О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
гр. София, 26.05. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
Като изслуша докладваното от съдия Б. гр. д. № 1481/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. П. – Д., чрез адвокат Ю. В. срещу решение № 7218 от 23.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 18801/2014 г. на Софийски градски съд, ГК, IV В въззивен състав.
С посоченото решение е потвърдено решение от 09.05.2014 г. по гр. д. № 49958/2012 г. на Софийския районен съд, I ГО, 45 състав, с което Е. В. П. – Д. е осъдена да заплати на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД сумите, както следва: на Г. Д. – сумата от 14 282,59 щатски долара, преведени от последния по сметка на погребално бюро „Т. чърч” в Ню Й. за извършване погребение на А. В. П., на А. И. А. – Г. – 1. сумата от 12 щатски долара – разходи за удостоверение за автентичност на препис от акт за раждане или смърт, 2. сумата от 40 щатски долара – такса за апостил, 3. сумата от 29,95 щатски долара – пощенски разходи, 4. сумата от 35,91 щатски долара – пощенски разходи.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по множество допуснати доказателства и доводи на ответницата по иска. Подържа се още, че видно от петитума на исковата молба, заявената претенция не съответства на фактите изложени в обстоятелствената част и че съдът погрешно е квалифицирал иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, вместо по чл. 61, ал. 3 ЗЗД, и че процесните суми не се дължат, тъй като отношенията между страните следвало да се уредят по правилата на неоснователното обогатявяне, съгласно които този който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг не може да иска връщане на даденото.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима в частта, с която въззивният съд е осъдил Е. В. П. – Д. да заплати на Г. Д. – сумата от 14 282,59 щатски долара.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК в частта, с която Е. В. П. -Д. е осъдена да заплати на А. И. А. – Г. – 1. сумата от 12 щатски долара – разходи за удостоверение за автентичност на препис от акт за раждане или смърт, 2. сумата от 40 щатски долара – такса за апостил, 3. сумата от 29,95 щатски долара – пощенски разходи, 4. сумата от 35,91 щатски долара – пощенски разходи въззивното решение не подлежи на касационен контрол, поради което в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Срещу жалбата е подаден писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който насрещната страна Г. Д. и А. И. А. – Г. възразяват срещу основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират присъждането на разноски.
По допускането на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че работата, която ищците са предприели по организиране на погребението е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, тъй като волята на починалия А. В. П. е била спазена, включително и относно вида на ковчега, в който да бъдат положени тленните му останки. Съдът е приел, че по делото няма събрани доказателства, нито има индиции, че покойният П. е искал да бъде кремиран, за каквото действие ответницата по иска е упълномищила трето за спора лице – Ж. Б.. Наред с това съдът е приел, че по делото липсват доказателства кога пълномощното е било предоставено на упълномощеното лице и изобщо съобщено ли е по някакъв начин на ищците, че ответницата е учредила или възнамерява да учреди представителна власт на Ж. Б..
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК е изведен следния правен въпрос: „Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства и чия е доказателствената тежест за събирането на релевантни и относими доказателства, както и следва ли ищецът да проведе пълно и главно доказване на претенцията си?“. Допускането до касация се обуславя и с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществени материалноправни въпроси за приложимостта на чл. 61, ал. 2 ЗЗД в случаите, когато чуждата работа без мандат е предприета въпреки изричното противопоставяне на задълженото лице за това, както и когато е предприета в свой собствен интерес в изпълнение на нравствен дълг. Наред с това касаторът обосновава основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като излага твърдения че поставените въпроси за разрешавани противоречиво от съдилищата, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК / ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/2009 г./
В случая изведеният от касатора процесуалноправен въпрос няма горепосочената характеристика. Поставеният въпрос касае общи оплаквания, свързани с вътрешното убеждение на въззивния съд при преценката на доказателствата и тяхната относимост към предмета на делото, предвид уредените в процесуалния закон преклузивни срокове за представяне на доказателства и релевиране на защитни възражения.
Обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол и по отношение оплакванията за приложимостта на чл. 61 ЗЗД, тъй като жалбоподателят не е формулирал правен въпрос съгласно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Използваната от касатора формулировка е граматически и логически неясна и неточна и не представлява надлежно посочване на материалноправен въпрос. К. съд няма правомощието да извежда по служебен път правния въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би нарушило диспозитивното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира.
Видно от мотивите на обжалвания акт, решаващо значение за уважаване на исковата претенция има направения от въззивния съд извод, че при прилагане правилата на гестията следва да се съобрази с действително изразената приживе воля на А. П., а не волята на неговата сестра и законна наследница – ответница по иска. Желанието на последната починалият да бъде кремиран и погребан в България не може да окаже влияние върху изразената приживе воля на нейния наследодател. Като не е формулирал въпрос, свързан с горепосочените изводи на въззивния съд, касаторът не е спазил изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Липсата на надлежно формулиран правен въпрос в изложението по чл. 284, 1, т. 3 ГПК прави безпредметно обсъждането на наведените от касатора твърдения за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Предвид изложеното обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
При този изход на делото на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 3 400 лв. с оглед представения с отговора по чл. 287 ГПК договор за правна защита и съдействие /л. 50 от гр. д. № 1481/2016 г./, притежаващ и характера на разписка за извършеното плащане в брой.
Водим от горното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7218 от 23.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 18801/2014 г. на Софийски градски съд, ГК, IV В въззивен състав в частта, с която Е. В. П. – Д. е осъдена да заплати на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД на Г. Д. – сумата от 14 282,59 щатски долара.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. В. П. – Д. срещу решение № 7218 от 23.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 18801/2014 г. на Софийски градски съд, ГК, IV В въззивен състав в частта, с която Е. В. П. – Д. е осъдена да заплати на А. И. А. – Г. – 1. сумата от 12 щатски долара – разходи за удостоверение за автентичност на препис от акт за раждане или смърт, 2. сумата от 40 щатски долара – такса за апостил, 3. сумата от 29,95 щатски долара – пощенски разходи, 4. сумата от 35,91 щатски долара – пощенски разходи.
ОСЪЖДА Е. В. П. – Д. да заплати на Г. Д. и А. И. А. – Г. сумата от 3400 лв. /три хиляди и четиристотин/ разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване в частта, с която не е допуснато касационно обжалване, а в частта с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :