О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 483
София, 10.08.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 31 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 391/2009 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Д. Ч. и А. Ч. , двамата от с. М., Пловдивска община с. определение от 24.02.2009 г. по гр. д. № 461/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 13.01.2009 г. по гр. д. № 3538/2008 г. на Пловдивски районен съд, с което е отказано да се допусне обезпечение на предявения от касаторите иск по чл. 389 ГПК, чрез спиране изпълнението по изп. д. № 2075/2008 г. на ДСИ при ПРС, образувано въз основа на изп. л. издаден по гр. д. № 3024/1997 г. на ПРС, с което касаторите са осъдени да премахнат част от стопански постройки, построени в собствения им УПИ в с. М.. Въззивният съд е намерил за неоснователно искането за допускане на обезпечение на иска, тъй като е констатирал, че същият не е основан на факти, настъпили след постановяване на решението и с исковата молба не са представени доказателства в негова подкрепа. Поддържа довод за нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата. Относно допустимостта на обжалването се позовава на нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, без да конкретизира някоя от трите хипотези и да се мотивира за това.
Ответницата по жалбата Л. Д. я намира за неоснователна. Твърди, че искът по чл. 389 ГПК не е основан на нов факт, настъпил след влизане в сила на осъдителното решението. Заявеното в исковата молба, че терасата, която е изпълнена върху покрива на построените в имота до вилната сграда постройки, заедно с вилната сграда са узаконени през 2002 г. с влязла в сила заповед, е факт, осъществил се преди влизане в сила на решението. Той е бил известен на съда, и съобразен от тричленния състав на ВКС, който е потвърдил въззивното осъдително решение по гр. д. № 2346/2003 г. на ПОС по чл. 109 ЗС, с което касаторите са осъдени да премахнат стопански постройки с височина 2.00 м., покрити с бетонна плоча и служещи за тераса към вилната сграда построена в собствения им в УПИ ХVІ от кв. 41 по плана на с. М..
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен акт и е допустима.
От фактическа страна е установено, че въз основа на влязло в сила решение, постановено по иск по чл. 109 ЗС, касаторите са осъдени да премахнат стопански постройки с височина 2 м., покрити с бетонна плоча, използвана за тераса с влязло в сила решение на 19.07.2007 г. В касационно производство, развило се по повод жалба срещу въззивното осъдително решение, е обсъден фактът, че вилната сграда и постройките до нея, използвани за тераса, са построени през 1981 г. и узаконени през 2002 г. Съдът е приел, че узаконяването на постройките не ограничава защитата по чл. 109 ЗС, след като те смущават и препятстват спокойното ползване на съседния имот.
След образуване на изпълнително дело въз основа на издаден изп. лист на основание влязлото в сила осъдително решение по чл. 109 ЗС, длъжниците – касатори, са предявили иск по чл. 389 ГПК, като са поддържали, че в притежавания от тях имот не съществуват стопански постройки, каквито са осъдени да премахнат и това обуславя интереса им от иска. Като доказателства към исковата молба са представили писмени такива, с които установяват узаконяването на вилната сграда и постройките до нея, чиито покрив е оформен като тераса към сградата.
След преценка на тези факти, съдът е намерил за неоснователно искането за допускане обезпечение на предявения иск, чрез спиране изпълнителните действия по образуваното изп. д. за премахване на постройките.
Отказът за допускане на обезпечение е оставен в сила с обжалваното въззивно определение.
След проверка на данните по делото и въз основа на изложението към жалбата настоящият състав на ВКС на РБ, І г. о. намира, че не е налице предпоставка за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
Формалното позоваване на нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК не удовлетворяване изискването, установено в чл. 284 ГПК за посочване на основание за допускане на касационно обжалване и мотивирането му. В изложението не е посочен кой е процесуалният въпрос, от значение за производството по обезпечаване на иска, който е решен от съда и дали даденото разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, или се решава противоречиво от съдилищата, или има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. От изложените обстоятелства и доводи в изложението не може да се изведе предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 24.02.2009 г. по гр. д. № 461/2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.