О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
София, 20.06.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2898/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 2693 от 22.04.2015 г. по в. гр. д. № 15080/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 120 състав решение № І-120-127 от 03.06.2014 г. по гр. д. № 26895/2012г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от А. Б. Б. от [населено място] иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като дружеството-касатор е осъдено да му заплати сумата 11 028 лв. – неустойка за забава по предварителен договор за покупко-продажба и изграждане на недвижим имот от 16.06.2008 г.
Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда за дължимост на неустойка по процесния договор с твърдението, че неоснователно като причина за забавата в изпълнението за предаване на обекта с акт образец 16 не са преценени деянията на трети лица, както и забавата на самия кредитор.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с въпросите: „1. Относно преценката на съда дали искът по чл. 92 ЗЗД следва да се съобрази с чл. 81, ал. 1 ЗЗД; 2. Относно грешната преценка на съда за пасивната легитимция по иска; 3. Ако в гражданското дело се установи, че документ, който по обективни причини не е представен като доказателство по гражданското дело, е неверен или неистински с влязла в сила присъда и висящото наказателно производство в тази връзка е известно на гражданския съд още в първата инстаниця, води ли това до опорочаване на съдебното решение по гражданското дело и не следва ли съдът да спре делото след своевременно представяне на доказателствата за висящността на наказателното производство /аргумент от чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК/”. По отношение на тези въпроси касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд – решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011 г. на ІІІ гр. о.; решение № 35 от 22.08.2014 г. по т. д. № 1916/2013 г. на І т. о. и решение № 169 от 08.11.2013 г. по т. д. № 682/2012 г. на І т. о.
Ответникът по касация – А. Б. Б. от [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е споделил изцяло извода за наличие на предпоствките за ангажиране отговорността на дружеството-ответник за неизпълнение на задължението да предаде обекта, предмет на процесния предварителен договор, с разрешение за ползване (т. н. акт образец 16) в уговорения между страните срок – 30.11.2009 г., като се е позовал на безспорния по делото факт, че и понастоящем сградата, в която се намира имотът на ищеца, продължава да е на етап „груб строеж“, което не позволява въвеждането й в експлоатация.
Като неоснователни въззивната инстанция е преценила всички заявени от дружеството доводи за освобождаването му от отговорност за заплащане на неустойка. На първо място, съдебният състав е счел, че не е доказано забавата на кредитора-ищец, израязваща се в недаване на пълномощно на строителя за подписване на съставяните по време на строителството актове, да е единствената причина за неиздаване на акт образец 16, но дори и да е налице неизпълнение на задължението по чл. 6, ал. 1 от договора, то това би имало значение за отговорността на купувача по чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от договора, а не за отговорността на продавача по чл. 20, ал. 1 във връзка с чл. 3 за предаване на обекта с разрешение за ползване. Не е споделен и доводът, че действията на трети лица – на строителя и на осъществяващия строителен надзор – представляват форсмажорни обстоятелства, освобождаващи продавача от отговорността му за неустойка за забава.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Достатъчно основание за този извод е обстоятелството, че поставените въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. Първите два въпроса са изцяло относими към правилността на обжалвания акт, която е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му. Както преценката „дали искът по чл. 92 ЗЗД следва да се съобрази с чл. 81, ал. 1 ЗЗД“, така и преценката дали именно ответникът е пасивно легитимиран по него (с оглед твърдението за приложимост на чл. 21, ал. 2 ЗЗД), представлява част от изводите по съществото на правния спор и същата може да бъде направена единствено при разглеждането на касационната жалба. Ирелевантността на последния въпрос произтича от това, че по него изобщо липсва произнасяне в обжалвания акт, доколкото нито във въззивната жалба, нито в съдебно заседание е поставян въпросът за спиране на производството по делото по повод образувано наказателно производство във връзка с релевантен за спора документ.
Касационното обжалване не би могло да бъде допуснато не само поради отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, но и поради недоказаност на поддържаните основания – представените три решения на ВКС са изцяло неотносими, тъй като са постановени по въпроси, различни от поставените от касатора и при факти и обстоятелства, различни от тези по настоящия случай. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържано по отношение на третия въпрос, същото освен, че е посочено бланкетно и без аргументация, но и е неприложимо към този въпрос, тъй като отговорът му е обусловен от данните по конкретното дело.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2693 от 22.04.2015 г. по в. гр. д. № 15080/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: