О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
гр. София, 03.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 358 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. ф. „З”, гр. С. чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Т. Ламбев срещу решение № 149 от 23.12.2008г. по т. дело № 240/2008г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение. С обжалвания съдебен акт е оставено в сила решение № 201/11.07.2008г. по гр. д. № 448/2007г. на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове от Д. ф. „З”, гр. С. против Г. Д. К. в качеството й на едноличен търговец с фирма „Г”, гр. П. за приемане за установено по отношение на ответницата, че в полза на ищеца са възникнали следните вземания: връщане на сумата 144 023,69 лв., представляваща предоставена от ищеца на ответната страна безвъзмездна финансова помощ по силата на сключен между тях договор № 760/26.09.2003г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специална предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/, който бил развален поради неизпълнение от нейна страна на задължения по чл. 4.17 и чл. 4.18 от него, сумата 10 497,57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 22.07.2005г. – 28.02.2006г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2006г. до окончателното плащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според касатора решението ще допринесе за точното прилагане на закона поради множеството спорни въпроси по програма САПАРД, по които няма съдебна практика, поради значимостта на програмата и непълнотата в законодателството, уреждащо реда и условията за отпускане на средства по нея. Касаторът обосновава развитието на правото със значимостта на своите функции и правомощия и въвеждането на практика по изключително важни обществени казуси от национален характер.
Ответникът Г. Д. К. като Е. „Г”, гр. П. оспорва касационната жалба, поддържа становище, че същата не отговаря на чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като не е посочен важният за спора правен въпрос.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че не е налице вземане на ищеца към ответницата, тъй като липсва каквато и да е злоупотреба от страна на Е. „Г” с предоставената й безвъзмездна финансова помощ, налице е изпълнение на поетото задължение по договора, реализирана е инвестиция в съответствие с целите, заложени в бизнес плана, и създадените активи се използват съобразно предназначението от самия едноличен търговец, получил помощта. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че направата на отвори и монтирането на врати, като по този начин процесният обект е свързан с останалите обекти, не променя строителната конструкция, не води до изменение на вида на конструктивните елементи, като обектът си запазва своята самостоятелност и не се препятства използването му по предназначение – една от целите на бизнес плана е разработване на възможността за хранене и поднасяне на напитки на преминаващи организирани туристически групи и индивидуални туристи и създаването на „топла връзка” между отделните обекти е насочено към по-рационално и ефективно използване на изградените активи въз основа на одобрената инвестиция. Относно липсата на легла в проверявания обект е установено, че пренасянето на част от леглата се е наложило поради ремонтни работи в съседните стаи в резултат на проливни дъждове и проникване на вода в стаите. Въз основа на изложените съображения въззивният съд е стигнал до извода, че ответницата не е нарушила чл. 4.17 и 4.18 от сключения между страните договор.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Касаторът не е посочил кой е важният за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е необходимо решеният конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от страна на въззивния съд да е релевантен едновременно и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Значимостта на програма САПАРД за развитието и разнообразяването на икономическите дейности и за развитието на земеделието и селските райони в Република България, както и функциите и правомощията на Д. ф. „З” не обосновават наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение по посочения законов текст предпоставя правният въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, от който зависи изходът на спора, да е значим, надхвърлящ рамките на конкретния казус и по сходни на него случаи да няма съдебна практика или ако има такава, то тя да е изгубила своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или се поставя въпрос за запълване на нормативната уредба.
От въззивното решение, данните по делото и касационната жалба настоящият съдебен състав приема, че въпросите, от които зависи изходът на спора между страните, са следните: дали ответницата е изпълнила или не е изпълнила задълженията си по сключения с ищеца договор № 760/26.09.2003г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специална предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/; дали констатираните в докладна записка вх. № 03-0416/1448/20.09.2005г. факти и обстоятелства представляват нарушение на задълженията по чл. 4.17 и 4.18 от сключения между страните договор. Този въпрос не е от значение за развитието на правото, тъй като е конкретен и зависи от събраните по делото доказателства, одобрените инвестиционни разходи, предвижданията в конкретния бизнес-план и използването на придобитите с предоставената безвъзмездна финансова помощ активи. Въззивният съд съд е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната взаимовръзка, въз основа на което е изградил и своите правни доводи. По въпроса за отговорността при неизпълнение на договорни задължения има формирана съдебна практика на ВКС, която е приложима и в настоящия случай и не се налага да бъде променяна.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 149 от 23.12.2008г. по т. дело № 240/2008г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: