О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483/15.09.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. СЛАВЧЕВА
Н. М.
като разгледа докладваното от съдия М. т.д.№2038 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. К. Ц. в качеството на ликвидатор на „И. Ц. Г.”, Германия срещу определение №161 от 22.05.2015 г. постановено по т.д.№3227/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. К. Ц. в качеството на ликвидатор на „И. Ц. Г.”, Германия срещу решение от 26.06.2014 г. по в.гр.д.№364/2014 г. на ОС Русе.
В жалбата се навеждат доводи, че определението е неправилно, като се посочва, че спорът по делото не е търговски, а и тази преценка не може да се осъществи пред последната съдебна инстанция, още повече че в решението на въззивния съд изрично е указана възможността за касационното му обжалване. С оглед изложеното се иска отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба – И. Й. Д. не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като вземането, предмет на предявения иск, произтича от споразумение, сключено между търговец и търговски пълномощник и свързано с упражняваното от търговеца занятие, което определя характера на делото като търговско, а размерът на цената на предявения иск е под законово определения в разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010 г./.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно установената практика на ВКС понятието „търговско дело” по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК е по-широко от „търговски спор” по смисъла на глава X. на ГПК, респективно същите не са тъждествени – както поради разликата в използваната от законодателя терминология, така и поради обстоятелството, че с оглед разпоредбите на чл.104, ал.1, т.4, вр. чл.365, ал.1 от ГПК, търговски дела с размер на цената на иска под 25 000 лв., се разглеждат от районните съдилища по общия исков ред, а не по реда на глава X. на ГПК, приложима само по отношение на търговски дела, разглеждани от окръжните съдилища като първа инстанция.
В този смисъл търговският характер на делото не може и не се определя от процесуалния ред, по който се разглежда материалноправният спор и тъй като в случая предмет на делото са права, възникнали във връзка с неизпълнение на задължение по споразумение, сключено между търговец и търговски пълномощник и свързано с упражняваното от търговеца занятие, то делото е търговско, а при цена на иска под 10 000 лв., на основание чл.280, ал.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационен контрол. В този смисъл указанията на въззивният съд, че решението подлежи на обжалване са неправилни, а и същите не могат да породят право на жалба, което законът не е предвидил.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №161 от 22.05.2015 г. постановено по т.д.№3227/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.