3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
гр. София, 19.07.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4179 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. с чл.95, ал.5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. В. С. против определение № 2181/30.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 705/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на ОС-Варна е отказал предоставяне на безплатна правна помощ на Р. В. С. по подадена от нея частна жалба против определение на същия съд, с което се прекратява производство по жалба против акт на районен съд, тъй като същия не подлежи на обжалване. Съдът е приел с обжалваното определение, че необходимостта от правна помощ е обоснована от молителката в това производство с твърдения за правна възможност при обжалването, нейните твърдения да бъдат правилно правно квалифицирани и разгледани от касационната инстанция, като с оглед липсата на такава процесуална възможност е отказана и безплатната правна помощ.
Производството пред районния съд е образувано по молба на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение. На основание чл.410 и сл. ГПК, в полза на молителя е издадена заповед № 616/30.01.2013 г., с която Р. В. С. е осъдена да заплати на молителя сумата по молбата. В срока и по реда на чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника по заповедта за изпълнение, като с оглед своите задължения, съдът е указал на молителя, че разполага с процесуалната възможност да предяви иск относно установяване на вземането си в едномесечен срок. Заповедта е обжалвана от длъжника в частта за разноските, както и в частта относно присъденото вземане, наред с подаденото възражение. Въззивният съд е приел, че частната жалба против вземането, посочено в заповедта е процесуално недопустима, доколкото законът не предвижда подобно обжалване, като е разгледал по същество жалбата в частта за присъдените разноски и е счел същата за основателна до посочения размер на дължимите разноски. В частта, в която е счел въззивното производство за недопустимо е прекратил същото. Против това определение, в прекратителната му част е подадена частна жалба, която е върната с разпореждане от 30.05.2013 г., тъй като е просрочена. Във връзка с подадената частна жалба, върната от съда като просрочена е поискана безплатна правна помощ. Съдът е отказал такава с мотив, че липсват процесуално допустими правни действия, във връзка с които да се осъществи тази правна помощ.
Към настоящия момент, по делото е налице частна жалба, насочена против определение на съда, с което е прекратено производството по обжалване на заповед за изпълнение, поради недопустимост на въззивното производство, тъй като актът на съда не подлежи на обжалване. Тази частна жалба е върната с разпореждане на съда, което не е влязло в сила. Искането за предоставяне на безплатна правна помощ е във връзка с подадената частна жалба. Същата е върната от съда, поради което към настоящия момент по същата частна жалба не са допустими процесуални действия, доколкото липсват данни разпореждането да е обжалвано и правната помощ да е поискана във връзка с това обжалване. Липсват допустими към настоящия момент процесуални действия, които да обосноват необходимостта от предоставяне на правна помощ /при наличието на останалите предпоставки/, доколкото представянето на безплатна правна помощ винаги е обусловено от вида и обема на процесуалните действия, за които същата се предоставя, по арг. от чл.95, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, състава на ВКС приема, че определението на въззивния съд, с което е отказано предоставянето на безплатна правна помощ е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2181/30.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 705/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.