ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 483
София, 11. април 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1276 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Бургаския окръжен съд от 31.05.2012 г. по гр.д. № 837/2012, с което по реда на чл. 294 ГПК е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за съществуване на вземането за връщане на даденото без основание по чл. 55 ЗЗД със законни лихви по чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът П. В. В., представляван от адв. З. М. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за необходимостта в заявлението да бъде посочено основанието, от което произтича вземането и неговата правна квалификация и за задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Д. Р. Р., представлявана от адв. К. Т. от Б. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение – въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в заявлението трябва да бъдат посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но не и правната квалификация на правоотношението, както и че е изпълнил задължителните указания на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона във връзка с правната квалификация на исковете за съществуване на вземането, предявени по реда на чл. 422 ГПК. Ответникът по касацията счита, че въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е платил и ответникът е получил по две разписки сумите 6.000 и 6.250 евро, без в тях да е посочено основанието за плащане. Ищецът е имал задължение към ответника по два записа на заповед, върху които не е извършено отбелязване за извършени плащания съгласно чл. 492, ал. 3 ТЗ и доколкото друго основание за получаване на сумите не е установено от ответника, следва да се приеме, че даденото е без основание и подлежи на връщане.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 31.05.2012 г. по гр.д. № 837/2012.
Указва на касатора П. В. В. и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 480,00 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.