ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 483
София, 29. юни 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 446 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определението на Пернишкия окръжен съд от 13.03.2012 г. по гр.д. № 1143/2011 за прекратяване на производството по жалба срещу действията на съдебен изпълнител.
Недоволен от определението е жалбоподателят С. Й. С., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като заявява, че е обжалвал връчването на покана за доброволно изпълнение и е поискал спиране на изпълнението.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че е обжалвано първоинстанционно определение на Пернишкия окръжен съд, намира, че компетентен да се произнесе по частната жалба е Софийският апелативен съд.
Производството по обжалване на отказ за издаване на охранителен акт е въззивно. В това производство окръжният съд действа като въззивна инстанция по отношение на съдията по вписванията или нотариуса. Затова решенията по тези дела подлежат на касационно обжалване съгласно т. 6 ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001, което не е изгубило значението си и при действието на новия ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1, изр. 1 ГПК определението, с което се прекратява производството по такава жалба подлежи на обжалване пред състав на Върховния касационен съд.
Производството по обжалването на бездействията и посочените в закона действия на съдебния изпълнител не е въззивно. Съдът не действа като инстанция по отношение на съдебния изпълнител, както изрично е прието в ТР № 3/12.07.2005 ОСГТК ВКС. С жалбата срещу действията и бездействията на съдебния изпълнител страната предявява конститутивен иск за отменяването им, който е подобен на исковете, с който се оспорват решения на общото събрание на етажните собственици, действията на органите на кооперациите и търговските дружества и др. Разликата между тези искове е че в единия случай предмет на делото е материално потестативно право и „жалбата“ се подава в съда, а в другия – процесуално потестативно право и „жалбата“ се подава чрез съдебния изпълнител до съда. Окръжният съд действа по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител като единствена инстанция (това също изрично е прието в цитираното тълкувателно решение). Затова съгласно т. 2 ТР № 3 от 12.07.2005 г. по гр.д. № 3/2005 функционално компетентен да разглежда частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, който не може да действа в друго качество освен като въззивна инстанция. В тази част тълкувателното решение не е изгубило значението си и при действието на новия ГПК. С оглед измененията на ГПК ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г. тълкувателното решение не е изгубило действие и частта, в която постановява, че определението на апелативния съд е окончателно, тъй като в чл. 274, ал. 4 (изм. ДВ, бр. 100/2010) е уредена изрично необжалваемостта пред Върховния касационен съд на въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Производството по обжалването на бездействията и посочените в закона действия на съдебния изпълнител е едноинстанционно и решението по жалбата не подлежи нито на въззивно, нито на касационно обжалване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА делото на Софийския апелативен съд по компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.