3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 483
С., 31.03. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 7262/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] представлявано от управителя Д. Д. чрез пълномощник адв. М. М. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 1775 от 05.08.2013 г. по в. гр. дело № 1174/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 263 от 21.01.2013 г. по гр. дело № 2313/2011 г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] [населено място] против Я. Г. Н. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 10259,75 лв. претендирана като парична равностойност на 5500 кг скрап от облицовачни плочи за циментови мелници, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че при постановяване на решението съдът е игнорирал реда за извършване проверка на доказателствата по чл. 194, ал. 1 и ал. 3 ГПК, тъй като е следвало да отдели материалите и изплати същите на Прокуратурата при наличието на безспорни доказателства за престъпни обстоятелства, от които зависяло изхода на делото и по-конкретно, направени признания от страна на ответника в проведено съдебно заседание на 12.12.2012 г., където той отрекъл да е получил цялото имущество на ищцовото дружество, каквито признания, но в обратен смисъл е направил в споразумения от 02.12.2002 г. между [фирма] и [фирма] и в негова молба от 18.12.2002 г. до Районна прокуратура [населено място].
Ответникът Я. Г. Н. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 45 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото, който да се съдържа в предмета на спора и да обуславя решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Решаващите мотиви за отхвърляне на иска касаят обсъдено от съда правопогасяващо възражение на ответника за изтекла погасителна давност. Съдът е намерил същото за основано, като е приел, че от момента на възникване на вземането – предаване на веща скрап от ответника, който я е получил в качеството управител на [фирма] с подписване на споразумението от 02.12.2002 г. до предявяването на исковата молба 28.09.2010 г. са изтекли повече от петгодишния общ погасителен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, с който се погасяват облигационните вземания и са изминали повече от три години за вземания за лихви, поради което само на това основание претенцията подлежи на отхвърляне като неоснователна. В допълнение съдът е изложел съображения за неоснователността на иска й като недоказан.
Приложението на чл. 194 ГПК е свързано с оспорване истинността на документ. Ако страната представила документа заяви, че желае да се ползва от него, съдът постановява да се извърши проверка на истинността му (чл. 193, ал. 2 ГПК). Въз основа на проверката съдът или отхвърля оспорването, или го уважава. Уважи ли го, той изключва неистинския документ от доказателствата и ако има данни за поправка го изпраща на прокурора. Становището по истинността на документа съдът изразява или с нарочно определение или с решението по делото.
Данни за проведена подобна процедура по делото липсват. Твърденията на жалбоподателя за извършено от ответника престъпление против правосъдието нямат отношение към решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска като погасен по давност и в този смисъл разискването по приложението на чл. 194 ГПК е ирелевантно за изхода на делото.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1775 от 05.08.2013 г. по в. гр. дело № 1174/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ