О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
гр. София,27.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1009 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д”, гр. В., подадена от процесуалните му представители адв. Н адв. Ангел Ц. срещу решение № 137 от 08.07.2009г. по в. гр. д. № 1050/2008г. на Апелативен съд Пловдив, 2 състав в частта, с която е оставено в сила решение № 41 от 19.06.2008г. по т. дело № 5/2008г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която „Д” О. , гр. В. е осъдено да заплати на „П” О. , гр. В. сумата 16 950 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за изработка в строителството от 10.07.2007г., протокол № 2, акт обр. 19 от 29.10.2007г., сумата 190 лв. – лихви за забава и разноски в размер 2 979 лв.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона: 1/ по приложението на чл. 157, ал. 3 и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и задължението на съда да извърши преценка дали вещите лица са отговорили на поставените задачи и направи цялостна самостоятелна преценка на събраните в двете съдебни производства доказателства – противоречие с решение № 932/25.09.1991г. по гр. д. № 699/1991г., ВС, I г. о., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г., ВКС, ОСГК, т. 19; 2/ по приложението на чл. 265, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, дължи ли се възнаграждение на изпълнителя по договор за изработка в строителството при отклонение от поръчката и изпълнение на работата с недостатъци или същото следва да бъде намалено – противоречие с решение № 431/07.06.2006г. по т. дело № 1025/2005г., ВКС, II г. о., решение № 310/03.04.2008г. по т. дело № 994/2007г., ВКС, II г. о.
Ответникът „П” О. , гр. В. чрез процесуалния си представител адв. Б оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283, ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че на 10.07.2007г. между страните е сключен договор, с който ответникът – касатор е възложил на ищеца, който е приел да извърши строително-монтажни работи съгласно количествена и стойностна сметка, и възложените СМР по първия етап от офертата и част от втория етап са извършени, за което е съставен двустранно протокол № 1 обр. 19, издадена е фактура и сумата в размер 63 850 лв. е платена от възложителя на изпълнителя. Решаващият съдебен състав е констатирал, че съставеният на 29.10.2007г. протокол № 2 за извършени СМР по етап втори не е подписан от възложителя и между страните е възникнал спор относно количеството и качеството на изпълнените СМР. Въз основа на подписания на 09.11.2007г. констативен протокол и заключенията на съдебно-техническите експертизи въззивната инстанция е приела, че част от изпълнените работи, описани в протокола от 09.11.2007г. са в отклонение на проекта, някои СМР не са изпълнени и е установила кои недостатъци са отстраними и кои неотстраними. За да направи извод, че предявеният иск е основателен за сумата 16 950 лв., Пловдивски апелативен съд е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 265, ал. 1, предл. трето ЗЗД намира приложение, като от дължимото възнаграждение в размер 17 600 лв. следва да се направи съответно намаление със сумата 650 лв., необходима за отстраняване на недостатъците съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, прието във въззивното производство – разходи за поставяне на стоманобетон, подравняване на стени в сутерен и етажи с мазилка.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Релевантните за настоящия спор материалноправни въпроси се отнасят до правата на възложителя при неизпълнени СМР и констатирани недостатъци на изработеното, до приложението на чл. 265, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, дължи ли се възнаграждение на изпълнителя по договор за изработка в строителството при отклонение от поръчката и изпълнение на работата с недостатъци или същото следва да бъде намалено, а процесуалноправните въпроси от значение за делото се отнасят до приложението на чл. 157, ал. 3 и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и задължението на съда да извърши преценка дали вещите лица са отговорили на поставените задачи и цялостна самостоятелна преценка на събраните в двете съдебни производства доказателства.
Релевантните процесуалноправни въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в Постановление № 7 от 27.12.1965г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г., ВКС, ОСГК, т. 19.
Релевантните материалноправни въпроси са решени в противоречие с постоянната съдебна практика, обективирана в решение № 310/03.04.2008г. по т. дело № 994/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 876/24.11.2004г. по гр. д. № 1068/2003г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 586/21.06.2007г. по т. дело № 227/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. на ВКС, ТК, решение № 240/14.06.2007г. на ВКС, ТК, решение № 677/20.10.2008г. по т. дело № 300/2008г. на ВКС, ТК, II отд., решение № 2927/30.11.1956г. по гр. д. № 5857/1956г. на ВС и други, съгласно която възнаграждение се дължи за изпълнените СМР и недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които при упражняването им могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение.
Поради изложените съображения въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137 от 08.07.2009г. по в. гр. д. № 1050/2008г. на Апелативен съд Пловдив, 2 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 342,80 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.