чл. 10б ЗСПЗЗ, поради обстоятелството на включването на терена , част от който е реституиран на ищцата по реда на ЗСПЗЗ, като актив на държавна фирма преди инициране на самата реституционна процедура. Поставените въпроси за зачитане или не на решението за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ, като административен акт, за правата на „трети лица„ по см. на ЗСПЗЗ и за приложимостта на друг ред или друг реституционен закон , не са предмет на решаващите мотиви на съда , поради което и не могат да бъдат основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, в контекста на разясненията на по ч. на ТР 1/2009 година на ВКС ОСГКТК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 50682/02.10.2009 год., заявена от Г. С. К. от гр. С. чрез адв. Д срещу въззивно Решение от 10. 08. 2009 година, по гр.възз.д. Nо 2785/2006 година на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :