Определение №483 от 17.7.2019 по тър. дело №991/991 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 483
гр. София, 17.07. 2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 991 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Ост Трейдинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. П. срещу решение № 281 от 04.12.2018 г. по в. т. дело № 460/2018 г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 455 от 11.06.2018 г. по т. д. № 1698/2017 г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на дружеството е определена датата 24.06.2017 г.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че изводът за неплатежоспособност на дружеството към 24.06.2017 г. не кореспондира на представените и приети по делото доказателства, включително заключението на съдебно-икономическата експертиза. Счита, че от доказателствата се установява, че дружеството е свръхзадължено едва към 21.11.2017 г. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК излага съображения за допускане на касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото:
1. „Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи според най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение с характеристиките по чл. 608, ал. 1 ТЗ, ако към сочената дата са налице кумулативно всички признаци, които характеризират неплатежоспособността по чл. 608 ТЗ. Посоченият по-горе негативен фактически състав, в своята съвкупност следва ли да е изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца или е достатъчно да е само обективно и трайно състоянието, без да е налице характеристика на необратимост?“ По отношение на този материалноправен въпрос касаторът поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, защото законът е непълен, няма трайно установена практика, поради което следва да се създаде и утвърди съдебна практика.
2. „Длъжен ли е въззивният съд да изследва актуалното финансово- икономическо състояние на длъжника към момента на приключване на устните състезания, като в тази връзка преди това извършва служебно необходимите съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, включително по своя инициатива да задължава страните да представят необходими доказателства, вкл. и чрез използване на специалните знания на експерти във всяка една от фазите на производството по несъстоятелност да установява актуалното финансово-икономическо състояние?“ Касаторът поддържа, че посоченият процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 241/21.06.2012 г. по т. д. № 158/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение № 164/30.11.2016 г. по т. д. № 284/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Ответникът „Домейн Бойар Интернешънъл“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Ц. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като касаторът не е изложил никакви съображения, които да обосноват направеното искане за допустимост, и е формулирал бланкетни въпроси, които не са от значение за развитието на правото.
Ответникът „Обединена българска банка“ АД, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения по чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да определи началната дата на неплатежоспособност, въззивният съд е извършил преценка на финансово – икономическото състояние на длъжника „Ост Трейдинг“ ЕООД посредством коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, въз основа на които е установил началния момент на обективната трайна неспособност на дружеството да погасява своите краткосрочни/текущи задължения с краткотрайните си/текущи активи. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на „Ост Трейдинг“ ЕООД е определена датата 24.06.2017 г., съдебният състав е приел, че на 24.06.2017 г. е настъпил падежът на задълженията по договорите за кредит към ОББ, АД, с което размерът на краткосрочните задължения рязко се е увеличил и на фона на влошеното финансово – икономическо състояние дружеството не е било в състояние да обслужва задълженията си с наличното си имущество.
Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдебният състав е установил: 1/ размера на задълженията на длъжника към момента на изготвяне на експертизата по счетоводни данни, формирани като задължения по получени заеми, към доставчици, получени аванси, към работници, НАП и други задължения – общо 8 117 883,73 лв.; 2/ размера на активите на дружеството, формирани от транспортни средства, вземания от клиенти и банкова наличност – общо 8 212 403,13 лв.; 3/ просрочените вземания от клиенти, най-старото от които е от 10.12.2012 г., и неизвършената спрямо тях обезценка; 4/ съобразил е неосчетоводените задължения към НАП в размер 48 383,33 лв. и към ОББ АД в размер 302 712,26 лв.; 5/ отчел е, че в стойността на осчетоводените при длъжника задължения в размер 8 117 883,73 лв. са включени и задълженията към ОББ в размер на 4 099 834,12 лв.; констатирал е наличието на разлика в размер 302 712,26 лв. – по счетоводните книги на банката към 21.12.17г. задължението е 4 402 546,38 лв., а съобразно издадения на 21.11.2017 г. изпълнителен лист на ОББ АД срещу ответника разликата е в размер 252 014,28 лв. и е формирана от обезщетението за забава и разноските. Като е взел предвид задължението по изпълнителния лист /по договора за кредит/, въззивният съд е констатирал, че задълженията в размер 8 369 898,01 лв. са повече от активите – 8 212 403,12 лв. Съобразил е формираната счетоводна печалба за 2016 г. в размер на 207 549,27 лв., формираната счетоводна загуба за 2017 г. в размер на 2 325 721,16 лв., преустановената търговска дейност на 20.11.2017 г. и неизвършваната търговска дейност през 2018 г. При анализа на икономическото състояние на длъжника съдебният състав е изяснил структурата на актива и пасива, като е посочил различните компоненти по вид и размер. Въз основа на изложените констатации и правни доводи е направил извод за необратимия характер на финансовите затруднения на длъжника. Въззивната инстанция е отчела и предприетото на 10.11.2017 г. отчуждаване на дълготрайни материални активи на стойност 371 900,47 лв. и липсата на погасяване на задължения с получените парични средства. Посочила е, че датата на издаване на изпълнителния лист за вземането на банката – 21.11.2017 г., не може да бъде определена като начална дата на неплатежоспособността, предвид настъпилия падеж пет месеца по-рано.
Във въззивното решение са посочени коефициентите за финансова автономност, задлъжнялост, обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към 2017 г. и 28.02.2018 г. /коефициент на финансова автономност – 0.012, на задлъжнялост – 86.362, на обща и бърза ликвидност – 1.011, на незабавна и абсолютна ликвидност – 0.000/, коефициентите на приходи от продажби и рентабилност на собствен капитал, пасиви и активи към 2017 г. – отрицателни стойности, и е отчетено, че при включване на неосчетоводените задължения, коефициентите се променят към по-ниски стойности. Отчетени са установените характеристики на актива, изразяващи се в просрочени вземания от клиенти като основно перо и необходимостта от преоценка, размерът на неосчетоводените задължения към НАП и ОББ АД, както и нулевите стойности на коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност. По делото са налице данни, че част от вземанията са от свързани с длъжника лица.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора в т. 1 от изложението материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Доводът е за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния правен въпрос е формирана константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. В множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 44/04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 202/10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 80/08.10.2015 г. по т. д. № 1565/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 225/08.12.2016 г. по т. д. № 2572/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 220/07.02.2018 г. по т. д. № 758/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други/, различни съдебни състави на ВКС са приели, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл. 608 ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като проявление на неплатежоспособността. Релевантен за определяне на началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респективно отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само фактът на спирането на плащанията, а и причините за това – липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника. В решение № 80/08.10.2015 г. по т. д. № 1565/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. е посочено, че влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи и рязко, ако в един и същ момент се падежират значима част от дългосрочните до този момент задължения на длъжника /включително когато са само към един кредитор/, които се трансформират в краткосрочни, ако това води до обективна невъзможност търговското дружество да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез съответните икономически показатели.
В настоящия случай въззивният съд в съответствие с константната практика на ВКС е извършил преценка на цялостното икономическо състояние на длъжника посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, анализирал е структурата на активите и пасивите, установил е влошаването на икономическото състояние през 2017 г. и началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните си /текущи/ активи. Във въззивното решение са отчетени причините за спиране на плащанията към кредиторите и е съобразен моментът на падежиране на значима част от задълженията на длъжника, които водят до трайна и обективна невъзможност „Ост Трейдинг“ ЕООД да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи.
Формулираният в т. 2 от изложението процесуалноправен въпрос е ирелевантен, тъй като не е включен в предмета на делото пред въззивната инстанция и не е обусловил изводите на съдебния състав. Въпросът за задължението на въззивния съд да изследва актуалното финансово – икономическо състояние на длъжника към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство, би бил относим, ако решението на Варненски окръжен съд беше обжалвано изцяло. В хипотезата на влязло в сила първоинстанционно решение в частта, с която е обявена неплатежоспособността на длъжника и е открито производство по несъстоятелност, и обжалване на решението само в частта за началната дата на неплатежоспособността, какъвто е настоящият случай, липсва основание за установяване на актуалното финансово – икономическо състояние на длъжника към датата непосредствено преди приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Следователно доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулирания в т. 2 от изложението процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 281 от 04.12.2018 г. по в. т. дело № 460/2018 г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top