О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 24.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 336 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Р. Д. В.,М. А. С.,Д. А. М., Р. В. М.,Т. И. К. и Г. И. М. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 12.11.2008г. по гр.д. №29/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите допустим ли е нов иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,ако ищецът може да се ползува от решение,постановено по същия ред по иск,предявен от негови сънаследници за същите имоти;допустим ли е иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ ако ищецът е подал заявление за възстановяване на собствеността върху същите имоти и ответниците не са оспорили материалноправната му легитимация в административното производство; допустимо ли е в диспозитива на съдебното решение по иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ вместо спрямо правата на ищеца,така както те са очертани в исковата молба съдът да се произнесе по отношение правото на възстановяване на собствеността общо и неперсонализирано за всички сънаследници;достатъчно ли е земеделските имоти,за които съществува спор за материално право по смисъла на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,да бъдат сравнявани само по площ и местонахождение;кои са меродавните съседи на един земеделски имот,който е възстановен в реални граници с решение на ПК/ОСЗ/-дали тези посочени от заявителя или тези,признати с решението на ПК/ОСЗ/;необходимо ли е за признаване на придобивния ефект на давностното владение владеещият сънаследник да отблъсне владението на останалите свои сънаследници.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.2 ГПК ответницата по касационна жалба Ю. К. Р. изразява становище,че сочените от касаторите основания за допускане на касационното обжалване не са налице по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 12.11.2008г. по гр.д. №29/2008г. Софийският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено на основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на Р. Д. В.,М. А. С.,Д. А. М.,Р. В. М.,Т. И. К.,Г. И. М.,Кирил Й. М. ,Славка Й. Д. ,Спасунка Й. К. и М. К. С., починала в хода на производството и заместена от своите наследници по закон Г. И. К. и Д. И. С. ,че описаните в диспозитива земеделски земи към момента на внасянето им в ТКЗС са били собственост на наследниците на К. Н. М. ,починал на 02.10.1944г.,а именно на Д. К. М. ,Еленка К. В. ,М. К. С.,Юлка К. Р. и Р. К. М.
По поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос са наличието на правен интерес от предявяването на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ въззивният съд е приел,че правният интерес от предявяването на иска е обусловен от обстоятелството,че е налице висящо административно производство за възстановяване на собствеността от страна на Ю. К. като наследник на общия наследодател К претенции от страна на наследниците на Д. К. ,че само те имат правото на възстановяване върху същите земи. Възражението за недопустимост на иска поради наличие на възможност за защита по административен ред /чл.14,ал.7а ЗСПЗЗ/ е прието за неоснователно,тъй като при наличие на спор за материално право изменението на лицата,в полза на които се извършва възстановяване на собствеността става въз основа на съдебно решение,с което този спор е бил разрешен. Прието е също така,че постановеното на 10.11.1999г. по гр.д. №10/1999г. решение на Самоковския районен съд,с което са признати правата върху процесните имоти на М. К. и низходящите на Е. К. като наследници на общия наследодател К,не води до недопустимост на предявения иск,тъй като правата на Ю. К. не са били признати по съдебен ред в това производство.
Изводите на съда по въпросите за допустимостта на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ съответствуват на дадените с ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС указания.
Дадените в т.3 на ТР №1/1997г. на ВКС указания по приложението на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ касаят хипотеза, при която искът е предявен за признаване,че правото на собственост върху подлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земи е принадлежало на общия наследодател към момента на образуване на ТКЗС,в който случай исковата молба,подадена от част от сънаследниците ползува и останалите за заявените с нея общи факти. В настоящия случай обаче предмет на разглеждане по гр.д. №10/1999г. на Самоковския районен съд и по настоящето дело са правата на всеки един от наследниците на К. Н. М. ,който е починал през 1944г.,т.е. преди образуване на ТКЗС. В съответствие с дадените в ТР №1/1997г. на ВКС указания въззивният съд е приел,че доколкото диспозитивът на постановеното по гр.д. №10/1999г. решение не ползува Ю. К. ,то за нея е налице правен интерес да предяви иск за установяване на своите права като наследник на К. Н. М. в отделно производство.
В съответствие с дадените в т.2 на ТР №1/1997г. на ВКС указания е разрешен и въпросът за допустимостта на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ с оглед наличието на все още висящо и неприключило производство по възстановяване на собствеността по подаденото от Ю. К. заявление. В съответствие с практиката на ВКС е прието,че щом е налице заявяване на един и същи имот от наследниците на общия наследодател и от наследниците на негов пряк низходящ, е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, доколкото самият факт на заявяване на имота и от наследниците на един от преките низходящи на общия наследодател сочи на наличие на оспорване на права,като едва след разрешаването на този спор за материално право постановеното от ОСЗ решение може да бъде изменено. Още повече че в административното производство по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, образувано по заявлението на един от наследниците на общия наследодател за възстановяване само на неговите права върху внесените в ТКЗС имоти,останалите сънаследници не могат да бъдат конституирани, респ. не могат нито да оспорят,нито да признаят правата му.
Не може да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване с оглед на обстоятелството,че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по отношение правото на възстановяване на собствеността общо за всички сънаследници,вкл. и спрямо наследниците на М. К. и Е. К. Така поставеният въпрос не може да се приеме за обуславящ наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като касаторите се позовават на права на други,участвуващи в производството лица, касационна жалба от които не е постъпила,при което не се навежда довод за произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по обема права, които Ю. К. претендира спрямо касаторите като наследници на Д. К.
По поставените в изложението въпроси за идентичността на спорните имоти в обжалваното решение е прието,че е налице идентичност между част от имотите,заявени за възстановяване по преписките на Ю. К. и наследниците на Д. К. с оглед заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза и данните,съдържащи се в останалите събрани по делото доказателства. Следва да се отбележи,че даваното от съдилищата различно разрешаване на така поставените въпроси се основава на установената по всяко дело конкретна фактическа обстановка и в този смисъл не може да се приеме,че тези въпроси биха могли да обусловят наличие на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Въпросът за момента,към който следва да се установи идентичността на границите на един земеделски имот също не може да бъде приет за обуславящ наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК с оглед предмета на правния спор,а именно установяване принадлежността на правото на собственост към минал момент /внасяне на имота в ТКЗС/,с оглед на което съпоставянето с границите на имота,посочени в решението на ОСЗ,особено когато правото на собственост е възстановено в нови реални граници, определени с план за земеразделяне,не би могло да обуслови крайния изход на правния спор.
По поставения в изложението въпрос за предпоставките,при наличието на които сънаследник може да придобие по давност правото на собственост върху недвижим имот в обжалваното решение е прието,че не е установено Д. К. М. ,син на общия наследодател, да е обработвал процесните имоти като свои до смъртта на общия наследодател,а след смъртта му да е отблъснал владението на останалите сънаследници,поради което не може да се приеме,че е придобил собствеността по давност.
Константна е практиката на ВКС,че когато се осъществява владение от сънаследник,за да се приеме,че в негова полза тече придобивна давност, той следва да отблъсне владението на останалите сънаследници като им противопостави намерение да владее целия имот само за себе си. Изводите на въззивния съд са съобразени с тази практика,като следва да се има предвид и обстоятелството,че основаните на преценката на различните установени по делото факти и тяхното правно значение различни разрешения на съдилищата досежно наличието на предпоставките за придобиване правото на собственост по давност не може да обуслови извод за наличие на противоречива практика.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя и въпросът за доказателственото значение на опис-декларацията за включване на земеделски земи в ТКЗС при доказване право на собственост в исково производство,като се поддържа,че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решение №346 от 12.06.1995г. по дело №2602/94г. на ІІІ ГО на ВС,решение №1818-а от 01.11.1995г. по гр.д. №2180/94г. на ІV ГО на ВС,в които е прието,че само декларация за внасяне на земеделски земи при влизане в ТКЗС не е достатъчна за доказване на правото на собственост.
Не може да се приеме,че е налице разрешаване на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС,тъй като изводите на въззивния съд,че към момента на образуване на ТКЗС правото на собственост върху процесните земи е принадлежало на всички наследници на общия наследодател,а не само на един от тях,не е основан само на данни за посочените в опис-декларациите земеделски земи,а на съвкупната преценка на всички доказателства и в този смисъл решението не съдържа извод,че опис-декларациите за внасяне на земеделските земи при влизане в ТКЗС са достатъчни за доказването на правото на собственост в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.
Не е налице разрешаване на поставените от касатора въпроси в противоречие с практиката на ВКС,поради което следва да се приеме,че не е налице поддържаното основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийския окръжен съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 12.11.2008г. по гр.д. №29/2008г. по описа на Софийския окръжен съд по подадената от Р. Д. В.,М. А. С.,Д. А. М.,Р. В. М.,Т. И. К. и Г. И. М. касационна жалба вх. №3145/29.12.2008г.
Председател:
Членове: