О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
София, 11.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.09.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №539/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Ц. Г. Н. от [населено място],чрез пълномощника й адвокат С. В.,против решение от 07.03.2011г. на Софийски градски съд,ІVа въззивен състав,постановено по гр.д.№2845/2006г. по описа на същия съд.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,наречено от касатора”приложения съгласно член 280 ГПК към касационната жалба”, се заявява/цитирам/:
„На първо място считаме,че е налице безспорно противоречие в практиката,а и с разпоредбите на член 15,ал.2 от З./отм/-индивидуалните административни актове,които се явяват описаните в касационната жалба Решения на ПК,същите се подписват от председател и секретар на колективния орган/какъвто в случая представлява ПК/,което и с оглед атакуваното Решение не е взето предвид от съда.
В тази връзка са изложените от нас аргументи в подкрепа на неправилността на решението на първоинстанционния съд,както и аргументите ни против атакуваното с Касационната жалба,въззивно Решение.
В подкрепа на горното са редица Решения на съдебната практика,като например –РЕШЕНИЕ от 20.08.2008г. на СРС,51с-в,по гр.д.№10788/2007г.-влязло в сила на 28.01.2009г.,РЕШЕНИЕ от 29.10.2007г. на СРС 45с-в по гр.д.№9661/2007г.-влязло в сила на 16.11.2007г.,в които съдилищата са възприели становище,които кореспондират на изложеното от нас във връзка с решаването на конкретния казус.
Предвид горното,считаме че разглеждането на настоящия казус от ВКС освен до правилното му решаване,а така също би било от значение и за еднаквото и точно прилагане на закона при разглеждането на подобни казуси,което от своя страна се явява и съществена предпоставка за тълкуването на закона и за развитието на правото.”
Ответникът по касационната жалба Е. К. М.,чрез пълномощника си адвокат В. М.,в депозирания по делото писмен отговор,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.Видно от цитираното изцяло съдържание на изложението на касатора,в същото липсва формулиран такъв правен въпрос,а с последното всъщност се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,в подкрепа на които оплаквания се цитира съдебна практика,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване предвидени по член 280,ал.1 ГПК.Това е така ,защото контрола за законосъобразност на въззивното решение ще се осъществи след допускането му до касационно обжалване,в производството по член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение, както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат другите основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.03.2011г. на Софийски градски съд,Гражданско отделение,ІV –а въззивен състав,постановено по гр.д.№2845/2006г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: