О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
Гр.София, 20.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 3822 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. К. против Решение № 1444/ 18.02.2016 г. по гр. д. № 15596/2014 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл.294 ГПК, е отменено първоинстанционното Решение № І-34-239/ 14.12.2012 г. по гр.д.№ 53586/2009 г. на СРС, 34 състав, с което са отхвърлени предявените от М. Д. Х. и Д. С. К. срещу Столична община, при участието като трето лице-помагач на страната на ответника на касатора А. С. К., положителни установителни искове за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вместо което е постановено уважаване на същите, като е признато за установено по отношение на Столична община, че всеки от ищците е собственик, на основание договори за покупко-продажба от 1997 г., на ? ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ ХХХІ-1699 в кв.6а по плана на в.з. Б.- София, целият с площ от 647 кв.м., при граници: УПИ ХХХ-1699 и УПИ- за озеленяване. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковете за собственост бъдат отхвърлени със законните последици.
Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване, в което обаче липсва какъвто и да е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, за който да се твърди, че е бил обект на произнасяне в обжалваното въззивно решение. Посочено е единствено, че „с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по значим материалноправен въпрос, а именно- иск с правна квалификация по чл.124, ал.1 ГПК, да се признае за установено по отношение на Н. Д. Д.- понастоящем покойник- че ищците М. Д. Х. и Д. С. К. са собственици на процесния недвижим имот. В конкретния случай е налице необходимост от правилно и непротиворечиво решаване на спора между страните. Обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, както и за осъвременяване на тълкуването й с оглед измененията в законодателството и обществените условия през годините на прехода, когато се извършваше реституцията на имотите. Ето защо с оглед създаването на единна и непротиворечива съдебна практика по тези въпроси е налице необходимост от произнасяне на ВКС по настоящото дело. Това ще допринесе за точното и непротиворечиво прилагане на закона. Това прави настоящата касационна жалба основателна с оглед изискванията за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.” Следват конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение в контекста на фактите по спора, като се прави и искане за приемане на нови доказателства- заповед за одобряване на кадастралния, застроителния и регулационния план на [населено място] от 26.02.1987 г., заповед от 25.03.1993 г. за одобряване на изменение на застроителния и регулационния план на в.з.Б. за имот пл.№ 1699 от кв.6а, както и 2 бр. скици.
Ответникът по касационната жалба Столична община не е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба М. Д. Х. и Д. С. К. са представили отговор, с който молят касационната жалба да не бъде допускана до разглеждане поради липса на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Претендират присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд е предпоставено от положителното установяване, че посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси са от обуславящо значение за изхода на делото, като произнасянето по тях от въззивната инстанция е в отклонение от задължителната съдебна практика, респ. при наличие на противоречива практика или произнасянето по тези въпроси от касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира тези въпроси в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Принципни правни въпроси от обуславящо значение за изхода на делото, по които въззивният съд се е произнесъл в решението си и по отношение на които да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 1- 3 ГПК, по същество липсват в приложеното изложение за допускане на касационното обжалване към касационната жалба. По същество същото обективира единствено общо заявени доводи и твърдения за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд относно материалноправната легитимация на страните по спора с оглед конкретните факти от значение за същия, което има отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Тази преценка е релевантна не при допускане на касационното обжалване, а във фазата на разглеждане на касационната жалба след допускането й до разглеждане. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК касаторът дължи на ответниците по касация М. Д. Х. и Д. С. К. възстановяване на направените от тях разноски в касационното производство, а именно сумата 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1444/ 18.02.2016 г. по гр. д. № 15596/2014 г. на Софийския градски съд, по касационната жалба на А. С. К..
ОСЪЖДА А. С. К. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати поравно на М. Д. Х. и Д. С. К. сумата 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: