О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
С., 15.12. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4513/2017 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Т. В. Й., Ю. Д. П. и П. Д. П., чрез адв. Н. Г., срещу определение № 3036 от 27.09.2017г., постановено по ч.гр.д.№ 2351/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 01.02.2017г., постановено по гр. д. № 15803/2015 г. на Софийския градски съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната подадената от тях срещу [фирма] и [фирма] искова молба.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че ищците в качеството си на ипотекарни длъжници, които не са лично задължени към ответника [фирма], имат право да получат от цената на процесния имот необходимите разноски, които са сторили за него, с които е увеличена стойността му след учредяване на ипотеката в полза на ответната банка. Сочи се, че имотът неправилно е оценен и продаден на публична продан, неправилно е приложено правилото на чл. 92 ЗС и ищците имат право на обезщетение за неоснователното обогатяване на купувача, придобил собствеността върху имота чрез публичната продан. Жалбоподателите считат за неправилни дадените от първоинстанционния съд указания за уточняване на понятията необходими и полезни разноски, солидарна отговорност и активна и пасивна легитимация на страните. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за извършване на съдопроизводствени действия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване като общо основание по чл. 280, ал.1, ГПК /в редакцията на ДВ бр. 47 от 2009 г./ се поставят следните въпроси, уточнени от настоящия състав: 1) „Когато върху поземлен имот, в който се осъществява строителна дейност и се изгражда къща-близнак на етап акт – образец 14, с отделен идентификационен номер по КК, служещ за обезпечение на ипотечен кредит, е насочено принудително изпълнение, приложимо ли е правилото на чл. 92 ЗС и имат ли право ипотекарните длъжници, които не са кредитополучатели, на парично обезщетение ако имотът се продаде на цена, която не включва построената с кредитната сума къща-близнак?“, 2) „Следва ли страната, която е ипотекарен длъжник, без да е кредитополучател, да е задължена да формулира точно колко е претенцията за обезщетяването й от проведената публична продан, ако се приеме, че има основание да иска обезщетение, поради многократно увеличение на стойността на ипотекираното имущество?“ и 3) „Обогатява ли се неоснователно купувачът по публична продан, който освен придобития имот придобива и такъв, който не е описан и оценен коректно от съдия-изпълнител като отделен самостоятелен обект на собственост?“ Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие на въззивното определение с тълкувателно решение № 5/2015г. на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищците основават претенцията си на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване. Твърденията им са, че за обезпечаване на чужд дълг първата от тях учредила ипотека върху дворно място и изградена в същото постройка; че докато продължавали търговските правоотношения между кредитора и длъжника по обезпеченото вземане ищцата дарила на внуците си (другите двама ищци) право на строеж върху земята и те изградили до ниво на завършеност сграда; че за неизпълнение на кредитния договор имотът бил изнесен на публична продан без новопостроената сграда да бъде калкулирана при оценяване на имота; че не била приложена разпоредбата на чл. 177 ЗЗД спрямо втория и третия ищец, които тъй като осъществили подобрения в имота, предмет на публичната продан, увеличаващи стойността му били привилегировани кредитори. Сочели, че от бездействието им в изпълнителното производство да оспорят оценката и начина на разпределение на сумите от проданта двамата ответника се обогатили неоснователно за сметка на ищците, които са обеднели, извършвайки подобренията на имота (изграждането на втора сграда). Съдът приел, че претенциите са предявени при условията на активна и пасивна солидарност, но ищците, въпреки дадените указания, не обосновали основанията, пораждащи солидарността. Счел, че не е уточнено в какво се изразява обедняването на всеки отделен ищец – като пълна и частична претенция и обогатяването на всеки ответник. Обосновал е, че при неоснователното обогатяване има връзка между обогатяването и обедняването и при липса на основание за солидарна претенция сумата не може да се разпредели поравно съобразно броя на страните. В случая нямало достатъчно фактически твърдения защо и с колко всеки от ищците е обеднял, защо и с колко всеки от ответниците се е обогатил и колко възлиза искът на всеки ищец спрямо заявената частична претенция от 30 000 лв. Въззивният съд посочил, че едва при редовна искова молба, съдържаща ясни изявления на ищците за правопораждащите факти, размера на претенциите и основанията за ангажиране отговорността на ответниците би се поставил въпросът за установяване на размера на претендираните суми, чрез назначаване на техническа експертиза, който е свързан с доказателствения процес. В случая въпреки многократното оставяне на исковата молба без движение ищците не са отстранили пороците на исковата молба. С оглед на това е приел, че правилно исковата молба е върната и производството по делото прекратено.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК /в редакцията на ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г./, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В конкретния случай с формулираните от жалбоподателите въпроси не се обосновава наличието на общо основание за допускане на касационното обжалване. Същите не са включени в предмета на спора и не са обусловили правната воля на съда. Решаващият мотив на съда е, че исковата молба е нередовна, поради неяснота на исковите претенции относно тяхното основание и размер, както и, че неколкократно дадените указания за отстраняване на констатираната нередовност не са изпълнени. С оглед на това поставените въпроси са свързани по същество с евентуалната основателност на предявените искове, която се преценява с крайния съдебен акт след проведено съдебно производство, инициирано с редовна искова молба. Поради липсата на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъжда наличието на поддържаното специфично основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В обобщение не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3036 от 27.09.2017г., постановено по ч.гр.д.№ 2351/2017г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: