3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
София, 12.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. Славчева
ч. т. дело № 276/2011 година
Производство по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Министерство на правосъдието срещу определение /погрешно посочено като „решение”/ № 57/12.01.2011 г. по т. д. № 583/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, с което е била оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по това дело решение № 687 от 06.10.2010 г. в частта му за разноските досежно неприсъденото адвокатско възнаграждение за участието на юрисконсулт в същото въззивно производство.
В частната жалба са въведени доводи за неправилност на атакуваното определение по чл. 248 ГПК, предвид постановяването му при допуснато от състава на Пловдивския апелативен съд съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 78, ал. 8 ГПК, според което присъждане в полза на юридически лица „и на адвокатско възнаграждение” се допуска, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по частната жалба по реда и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на второ отделение приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение по чл. 248 ГПК, подлежащо на обжалване пред ВКС поради това, че решението по същото дело подлежи на касационен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
С въззивното решение, чието изменение в частта му за разноските е било поискано от министерство на правосъдието – като юридическо лице /по смисъла на чл. 42, ал. 2 от закона за администрацията/, представляващо надлежна страна по т.д. № 583/2010 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, последният е потвърдил благоприятното за този ищец първоинстанционно осъдително решение – вкл. и в частта му с която, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, на същото учреждение е било присъдено освен адвокатско възнаграждение в размер на 5 046.80 лв., още и юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 10 846 лв. Отказът на въззивната инстанция да процедира идентично в изпълнение на правомощието си по чл. 81 ГПК е бил аргументиран с тълкуване на текста на чл. 78, ал. 8 ГПК, според което разпоредбата намирала приложение само когато дадено юридическо лице е било представлявано пред съда от юрисконсулт – „но не и едновременно с адвокат, на когото възнаграждението е уговорено и платено”.
Обжалваното определение е правилно.
Във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд Министерството на правосъдието освен от младши юрисконсулт, е представлявано и от редовно упълномощен „до завършване на делото във всички съдебни инстанции” адвокат от АК-П. /пълномощно № ЛС-04-142 от 17.07.2009 г. на стр. 76 от първоинстанционното дело/. Следователно юридическото лице настоящ частен жалбоподател е имало в процеса двама процесуални представители. Логическото тълкуване на чл. 78, ал. 8 във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК налага извод, че при уважаване изцяло на предявения иск, какъвто е и процесният случай, на ищеца се дължи присъждане на разноски за производството „и възнаграждение за един адвокат”, докато употребеният в първия от двата текста съюз „и” сочи, че на юридическото лице се дължи адвокатско възнаграждение, ако то е било защитавано от юрисконсулт, независимо от обстоятелството, че последният е в трудово правоотношение с него.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 57 от 12.01.2011 г., постановено по т. д. № 583/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: