1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
София, 02.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3685 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 78 от 28.07.2015г. по в.т.д.№ 173/2015г. на Апелативен съд Бургас за потвърждаване на решението по т.д.№ 213/2014г. на ОС Бургас. Първоинстанционният съд е приел за установено по реда на чл.422 ГПК, че ищецът [фирма], [населено място] /преобразуван в хода на производството в О./ със законен представител Т. А. има вземане против [фирма] със законен представител Д. У. по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417,т.3, предл.трето ГПК за сумата 612 000 лв., представляваща първа и втора вноска от цената по договор за продажба на търговско предприятие с нотариална заверка на подписите от 09.09.2008г. /поправен с договор от 06.10.2008г./, ведно със законната лихва от 20.02.2014г.
С касационната жалба се иска отмяната на решението като неправилно. Твърдението е за неправилно приложение на закона – чл.181 ГПК като се поддържа, че приетата съдебно счетоводна експертиза е установила, че договорът за даване вместо изпълнение от 02.06.2012г., с престирането по който ответникът твърди, че е погасил задължението си за плащане на цената на прехвърленото търговско предприятие, е осчетоводен в неговото счетоводство години преди завеждането на иска. Приемайки, че този договор няма достоверна дата, въззивната инстанция незаконосъобразно счела, че той не е валидно сключен и чрез него не е погасено процесното вземане за част от цената по прехвърлянето на търговското предприятие от ищеца на ответника. Поддържа се, че когато частният документ е подписан и от двете спорещи страни, то тежестта на опровергае достоверността се носи от страната, която го оспорва. Изложени са и доводи срещу неправилния според касатора извод на апелативния съд, че по договора за даване вместо изпълнение няма реално престиране –прехвърляне на акции и това легитимира ищеца като кредитор на парично вземане по договора, с който е прехвърлил търговското си предприятие. Посочва се, че съглашението по чл.65,ал.2 ЗЗД е договор за обективна новация, поради което ищецът става кредитор не на вземането си за цената на прехвърленото предприятие, а на вземането си по отношение на обективираното в акции дялово участие в капитала на акционерното дружество, т.е. кредитор на непарично вземане. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт и разрешаване спора по същество и отхвърляне на предявения иск със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по процесуалноправният въпрос при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК дали осчетоводяването само от едната от спорещите страни на частен документ /договор/, следва да се възприеме като факт, установяващ предхождащото го съставяне на документа по смисъла на чл.181 ГПК и може ли наличието на надлежно осчетоводяване да обоснове изводите досежно достоверността на датата на осчетоводения документ /1/; При допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК /противоречие на изводите в обжалваното с решението по гр.д.№ 1672/2011г. на 3 г.о./ се иска допускане на обжалването по втори процесуалноправен въпрос Кой носи доказателствената тежест за установяване достоверността на датата на представен частен документ, когато същият е подписан от лице, представлявало като законен представител и двете спорещи страни в процеса – т.е. дали страната, оспорила представен от неин законен представител документ е „трето лице“ по смисъла на чл.181 ГПК./2/. Твърдението е, че документът е подписан от законния към момента на съставянето му представител на ищеца, той не е трето лице по смисъла на чл.181 ГПК и носи доказателствената тежест да проведе пълно доказване за опровергаване на датата на процесния договор.; Като трети е поставен материалноправния въпрос за правните последици от неизпълнението на договора за даване вместо изпълнение; лицето, в чиято полза е договорено даването вместо изпълнение на коя престация остава кредитор – на първоначално договорената или на тази, дължима по съглашението по чл.65,ал.2 ЗЗД./3/ Позоваването е на допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК-противоречие на изводите на Бургаския АС с решението по т.д.№ 822/2009г. на 2 т.о.
В писмен отговор [фирма] , [населено място] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че предмет на спора е съществуването на вземане на ищеца за стойността на първата и втората вноска от договор за продажба на търговско предприятие от 09.09.2008г. при заявено от ответника – купувач погасяване на това задължение по реда на чл.65,ал.2 ЗЗД – чрез даване вместо изпълнение по силата договор от 02.06.2012г., с който [фирма] се е задължило да прехвърли на ищеца правото на собственост върху 6 294 броя обикновени поименни акции, с номинал от по 100лв. от капитала на [фирма], [населено място], к-с Слънчев бряг. Обсъдила е, че както при сключването на: договора за продажбата на търговското предприятие; на договора за даване вместо изпълнение от 02.06.2012г.; на договора за продажба на 6 294 акции от капитала на [фирма] от същата дата; и на Протокола от същата дата за предаване на временните удостоверения от [фирма] на [фирма], и двете страни са били представлявани от законния си представител Д. А. У., който до 10.08.2012г. е бил управител и на ищцовото дружество. Посочила е, че съгласно договора за прехвърляне на акциите, продавачът [фирма] се е задължил да ги прехвърли по реда на чл.187,ал.2 във вр. с чл.185,ал.2 ТЗ в деня на подписването му, като джироса на купувача [фирма] временно удостоверение серия Б № 24 за акции серия Б № 0019867 до 00244907 за 5 040 броя акции с право на глас, всяка с номинал от 100лв. и временно удостоверение серия Б № 25 за акции серия Б № 0024908 до 0026162 за 1 254 броя акции с право на глас с номинал 100лв. Съставът на апелативния съд е отчел, че на 31.01.2014г. с приемо-прадавателен протокол бившият управител Д. У. е предал на управителя на „Д. 058“ Т. А. документи – договора за продажбата на 6 294 акции от 02.06.2012г. и временно удостоверение серия Б-24, издадено на 01.04.2009г. с джиро от 31.05.2012г., с което притежателят Д. У. – джирант прехвърля всички права върху 5 040 броя поименни акции с право на глас, описани във временното удостоверение – а именно от серия Б № 24 от № 0019867 до 00244907 върху [фирма] и с второ джиро от 02.06.2012г., с които [фирма] чрез Д. У. е прехвърлило на [фирма] същите права върху същите акции; предадено е било и временно удостоверение серия Б 25, издадено на 01.04.2009г. с джиро от 31.05.2012г., с което притежателят Д. У. – джирант прехвърля всички права върху 1 254 броя поименни акции с право на глас, описани във временното удостоверение – а именно от серия Б № 25 от № 0024908 до 0026162 върху [фирма] и с второ джиро от 02.06.2012г., с което [фирма] чрез Д. У. е прехвърлило на [фирма] същите права върху същите акции. Констатирано е, че в този протокол не е отразен договорът за даване вместо изпълнение от 02.06.2012г., нито протоколът от същата дата за предаването на акциите. Анализирано е, че съгласно вписванията в книгата на акционерите на [фирма], У. фигурира като физическо лице – притежател на 13 026 поименни акции с номинал от по 100лв., за които са издадени временни удостоверения серия Б № 15 – за 3 002бр., серия Б № 4 – за 515 броя, серия В № 24 – за 5 041 броя, серия В № 26 – за 2 234 броя. Установено е, че в книгата на акционерите не са отбелязани като издадени временни удостоверения от серия Б № 24 и серия Б № 25; фигурират акции със същите номера, но за тях са били издадени временни удостоверения от серия В № 24 и В № 25, съответно Временно удостоверение серия В № 24 удостоверява права върху 5 040 броя акции, които обаче са били джиросани на трето лице- [фирма]/н/, и Д. У. с вземане за 55 400лв. е вписан като кредитор на несъстоятелния длъжник в изготвения от временния синдик на дружеството списък от дата 17.07.2012г. с посочено основание на вземането му „ прехвърляне на права по временно удостоверение серия В № 24“/л.73/, както и че правата по временното удостоверение са били отразени в книгите на това дружество още на 31.05.2012г. /л. 72/ Обсъдено е, че на общите събрания на акционерите от 2011г. до 09.12.2013г., У. е участвал като притежател на записаните в книгата 13 926 бр. поименни акции, а едва на проведеното на 30.06.2014г. Общо събрание /след образуване на заповедното производство и уведомяването на [фирма], чийто управител е той, за издадената заповед/ е възразил, че бил джиросал направо на ищеца 6 294 акции по временни удостоверения серия Б № 24 и серия Б № 25 /л.76-78, л.100-101/. Въз основа на тези факти, апелативният съд /включително и чрез препращане към мотивите на Бургаския ОС/ е приел за основателно възражението на ищеца срещу достоверността на сключването – съставянето на договора по чл.65,ал.2 ЗЗД на датата 02.06.2012г.- т.е. за основателно твърдението, че оспорените документи, обективиращи договора за даване вместо изпълнение и протоколът за предаването на временните удостоверения, не са съставени на посочените в тях дати, а по-късно, след като У. е загубил качеството си на законен представител на ищеца и не е могъл да действа от негово име. Не са кредитирани взаимно изключващите се счетоводни записвания относно извършените в двете дружества вторични счетоводни записвания във връзка с погасяването на вземането за цената по процесната продажба на търговското предприятие – осчетоводеното при ответника погасяване на дължимата към ищеца продажна цена с прихващане с вземания. Становището на състава на апелативния съд за антидатиране на оспорените документи е обосновано и с представените от ищеца доказателства – описа от 31.01.2014г., в който те не фигурират; с факта, че договорът за даване вместо изпълнение и договорът за продажба на акции са подписани от едно и също лице, договаряло като представител и на двете страни по сделката; че това лице като акционер не е направил волеизявление за вписване на прехвърлянето на акции в книгата на акционерите, че не само не е повдигал въпроса за промяната на собствеността върху акциите на общите събрания на „И. СП К.“, а е участвал в тях и се е афиширал като притежател на целия пакет акции; и че посочените като насрещна престация по договора по чл.65,ал.2 ЗЗД временни удостоверения не съществуват. Изцяло са споделени оспорваните от въззивника изводи на първоинстанционния съд, че посочените в договора за продажба на акции заместващи ги временни удостоверения серия Б № 24 и № 25 не фигурират като издадени в книгата на акционерите, нито са представени доказателства за взето решение на СД за издаване на такива временни удостоверения. Потвърден е фактическият извод, че У. притежава акции с посочените номера, но за тях са били издадени временни удостоверения от серия В, и отделно, правата върху акциите по временно удостоверение В № 24 са били прехвърлени на трето лице. С това е потвърден и изводът за невъзможност за настъпване на погасителния ефект на процесното задължение чрез прехвърлянето на правата върху тези акции.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първия процесуалноправен въпрос произтича от обстоятелството, че възприетият от въззивната инстанция извод относно липсата на достоверна дата на договора по чл.65,ал.2 ЗЗД, не е обуславящият правните й доводи за неоснователност на твърдението на ответника за погасяване на задължението му за плащане на цената по договора за прехвърляне на търговското предприятие. Основните съждения в обжалваното решение са, че отсъстват доказателства за изпълнението на поетото от длъжника с договора от 02.06.2012г. задължение да прехвърли правата върху 6 294 обикновени поименни акции с право на глас от капитала на [фирма], с което да погаси задължението си по договора от 09.09.2008г. Съществен за спора е и изводът на въззивната инстанция, че договорът по чл.65,ал.2 ЗЗД, с оглед датата на която е противопоставен на ищеца – към момент, към който У. не е негов законен представител, не го обвързва. Правен въпрос по отношение на тези главни и решаващи изхода на спора правни аргументи на въззивната инстанция не е поставен.
Вторият въпрос касае отново датата на договора по чл.65,ал.2 ГПК, а както се посочи, действителният момент на съставянето му не е в основата на изводите на съда за неоснователност на твърдението за погасяване на задължението, предмет на предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по втория въпрос следва и от некоресподниращото на изводите на апелативния съд питане на касатора. Въззивната инстанция не е посочила, че доказателствената тежест при оспорване на датата на частен документ, носещ подписа на страната, е на представилата го страна, а обстойно е анализирала ангажираните от ищеца доказателства, за да приеме, че договорът за продажба на акциите има достоверна дата от 31.01.2014г., когато е бил предаден от У. на новия управител на ищцовото дружество, а договорът по чл.65,ал.2 ЗЗД и протокола за предаване на акциите са представени с отговора на исковата молба, т.е. ищецът, в чието счетоводство те не са намерили отражение, е узнал за тях към момент, към който У. не е негов законен представител. С това е обосновано становището, че У. не би могъл да обвърже ищеца с поетите в тези документи ангажименти. Както се посочи, констатациите на съда за липса на достоверна дата не са нито единственият, нито решаващият аргумент за изхода на спора. Поради това, неотносимо е позоваването като допълнителна предпоставка на противоречие с решението по гр.д.№ 1672/11 на трето г.о.
Доводът за вида на дължимата престация от длъжника по договор за даване вместо изпълнение и за последиците от неизпълнението на задължението за „даване” в хипотезата на чл.65,ал.2 ЗЗД се повдига за разглеждане за пръв път пред касационната инстанция, което е недопустимо. По тези въпроси въззивната инстанция не се е произнасяла, поради което третият въпрос не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Изводите на съда са за необвързаност на ищеца от договора за продажба на акции, вместо изпълнението на задължението за плащане на цената на продаденото на ответника търговско предприятие, както и за несъществуването на временните удостоверения, материализиращи права върху акциите, с които ответникът твърди, че е погасил задължението си по договора от 09.09.2008г. Поради това неосносимо е позоваването на решението по т.д.№ 822/2009г. на 2 т.о.
Ответната страна [фирма] е поискала заплащане на разноски за настоящото производство, но доказателства за реалното им извършване не са приложени. Не е приложен и списък по чл.80 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 78 от 28.07.2015г. по в.т.д.№ 173/2015г. на Апелативен съд Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: