О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
С., 29.05.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д.N 1366 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма]/н/ и на синдика на същото дружество Р. Т.-ищец в производството по чл.646,ал.2,т.4 ТЗ против Решение № 1754 от 05.11.2012г. по въззивно т.д.№ 1134/2012г. на САС, 3 състав.
С решението си, след отмяна на първоинстанционното решение на Пернишкия ОС, апелативният съд е отхвърлил иска на синдика на [фирма] /н/ срещу длъжника [фирма]/н/ чрез управителя С.М. и срещу В. Б. Б. с правно основание чл.646,ал.2,т.4 ТЗ /неточно посочена ал.1 на чл.646 ТЗ/ за обявяване на нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността, сключеният между ответниците договор за покупко-продажба на право на строеж за построяване на самостоятелни обекти- жилище-апартамент Б 26, жилище-апартамент Б 27 и гараж № 1, находящи се в С., С. община, [улица], оформен с нотариален акт № 199, том 11, рег.№ 7844, дело № 375/2008г. на нотариус А.Д. с район на действие СРС. Решението на ОС в частта за уважаването на иска, предявен от синдика на обявеното в несъстоятелност дружество срещу В. Б. за връщане на имотите, посочени в нотариалния акт е обезсилено като постановено по недопустим иск и производството по него е прекратено.
С обжалваното решение е прието, че с решение № 6 от 08.04.4010г. по т.д.№ 67/2010г. на Пернишкия ОС е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 13.11.2007г. и е открито производство по несъстоятелност. На 22.11.2007г. между В. Б. като купувач и възложител и [фирма] /с променено фирмено наименование [фирма]/ в качеството му на продавач и изпълнител е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижими имот в строеж, съгласно който изпълнителят е поел задължението да проектира и построи със собствени средства процесните недвижими имоти-апартамент № Б 26 на седмия етаж в секция „Б” и апартамент Б 27 на същия етаж и гараж № 1 на партера в секция „Б”, а възложителят се е задължил да заплати цената на извършените СМР и цената на недвижимите имоти в степен „груб строеж” в размер на 181 851 евро без ДДС, която включва и стойността на общите части на сградата и идеалните части от правото на строеж, която е окончателна и не подлежи на промяна. Въззивният съд е приел за установено плащането на пълната стойност по договора, сключването на 02.12.2008г. на договора за прехвърляне на правото на строеж за имотите под формата на нот.акт № 199/2008г.за сумата 34 000 лв., която е платена от купувача. Посочил е, че данъчната оценка на правото на строеж за изграждането на имотите е 33 506.90лв., а определената от заключението на вещото лице пазарна стойност към датата на нотариалния акт-общо 327 500лв. Изложил е правни изводи, че предварителният договор, който съдържа елементи на договор за изработка и на предварителен такъв за прехвърляне на право на собственост, съдържа всички елементи на договора за продажба на правото на строеж, включително и цената. Посочил е, че тези условия не могат да бъдат променяни при последващото сключване на окончателния договор, тъй като в договора тази възможност е изключена и плащането на цената по предварителния договор- на сумата 180 000евро е осъществено-факт който е безспорно установен в съдебното производство. С оглед на това е приел, че при предявения иск по чл.646,ал.2,т.4 ТЗ стойността на разменените престации следва да бъде преценявана с оглед на датата на сключването на предварителния договор, защото окончателният е сключен в съответствие с уговорените в първия съществени елементи-включително и цена. При безспорно установения факт, че купувачът е заплатил сумата 180 000 евро, е приел, че с атакуваната сделка не е договорена нееквивалентност на престациите, поради което не е налице кумулативно предвидената в чл.646,ал.2,т.4 ТЗ /неправилно посочена ал.1 на текста/ предпоставка, изискваща наличие на значителна неравностойност между даденото и полученото по нея, поради което предявеният иск е приет за неоснователен. По иска за реституция на даденото по договора е мотивирано, че назначеният в производството по несъстоятелност синдик не е легитимиран да предявява от свое име в качеството си на орган по несъстоятелността други искове, освен изчерпателно предвидените в чл.645,чл.646 и чл.647 ТЗ; имотите, при уважен установителен иск могат да бъдат предмет на ревандикация, но само ако такъв иск е предявен от името на дружеството, представлявано от синдика, а не пряко от синдика, както е предявен обусловеният иск. Прието е, че с оглед на начина на формулиране на петитума на исковата молба еднозначно е посочена легитимацията на синдика само с оглед правата му по чл.649 ТЗ, а не по чл.658,ал.1,т.1 ТЗ като представляващ предприятието. Поради това този иск е счетен за недопустим, първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено.
И в двете подадени касационни жалби се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост и се иска отмяната му и постановяването на друго за уважаването на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба, подадена от синдика се посочва, че предмет на произнасяне от въззивния съд е въпросът за доказателствената сила на нотариалния акт и момента на оценка на престациите по иск с правно основание чл.646,ал.2,т.4 ТЗ и се поставят следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1/ с каква доказателствена сила се ползва нотариалният акт относно волеизявленията на страните по сделката и допустимо ли е в окончателния договор страните да изменят направените от тях съществени уговорки в предварителния договор; 2/ към кой момент се извършва оценката на престациите-към момента на подписването на нотариалния акт; към момента към който е следвало да се изпълнят по предварителния договор; или към момента на реалното изпълнение, ако е налице такова; 3/ може ли дружеството в несъстоятелност да завежда чрез синдика осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността.
Разрешението на въззивния съд по първия процесуалноправен въпрос според касатора е в противоречие с постановеното по чл.290 ГПК Решение № 118 от 06.10.2010г. по т.д.№ 1053/2009г. на Първо т.о., с което е прието, че страните могат да подменят съществените елементи на окончателния договор, без да са обвързани от постигнатото съгласие по тях с предварителния договор /основание по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК/; с Решение № 70 от 11.05.2004г. по гр.д.№ 1402/2003г. ІІ г.о. на ВКС, което приема, че със сключването на окончателния договор между страните може да бъде преодоляна всяка една от клаузите на предварителния и новата уговорка няма да е недействителна; както и с Решение № 29 по гр.д.№ 1105/2004г. на ОСГК, постановяващо, че правните последици поражда окончателният, а не предварителният договор /основание по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК/.
Изводът на въззивния съд според касатора по втория правен въпрос е в противоречие с Решение № 111 от 02.11.2011г. по т.д.№ 893/2010г. І т.о.
/основание по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК/, с което е възприето, че оценката на престациите по сделка под режима на чл.646,ал.2,т.4 ТЗ се извършва към момента на сключването й и когато тя е възмездно разпореждане с недвижим имот- това е моментът, в който се поражда вещно-прехвърлителното действие; както и с Решение № 1984 по гр.д.№ 521/2001г. на V го. на ВКС, в което е посочено, че сравнението на равностойността на престациите следва да се извърши към момента на сделката – съобразно нотариалния акт /основание по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК/ .
Отговорът на въззивния съд по третия поставен процесуалноправен въпрос, че синдикът не разполага с правомощието да завежда от името на дружеството иск за попълване на масата на несъстоятелността според касатора е постановено при наличието на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- в противоречие с Решение № 100 от 15.06.2009г. по т.д.№ 808/2008г. І т.о. на ВКС, в което е прието, че легитимиран да предяви отменителните искове е синдикът в качеството му на орган на производството по несъстоятелност, което правомощие следва от разпоредбата на чл.658,ал.1,т.7 ТЗ- да завежда от името на длъжника дела, и в противоречие с Решение № 136 по т.д.№ 242 от 02.12.2010г. на І т.о., постановено в същия смисъл.
Поставените в приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на длъжника правни въпроси и допълнителни предпоставки за допускане на касационното обжалване по тях са идентични с посочените в изложението към касационната жалба, подадена от синдика.
Постъпил е писмен отговор на касационните жалби от втория ответник- купувача по оспорената сделка В. Б.. С отговора се оспорва допустимостта на подадената от длъжника касационна жалба поради липсата на правен интерес на страната, която има качеството на ответник по предявените от синдика искове и постановяване на благоприятно за тази страна решение. Поддържа се, че от обжалването на въззивното решение в правната сфера на длъжника няма да настъпят благоприятни последици. Изложените са подробни съображения и за липсата на предпоставките за допускане на касационното обжалване като по отношение на третия поставен процесуалноправен въпрос ответникът се позовава на съответствие на изводите на въззивния съд за недопустимост на предявения от синдика иск на осъдителния иск за попълване на масата на несъстоятелността с практика на ВКС, съгласно която надлежната процесуална легитимация за синдика е само по отношение на отменителните искове, а осъдителните искове могат да бъдат предявени само от името на длъжника- Определение № 415 от 03.12.2008г. по т.д.№ 305/2008г., Определение № 581 от 31.08.2010г. по т.д.№ 27/2010г. на ІІ то.1 Решение № 136 от 02.12.2010г. по т.д.№ 242 / 2010г. І т.о., Решение № 149 от 02.11.2011г. по т.д.№ 1192/2010г. на ІІ то., Решение № 248 от 17.01.2011г. по т.д.№ 224/2010г. на ІІ т.о. Претендира се заплащането на направените в настоящото производство разноски но доказателства за извършването им, не са представени.
За да се произнесе, съставът на ВКС, ТК, съобрази следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК.
Произнасянето по касационните жалби е обусловено от разпоредбата на пар.14,ал.1 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ТЗ ДВ бр.20 от 28.02.2013г., съгласно която, предявените до влизане в сила на този закон искове по чл.646,ал.2,т.2 и т.4 ТЗ се решават по досегашния ред.
Следва да бъде преценена като допустима, подадената от длъжника касационна жалба срещу въззивното решение за отхвърляне на иска по чл.646,ал.2,т.4 ТЗ /изм. ДВ бр.20/2013г./, но приложима в редакцията й преди изменението по висящия спор. Независимо че длъжникът има качеството на ответник в производството по иска за обявяване на недействителна сделката, обективирана в нот.акт 199/02.12.2008г., не може да бъде отречен правният му интерес от обжалване на отхвърлително решение. В настоящия спор длъжникът не е оспорил предявения иск.напротив, заявил е становище, че сключената от него сделка уврежда кредиторите на несъстоятелността и че е престирано имущество на значителна стойност срещу посочената в нотариалния акт цена. Длъжникът не притежава активна материалноправна легитимация да предяви иск по чл.646 ТЗ и има качеството на ответник по предявения иск- Поради невъзможност да упражни правото да иска установяване на недействителността на извършена сделка, попадаща в обхвата на чл.646,ал.2 ТЗ, позицията му по такъв спор може да бъде изразена и чрез обжалване на решение, с което такъв иск не е уважен. С решение № 248 от 17.01.2011г. по т.д.№ 224/2010г. на ІІ т.о. е прието, че длъжникът не притежава активна процесуална легитимация да предяви установителния иск по чл.646 ТЗ, и по правило процесуално легитимиран ищец по иска по чл.646,ал.2 ТЗ е синдикът като орган на несъстоятелността, а пасивно легитимирани ответници са длъжникът и третото лице, в чиято полза е извършено изпълнението в качеството им на задължителни другари в процеса.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението.
Не е установено приложното поле на касационното обжалване по първия поставен от касаторите въпрос за възможността клаузите на предварителния договор да бъдат променяни при последващо сключване на окончателния договор и позоваването на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК –противоречие с Решение 118/ от 06.10.2010г. по т.д.№ 1053/2009г. на І т.о. е неоснователно.
Без значение за изхода на настоящия спор е правният въпрос дали страните могат до сключването на окончателния договор да внесат съществени изменения в предварително уговорените клаузи по него. Решаващите изводи на съда не са обусловени от обсъждането на този въпрос, защото същественото за спора е било не дали продажната цена на имота по предварителния договор може да бъде предоговорена – изменена с окончателния. Изходът на делото е обусловен от извода на апелативния съд, че цената на имота е била заплатена преди сключването на окончателния договор, в изпълнение на него, за което спор между страните не е имало. Обсъждайки конкретните договорни клаузи апелативният съд не е дал отговор на този въпрос, а е направил единствено извода за пълното изплащане от страна на възложителя на цената, в резултат на което за изпълнителя е възникнало задължението да прехвърли правото на собственост чрез сключването на окончателния договор.
Не следва касационното обжалване да се допуска и по поставения материалноправен въпрос за момента към който се преценява еквивалентността на престациите в хипотеза на предявен иск за недействителност на сделка на основание чл.646,ал.2,т.4 ТЗ и постановеното решение не е в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика и задължителната такава, формирана по реда на чл.290 ГПК.
Въззивният съд е приел, че осъществената с нот.акт продажба представлява изпълнение на поето с предварителния договор задължение на изпълнителя, осъществено в съответствие с уговорените в него основни елементи, поради което преценката за наличието на неравностойност на разменените престации следва да бъде направена към датата на сключването на предварителния договор и с оглед на това не налице договорена нееквивалентност.
Решаващият извод на съда е, че нотариалната сделка е сключена в изпълнение на клаузите на предварителния договор и то след окончателно плащане на цената на имота, уговорена с него, което било и условието за нотариалното изповядване. Съдът е отчел в съобразителната част на мотивите, че се касае за договор съдържащ в себе си характеристиките на предварителен и договор за изработка /проектиране и изграждане/ и че след изпълнението на задълженията на несъстоятелния длъжник- изпълнител за проектиране и построяване, и на задълженията на възложителя и купувач за плащане на пълната строителна стойност, нотариалният акт е сключен в изпълнение на единствено останалото непрестирано по предварителния договор задължение на длъжника за прехвърляне на собствеността при спазване на специалната форма на чл.18 ЗЗД.
С оглед на това, изводите на въззивния съд не са в противоречие с принципно застъпваното от ВКС становище, че определящият момент, към който се съпоставя еквивалентността на престациите при преценката дали даденото от търговеца в несъстоятелност значително надхвърля стойността на полученото е моментът на сделката. Изводите на Софийски апелативен съд са формирани на база обсъждането на спецификата на вида на договора, на основанието, на което длъжникът е „дал” и е получил насрещната престация, на преценката на релевантния факт, че окончателния договор е сключен в изпълнение на предварителния договор и че към момента на сключването на окончателния, цената на имота е била заплатена.
Доколкото осъдителният иск за връщане на прцесните недвижими имоти в масата на несъстоятелността е обусловен от уважаването на иска по чл.646,ал.2,т.4 ТЗ, а основанията за допускане на обжалваното решение по обуславящия иск, който е отхвърлен не са налице, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по поставения трети процесуалноправен въпрос за активната легитимация по осъдителния иск.
Разноски за настоящото производство не се присъждат, тъй като доказателства за извършването им не са представени от ответника Б..
По изложените съображения съставът на ВКС, ТК, Първо т.о:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1754 от 05.11.2012г. по въззивно т.д.№ 1134/2012г. на САС, 3 състав.
Оставя без уважение искането на ответника В. Б. Б. за присъждане на разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.