О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
Гр.София, 14.06.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.537 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура Варна срещу решение №.146/12.11.18 по г.д.№.498/18 на Апелативен съд Варна – с което е потвърдено реш.№.1470/8.08.18 по г.д.№.489/18 на ОС Варна в частта за осъждане на Прокуратурата на РБ да плати на Н. С. Р. 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано 27.04.17 до окончателното изплащане, със съответно присъждане на разноски,
Ответната страна Н. С. Р. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди предвид чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ – тъй като по повдигнато срещу ищцата от орган на Прокуратурата на Република България обвинение в извършването на престъпление, впоследствие тя е била призната за невиновна с влязла в сила присъда. От фактическа страна е изяснено, че на 4.08.11 Н.Р. е привлечена като обвиняема за извършване на престъпление по чл.256 ал.2 вр. с ал.1 НК и чл.282 ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 и чл.20 ал.2 НК /за това, че на 29.12.06 в качеството си на служител на ТД НАП Варна, чрез използване на документи с невярно съдържание, е дала възможност на дружество да получи от държавния бюджет неследваща му се парична сума в особено големи размери /124583,46лв./, като издала документ, с който му е възстановено ДДС в посочения размер, и за това, че на същата дата в съучастие като съизвършител, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение-инспектор по приходите в ТД НАП Варна, не изпълнила служебните си задължения по извършена проверка на гореспоменатото дружество във връзка с издаден акт за прихващане и възстановяване, като от деянието са настъпили значителни вреди и то съставлява особено тежък случай/; със заповед от 25.08.11г е била временно отстранена от длъжността „главен инспектор по приходите“ в отдел Контрол при ТД на НАП; с влязла в сила (след потвърждаване от ВКС) на 27.04.17г. присъда /от 17.03.16 по нохд №.227/14/ на ОС Варна е била призната за невиновна. Въззивната инстанция е установила, че незаконното обвинение е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания и здравословни проблеми. Ищцата е работила в Дирекция „Средни данъкоплатци“ от 2010г. и се е ползвала с авторитет и уважение сред колегите си, била толерантна, спокойна и задълбочена – а след временното й отстраняване се променила: станала потисната, резервирана, отчаяна, обезкуражена; при разговори чувствала срам и неудобство; тревожела се за финансови проблеми /семейството й имало две деца, едното от които се обучавало във Франция, и теглени кредити/; здравословното й състояние се влошило – вдигнала кръвно налягане, болял я корем, венците й кървели, не можела да се храни. Назначената СПЕ установила, че към момента на прегледа била потисната, тревожна, с белези на патологичен душевен живот; в ситуации на затруднения и опозиции е склонна към бърз интензитет на негативните емоции и експлозивно отреагиране на напрежението; налице е слаба комуникативна връзка с другите и склонност към социална самоизолация, като възстановяването й протичало трудно, имайки предвид личностовите особености и съпътстващите здравословни проблеми; към момента на изследване са налице емоционални преживявания предимно в негативния емоционален регистър, има данни за тревожни преживявания, като психичните оплаквания се диагностицират като смесено тревожно-депресивно разстройство. Назначената СМЕ е установила, че намалената дъвкателна функция при ищцата е свързана със заболяване на цялостната храносмилателна система, а една от причините за поява на парадонтит е преживяното силно нервно сътресение; в същата посока е и заключението на вещото лице специалист по вътрешни болести и гастроентерология /което сочи, че оплакванията през процесния период като проява на заболявания на храносмилателния тракт – хроничен еритемоексудативен гастрит, ерозивен булбит и синдром на раздразненото дебело черво (впоследствие трайно повлияни от медикаментозно лечение и преминали), са били в причинно-следствена връзка с дисбаланс в нервно-психическия й статус, със стреса и негативните емоции, които е имала през този период/. За да определи дължимото обезщетението, въззивната инстанция е съобразила продължителността на производството /5г. 8м. 23д./, тежестта на повдигнатите обвинения, вкл. и като последица за работата като инспектор в ТД НАП Варна, интензитета на търпяните болки и страдания, в това число стрес и депресия, загуба на доверие от близки, приятели и колеги, уронване на доброто име в обществото и като професионалист, наличните медийни публикации във връзка с разследването, влошаването на здравословното състояние /физическо и психическо/ – и е приела, че сумата, която би могла да репарира вредите, възлиза на 30000лв.
Касаторът Прокуратурата на РБ се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за „критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД“, в противоречие с практиката на ВКС /т.ІІ ППВС 4/68, реш.№.337/22.06.10 по г.д.№1381/09, ІІІ ГО реш.№.407/ 26.05.10 по г.д.№.1273/09, ІІІ ГО, реш.№.532/24.06.10 по г.д.№.1650/09, ІІІ ГО, реш.№.149/2.05.11 по г.д.№.5474/10, ІІІ ГО, реш.№.123/23.06.14 по г.д.№.254/14, ІІІ ГО/. Втората част на изложението му по чл.284 ал.3 ГПК не се съдържа ясно формулиран изричен правен въпрос, а преповтаря посочени в касационната жалба оплаквания за процесуални нарушения-които съставляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.
Във връзка с въпроса по приложението на чл.52 ЗЗД следва да се има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/04 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касатора т.ІІ от ППВС №.4/23.12.68 са определени критериите за понятието „справедливост“. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Като такива в практиката, вкл. цитираната, са възприети продължителност на наказателното производство, тежест на повдигнатото обвинение, наложени мерки за процесуална принуда, характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст, обществено и социално положение, отражения върху личен, професионален и обществен живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването, личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда, съществуващите обществено-икономически условия на живот /изброяването е примерно, а не изчерпателно-от значение с оглед конкретиката на случая могат да са и други обстоятелства, които следва да бъдат преценени комплексно/. В случая тези критерии са били съобразени от въззивната инстанция – която е отчела продължителността на производството, тежестта на повдигнатите обвинения, отражението върху живота на пострадалата, в това число последвалото отстраняване от работа, семейното и професионалното й положение, интензитета на търпяните болки и страдания, вкл. появилите се психични и здравословни проблеми /следва да се има предвид и, че при определени професии (магистрати, адвокати, полицаи, военни, митнически, данъчни служители и др.) очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени; по общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии, в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера-като това важи в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионалната реализация-реш.№.344/24.11.14 по г.д.№.2378/14, ІV ГО, реш.№.267/26.06.14 по г.д.№.820/12, ІV ГО и др./, като, предвид присъдения размер, обезщетението на практика е съобразено и с обществено-икономическите условия. При тези обстоятелства въззивният съд е извършил преценката си на база именно на установените критерии и обстоятелства и не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС и основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Доколкото във втората част от изложението липсва изрично формулиран правен въпрос – а се съдържат оплаквания за процесуални нарушения, следва да се има предвид, че основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване по критериите на чл.280 ГПК – при разглеждане на касационната жалба по същество. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело съдържание, което е различно от това, което ще изведе съдът /т.1 ТР №.1/09 от 19.02.10/. Само за пълнота би могло да се посочи, че наличието на приятелски отношения между ищцата и свидетелите само по себе си не дисквалифицира дадените от тях показания, а е основание за кредитирането им при условията на чл.172 ГПК. В случая всички свидетели възпроизвеждат свои преки, непосредствени и трайни впечатления, показанията им съвпадат, а тези на св.Н. /които и сами по себе си установяват търпените от Н.Р. негативни изживявания и техния интензитет/ са на свидетел, който е колега на ищцата и не е в близки приятелски отношения с нея. При това положение, кредитирани при условията на чл.172 ГПК, свидетелските показания установяват търпените болки и страдания, които са взети предвид при определяне на дължимото обезщетение /отделно от това повдигането на обвинение в извършване на престъпление, внасяне на обвинителен акт в съда, цялото наказателно производство, нормално влияят негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното-реш.№.480/23.04.13 по г.д.№.85/12, ІV ГО и др./. От друга страна, заключенията на изслушаните /три броя/ медицински експертизи не съставляват безкритично възпроизвеждане на дадена от освидетелстваната информация, а се базират на представената документация (описана и в самите експертизи), извършен преглед и използвани от вещите лица утвърдени методики и тестове на изследване. Назначаване на повторни или разширени експертизи не е искано и приетите заключения правилно са били обсъждани от съда и взети предвид – наред и при съвкупна преценка с останалия доказателствен материал.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат 500лв. разноски за адвокатски хонорар на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.146/12.11.18 по г.д.№.498/18 на Апелативен съд Варна.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да плати на Н. С. Р., ЕГН [ЕГН], 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: