О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
[населено място] 05.06.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело № 5137 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт Т., срещу решение от 11.08.2016г., постановено по в.гр.д.№1594/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 25.01.2016г. по гр.д.№542/2015г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу М. М. А. иск с правно основание чл.496, ал.3 ГПК, вр. чл.495 ГПК.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба М. М. А. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от [фирма] срещу М. М. А. иск с правно основание чл.496, ал.3 ГПК, вр. чл.495 ГПК за оспорване действителността на продажбата по изп.дело № 827/2014 г. на ЧСИ В., рег. № 861 на КЧСИ с район на действие – СГС, поради неплащане на цената от ответника по иска.
В. съд е приел, че уважаването на предявения иск с правно основание чл.496, ал.3, пр.2 ГПК предполага наличието на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот в полза на ответника и неплащане на цената. Относно понятието „неплащане на цената“ в хипотезата, в която ЧСИ не е извършил разпределение по чл. 460 ГПК, въпреки наличието на присъединени взискатели по право, въззивният съд се е позовал на разрешението, дадено с решение № 47 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 2775/2014г. на ВКС, ІІІг.о. С него е прието: Публичната продан е процес, който започва с описа на недвижимия имот /чл.483 ГПК/ и завършва с влизане в сила на постановлението за възлагане на имота /чл.496/. Постановлението за възлагане се изготвя след внасяне в срок на дължимата сума и може да се обжалва по реда на чл.435, ал.3 ГПК. Неплащане на цената означава, че обявеното за купувач лице /взискател или трето лице-наддавач/ не е изпълнило задължението си в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе сумата, съразмерна на вземанията на другите взискатели или сумата, която надминава неговото вземане, съответно да внесе в срок предложената цена.За успешното провеждане на иска по чл.496, ал.3, пр.2 ГПК е необходимо постановлението за възлагане да не е било обжалвано, както и в разглежданата хипотеза – да не е внесена цената, определена от съдебния изпълнител по реда на чл.492, ал.3, чл.493, т.2 и чл.495 ГПК. Действията на съдебния изпълнител, опорочаващи процедурата за публична продан, подлежат на обжалване по посочения по-горе ред и са извън рамката на разглежданата хипотеза. Грешките при определяне на подлежащата на внасяне цена, които могат да бъдат от най-различно естество – напр. поради неизготвянето на разпределение, както се твърди да е в процесния случай, или правни и фактически грешки при извършване на самото разпределение, довели до липсата на цена за довнасяне или до погрешно определена цена, са част от процеса на публичната продан, който завършва с акта на възлагане. Щом в него не е посочена сума, която купувачът трябва да внесе, или посочената сума е внесена в посочения в постановлението размер, не може да се приеме, че е налице неплащане на цената, съответно публичната продан не може да бъде обявена за недействителна на основание чл.496, ал.3, пр.2 ГПК.
В. съд е изложил и съображения, че при невнасяне на цената поради нарушения на чл. 495 ГПК, купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума – чл. 496, ал. 3, изр.2 ГПК, което съдът е приел в случая за установено, по съображения, че разпределението на суми по изпълнителното дело във връзка с процесния недвижим имот – апартамент №3 е извършено с протокол от 25.06.2015г. на ЧСИ; това постановление по разпределението е преминало през съдебен контрол на възможните две съдебни инстанции и съобразно съдебните решения, общата сума, която купувачът следва да заплати за изплащане съразмерните части от вземанията на другите взискатели и на ЧСИ възлиза общо на 15 846,30лв.; купувачът е заплатил сумата с два броя платежни документа, представи по делото като общият сбор на двете преведени суми е 15 846,30лв. Прието е, че чл. 495 ГПК не се явява нарушен от купувача-взискател, поради което предявеният иск по чл. 496, ал. 3, пр.2 ГПК е неоснователен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради това, че с въззивното решение е постановено в противоречие с № 47 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 2775/2014г. на ВКС, ІІІг.о. и приетото с него, че от значение за изхода на спора за действителността на възлагателното постановление по чл.496, ал.3, пр.2 ГПК е посочената сума в постановлението за възлагане да е внесена в посочения в постановлението размер. Сочи че противоречието е относно извършено прихващане по чл.461 ГПК от дължимата срещу стойността на възложената вещ
сума, частта от вземането на взискателя А., каквато му се пада по съразмерност, а именно 94 254,70лв. Позовава се на постановено първоинстанционно решение от 17.06.2016г. по гр.д.№12332/2014г. на СГС, с което е уважен предявения от банката срещу А. иск с правно основание чл. чл.464 ГПК за оспорване на вземането му.
С въззивната жалба, видно от съдържанието й, жалбоподателят не е релевирал оплакване за неотчитане в решението на първоинстанционния съд, че е извършено прихващане с оспорено вземане. Съответно въззивният съд не е изложил мотиви в тази насока. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. При така уреденото в ГПК ограничение на служебните правомощия на въззивния съд, и при липса на изключенията по т.1 от ТР №1/2013 по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не е бил длъжен служебно да се занимае с този въпрос.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса по приложението на чл.496, ал.3 ГПК. Като доказателство за наличие на противоречива съдебна практика представя влязло в сила решение №1076 от 04.07.2011г. по гр.д.№1357/2011г. Това решение обаче е представено като доказателство за наличие на противоречива съдебна практика по разрешения с решение № 47 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 2775/2014г. на ВКС, ІІІг.о. правен въпрос по приложението на чл. 496, ал.3 ГПК. Поради това, че по този въпрос е допуснато касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и вече е постановено решение по чл.290 ГПК, не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
К. сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса:“налице ли е липса на плащане от страна на взискател, обявен за купувач на публична продан срещу прихващане на вземане, в полза на когото е възложен имот, без съдебният изпълнител да е изготвил „предварително разпределение“ на основание чл.495 ГПК, по което купувачът да е платил необходимите суми“. К. счита, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Отделно от това, в конкретния случай въззивният съд е изложил и съображения, че при невнасяне на цената поради нарушения на чл. 495 ГПК, купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума – чл. 496, ал. 3, изр.2 ГПК, което съдът е приел в случая за установено.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.08.2016г., постановено по в.гр.д.№1594/2016г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2