3
гр. д. № 4742/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 483
София, 18.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 16 септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 4742/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
А. И. Т. и Г. И. Т. са подали частна жалба срещу определение № 1497 от 16.05.2013 г. по в. гр. д. № 3883/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение направено от жалбоподателите искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, но е недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Определението, предмет на обжалване, е постановено от въззивния съд в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК по искане на жалбоподатели за изменение на въззивното решение от 16.05.2013 г. по гр. д. № 3883/2012 г. на ПлОС в частта за разноските. Въззивното производство е било образувано по жалба на В. П. срещу решение на първоинстанционния Асеновградски районен съд, с което е отхвърлен предявен от В. П. срещу жалбоподателите установителен иск за собственост на поземлен имот № 37633.63.1 по КК на [населено място], [община]. С решение от 19.02-13 г. по гр. д. № 3883/2012 г. Пловдивски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Съобразно този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и при съобразяване нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е осъдил ищецът В. Й. да –заплати на ответниците по иска А. Т. и Г. Т. сумата 200 лв., представляваща направените разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение от всеки един от тях.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането, направено от А. Т. и Г. Т. за изменение на решението в частта за разноските, по съображение, че не е налице основание за това.
В жалбата се поддържа довод за произнасяне на съда по размера на уговореното и платено от ответниците възнаграждение за един адвокат без да е направено от противната страна възражение за прекомерност.
Жалбата е основателна.
Разглеждането на делото пред въззивното производство е приключило в съдебното заседание, проведено на 27.02.2013 г., в който е даден ход по същество. В пледоарията си повереникът на ищеца не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено и платено от всеки един от ответниците. Няма искане за намаляването му и в представената по-късно писмена защита.
При тези данни неоснователно въззивният съд е обсъждал размера на платеното адвокатска възнаграждение и го е намалил. Не е била налице предпоставката по чл. 78, ал. 5 ГПК – искане на насрещната страна, в случая на ищеца.
От представения договор за правна защита и съдействие, сключен от жалоподателите с адв. М. Г. от АК-В., се установява, че е уговорено и платено възнаграждение в размер на 400 лв.
Допуснатото неправилно прилагане на процесуалния закон е основание за отмяна на определението на въззивния съд. Вместо него ще бъде постановено друго, с което въззивното решение ще бъде изменено в частта за разноските като ищецът по иска В. П. ще бъде осъден да заплати на ответниците още сумата от 200 лв., разноски за въззивното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 1497 от 16.05.2013 г. по в. гр. д. № 3883/2012 г. на Пловдивски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА решение № 486 от 16.05.2013 г. по гр. д. № 3883/2012 г. на Пловдивски ОС в частта за разноските като ОСЪЖДА В. Й. П., ЕГН [ЕГН], жив. в [населено място], [улица] да заплати на А. И. Т. и Г. И. Т., двамата живущи в [населено място], [улица] още сумата 200 (двеста) лева разноски за въззивното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: